Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

понеделник, 21 юни 2010 г.

„Бедността в България е просто непозната”, 1914

Удивен от горещите спорове и заканите дори за референдум (?!) между премиер и президент за „изток”- или „запад”-ориентация на страната ни, се наложи пак да посегна към мехлем на 100 години: когато България е била авторитетна европейска държава. Ето какво са видяли и почувствали те – журналисти, учени, пътешественици, тук – в родината на силните, почтените, възхитителните...

= = =

„Българинът е истински син на земята….Пестелив е сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, бурната приветливост на сърбина, или мечтателния непрактичен идеализъм на руснака. Той по-скоро прилича на шотландец от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат…Оставете българина и черногореца на парче пустееща земя, и българинът ще я превърне в розова градина, докато черногорецът ще продължава да гледа.” /У. Милър, 1907 г./

= = =
“Колкото повече човек опознава българите от Македония, толкова повече се възхищава…Просвещението сред българите не намалява племенния инстинкт за саможертва, дори сякаш го подсилва. Албанецът се отказа от религията си, за да добие правото да носи оръжие. Българинът от Македония пази религията, завещана му от вековете, превива врат под ежедневния труд, придобил е търпението на роба, за да запази добродетелите на мъченика.” /Х. Брейлсфорд – английски публицист, 1906 г./

= = =
“По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин. Той е фермер, при когото типичните за фермерите недостатъци са подсилени. Но при него са подсилени и добродетелите на фермерите. Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… .В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да не удовлетворят сами…Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри…В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България….Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” /У. Монро – автор на първата история на България на английски език. Вж. Bulgaria and Her People. Washington, 1914./

= = =
“Това бяха забележителни хора. Селяни с чиста кръв, незасегнати от никакви морални болести, с храброст и издръжливост, заради които се прочуха в цяла Европа, с качества на духа и тялото, които са уникални по света.” /Н. Бъкстон за българите по време на Първата световна война/.

= = =
“Българските мъже от всички класи могат да служат за пример на мъжете от повечето европейски нации.” /С-К. Стобарт, 1913 г./

= = =
“Това, което този народ – българите- способен и енергичен, създаде в областта на науката, изкуството и народното стопанство, е удивително. /проф. Николае Йорга – румънски историк. Из реч в румънския парламент, 1930 г./

= = =
“Вашата страна е една страна с голяма духовна култура, високите нравствени качества на вашия народ му позволяват да се надява на едно по-добро бъдеще.” /граф Д'Адикс. Интервю пред в. “Зора”, 1933 г./

= = =
“С преминаването на българската граница при Свиленград като че ли навлязохме в една приказна страна. След запустелите, буренясали и безлюдни полета на турска Тракия, нам се стори, че навлизаме в един истински Ханаан. Докъдето ни стигне окото се виждаха отлично подредени ниви, китни градини, дървета, безбройни стада, спретнати и здрави селяни, които разпръснати из полята, работеха с песни. За мен, който идвах от Азия, това бе първото ми най-хубаво впечатление от Европа. Вие сте чудесна страна и народ с блестящо бъдеще.” /Из разговора на немски професор с писателя Стилиян Чилингиров, публикуван в 1938 г./

= = =
“Страната ви е същински земен рай. Където и да се обърне човек, вижда хубави нивя и градини. Особено впечатление ни прави трудолюбието на вашия народ. Вие вече сте ни задминали в лозарството. Миналата година /1937 г./ ние сме изнесли 4 млн. кг. грозде, а вие – 29 млн. /из разговор на гръцки учител със Ст. Чилингиров, 1938 г./.

Източник:
http://forum.boinaslava.net
Фотографии : Фамилен архив

1. Мебелно-столарско ателие, София, 1930-те

2. Участник в Първата световна война, Пернишко, 1920-те
3. Жени в празнични носии, Пернишко, 1920-те

вторник, 1 юни 2010 г.

Цяло щастие е да си дете в НРБ

Откъс от детската книжка „Моята древна и млада Родина”,
изд. „Народна младеж”, София, 1965


Бързо се промени родината ни. С петилетка след петилетка се развива тя. И вече нищо не може да спре неспирния й възход. Промени се и нашата младеж. Тя живее свободно и възможностите й за развитие са безкрайни.У нас няма неграмотни хора.Огромното болшинство от младежите завършват гимназия, а броят на студентите се утрои. Новият живот изисква специалисти от най-различни области и за младежите в България понятието безработица е непознато. Всеки млад човек има право да се труди. Нещо повече - трудът у нас е въпрос на дълг и чест. Децата и юношите са обградени от най-топли грижи. В организацията „Септемврийче” те се учат на обществен живот и още от малки се възпитават в своята любима организация на чувство за дълг, чест, гражданско и човешко достойнство. Нейните членове, българските пионери, имат еднакви права и задължения. Никой не дели българските деца на бедни и богати, на знатни и незнатни. Те всички са еднакво любими деца на народа. За тях се строят модерни училища и в най-глухите и отдалечени села. Те разполагат с всичко необходимо да се развиват и да растат здрави и бодри - стадиони, кина, пионерски лагери, обзаведени лаборатории, кръжоци, в които всеки юноша може да се отдаде на любими науки и занимания, на изкуство. Хиляди български деца всяко лято почиват в най-хубавите летовища на родината ни. Цяло щастие е да си дете в Народна република България.

За тях, за българските деца, за утрешните граждани и строители на комунизма у нас, Партията върши всичко. За тях се строят новите язовири и заводи, за тях се извисява и гигантският металургичен комбинат в Кремиковци, за тях, за българските деца, цялата родина е напрегнала сили и твори бъдещето им. За тях и великият българин Георги Димитров живя и мисли до сетен дъх. Той обичаше децата, вярваше им, знаеше, че те ще станат честни и добри българи. Често приемаше пионери на гости в своя дом и водеше дълги беседи с най-малките граждани на България. Ходеше им и той на гости в пионерските лагери, в училищата, бригадите. Голяма беше скръбта на пионерите както и на целия ни народ, когато на 2 юли 1949 година Георги Димитров почина. Те трябваше да се разделят не само с един велик българин и държавник, но и със своя любим приятел. Затова и днес няма ден пред Мавзолея в София наред с чуждите делегации, наред с възрастните граждани да не минат и пионери. Техните скромни китки се гушат до огромните букети и венци, за да напомнят на всички, че неразривна част от величието на Димитров беше и топлата му любов и грижа към децата. Тая любов и тая грижа Димитров завеща на цялата Партия и на целия наш народ...Няма да увехнат никога цветята пред Мавзолея, както и никога няма да загубят значението си мъдрите думи на Димитров: да пазим мира, да обичаме родината си, да почитаме труда, да се учим непрекъснато, да бъдем винаги верни на СССР, на всички демократични народи, да вървим неотстъпно напред към комунизма, за да бъдат изпълнени следващите страници от историята на нашия народ само със светли дати и велики имена...
А такава поредица от светли имена и дати вече съществува. През 1956 година в Москва се събра ХХ конгрес на КПСС. Той бе конгрес с всемирно историческо значение, защото пред цялото човечество доказа, че е възможно мирното съвместно сьществование между народите, че войната не е вече неизбежен и постоянен горчив спътник на хората. На XX конгрес беше разобличен и вредният култ към личността, бяха възстановени основните положения в марксизма-ленинизма. През 1956 година у нас се състоя Априлският пленум на ЦК на БКП. С това име той остана и в нашата история. Априлският пленум приветствува решенията на XX конгрес на КПСС, приложи ги в нашите условия и разкри нова важна страница в социалистическото развитие на родината ни.
През 1958 година в Москва се свика XXII конгрес на КПСС. Той още веднъж и още по-решително осъди култа към личността и което е по-важно - за пръв път в историята на човечеството постави пред съветските народи вече на практика огромните задачи по съзиждането на комунистическото общество. За пръв път най-голямата страна в света започна на дело изграждане на най-светлия човешки блян - комунизма. XXII конгрес на КПСС озари с волята и решенията си и VIII конгрес на нашата Партия, чиито директиви за развитието на родината ни през следващите двадесет години са паметни. След двадесет години и ние ще видим в родината подобно на съветските хора какво значи на дело комунизмът. Защото и ние вървим по техния път, към тяхната цел. В това отношение СССР ни помага всестранно - с машини, с опит, със съвети, със стоки, със заеми, с наука, с всичко, с което брат може да помогне на брата.
Където и да надникнем из нашата родина - в заводи, кооперативни стопанства, пристанища, магазини, домове - навсякъде ще видим ярките следи от тази помощ. Тракторите, комбайните, камионите и много от другите машини, които работят из родните полета, са предимно съветски. Съветски са и повечето от машините в нашите заводи, както и сложните уреди, с които учените ни творят наука в лабораториите и институтите.

Опрени на СССР и другите социалистически страни, ние знаем, че директивите на VIII конгрес на БКП ще станат дело. Те още не са история. Те са пред нас, но ние с нашите дела и с труда си ще ги превърнем в история, която утрешните деца в Народна република България ще изучават. В 1980 година ние ще произвеждаме четири пъти повече каменни въглища, четиринадесет пъти повече стомана, десет пъти повече електроенергия. В заводите ще се изработват електронни машини, най-сложни апарати и презокеански параходи. Тогава няма да има нито едно семейство без удобно жилище с телефон, телевизор, хладилник. Всички деца ще посещават детските градини. Милиони у нас ще се учат, защото на нашата напреднала индустриална държава ще са нужни технически образовани и културни хора. Броят на студентите ще се увеличи значително. Държавата ще отпуска на всеки студент безплатни учебници, дрехи и храна. Ще осигурява на всички деца почивка на море или планина. Величествените перспективи за развитието на родината ни, приети на Осмия конгрес на Българската комунистическа партия, ще бъдат живо дело. В това дело ще бъде вложен нашият труд, трудът на народа ни. „Без труд няма щастие, няма благоденствие! Днес да работим по-добре от вчера, утре - по-добре от днес - това е нашата сила, това е източникът на нашето щастие, на нашето благоденствие!” - казва другарят Тодор Живков. През следващите двадесет години животът на децата ще става още по-безгрижен и радостен. Пионерите ще учат в своята история как бащите им са се борили и са строили за тях и ще им бъдат безкрайно благодарни. Така, както и днешните деца са безкрайно благодарни на дедите си, които са ни оставили труда си, езика си, звучните си песни и това наше хубаво отечество и тази наша героична история ...

Снимки:Интернет