Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 21 декември 2018 г.

КОЛЕДАРИ И КОЛЕДАРКИ В 32 СТАИ, 1984


В списание джобен формат за културния живот при социализма в столицата имах рубрика „Излети“ в началото на 1980-е. Именувано бе „Една седмица в София“ - 32 странички с всички програми на театри, кина, концерти, изложби, конгреси, някоя рецензия, задължителни похвали, рекламки, тото... Много хора още го помнят... Покрай пътуванията ми за вестник „Ехо“ драсвах и по 30-ина реда за комшиите по редакция. Бях го позабравил, но се оказа, че на тавана сме запазили цяла педя от сладките книжлета. 
Още стават за четене, а и чертаят интересни щрихи от живота ни тогава.

НОВОГОДИШНАТА НОЩ

Вече хукнахме по магазините за новогодишните подаръци, кожусите отдавна са минали през химическо чистене, а да не говорим за празничните базари, развяли пушеци и миризми над главите ни. Иде Нова година. Както се досещате вече, следващите редове ще се опитат да ви напътят към някои от хижите край София, в които, ако ви работи късметът, ще имате възможност да дочакате сурвакането на 1 януари 1985 г.

ВИТОША е планината на столичани, затова нека обърнем очи към нея:
„АЛЕКО“ - всички я знаем къде е,  но най-новото за нея е, че преди месец-два бе завършен ремонтът й, което ще рече, че е намален капацитетът за сметка на удобствата. Стопанисва се от тур. дружество „Чавдар“ - МК „Л. Брежнев“ - Кремиковци, тел. 65-10-40.

„КАМЕН ДЕЛ“ - застроена източно от Боянския водопад. Двуетажна сграда с капацитет 47 места в стаи с по 3, 5, 6 и повече легла. Тур. дружество „Витоша", тел. 56-28-01.

„ЕСПЕРАНТО“ - изходен пункт Копитото, в местността Керанова ливада. Типично планинарско кътче с 20 легла в 2 общи спални помещения. Стопанин - дружество „Черни връх“, тел. 87-76-14.


„ТИНТЯВА“ - моторно возило не стига до нея. Голяма, триетажна, с ресторант 60 места. Може да събере 98 коледари и коледарки в 32 стаи. Съседка с удобна ски-писта. Тур. дружество „Алеко“, тел. 88-09-35.

„МОМИНА СКАЛА“ - изходни пунктове за нея са Златни мостове — 40 мин., горна лифтова станция Княжево - 40 мин, Княжево и Владая - 2 часа. Разполага с 40 места в стаи с по 2, 4, 6 и 12 легла. Справка в тур. дружество „Витоша“ на същия телефон.

„ПЛАНИНЕЦ“ - 40 мин пеш от Златни мостове в западните склонове на Витоша, в смесена иглолистна и брезова гора. 65 души се побират под покрива й, а столовата е със 100 места. В дружество „Урвич“ на тел. 31-61-02 ще ви отговорят дали ще ви приемат за новогодишната нощ.

„КУМАТА“ - след половингодишни митарства ремонтът й най-сетне бе завършен. Сега разполага с 34 легла, като удобствата й са увеличени. Справка - на познатия телефон на дружество „Черни връх“.

„ЕДЕЛВАЙС“ - разположена сред зелена борова гора на половината път от х. „Острица“ и х. „Кумата“. Може да предостави подслон на 54 души в стаи с по 4, 5, 8 и повече легла. На тел. 44-19-83 в едноименното й дружество ще отговорят на въпроса ви.

„ОСТРИЦА“ - на час и десет минути от Златин мостове по посока Перник. 40 легла за спане и около 50 в столовата с кухня. Стопаните й са в Перник на тел. 71-52/223 — тур. дружество „Здравец“ при МК „Ленин“.

„СЕЛИМИЦА“ - от Перник се взима автобус за с. Кладница, а пътят пеша до хижата е около час. Разполага със 70 места. В дружество „Кракра Пернишки“ - на тел. 35-40 чрез 076 ще ви кажат кое-що. За Витоша - толкоз. Другото са ведомствени почивни домове ханчета, ресторанти, хотели и проч. Което ви предложих, се стопанисва от БТС, а неговото бюро „Пирин“ на бул. „Стамболийски“ 30 (тел. 87-64-35) ще ви отговори къде по другите планини можете да посрещнете Новата 1985 година.

Георги- Момчил ПОПОВ, сп. „Една седмица в София“, бр.51, 17-23.XII.1984г.

събота, 8 декември 2018 г.

ОТЛИЧЕН ПО „МАРКСИЗЪМ – ЛЕНИНИЗЪМ“, 1981

Ретро дръзновение от напрегнатите студентски дни

От Момчил ПОПОВ
Пред дъската асистентът обяснява как се формира цената на парите в развитото социалистическо общество... На семинарно занятие по една от петте задължителни идеологически дисциплини...  Да, да, академични изпити по вяра и привързаност към идеите на комунизма по света: „История на Българската комунистическа партия”(І курс), „Политикономия на социализма”(ІІ курс), „Марксистко – ленинска философия” (ІІІ курс), „Научен комунизъм”(ІV курс). Държавен изпит: букет - конспект от назубрени постулати и аксиоми за светлите бъднини, които вече са пристигнали. Съкратено и простичко „Марксизъм – Ленинизъм“...

Да не се хваля, но на два от тези идеологически хълма се изкатерих с много напъни, издрани от тръни ръце, падащи по главата камъни, дръзновение и страховити кулинарни гърмежи... Във втори и трети курс, на дисциплините „Политикономия на социализма” и „Марксистко – ленинска философия” ...

Пописвах нещо в студентския вестник „Наука и Труд“, бях се сетил, че доскоро в казармата съм бил и художник, та ми публикуваха чат-пат и карикатури. Та седя си кротко и мирно на семинарно занятие по икономика на социализъма, на последна банка, и си карам в тетрадката едни линии. Като следи от кънки на лед... Вместо записки... На листа наистина се появява кънкьор, изключително грозен и опулен. Сбръчкан леден танцьор на една кънка, с другия крак изпънат назад в изящна поза. Протяга ръка към... Ха, русо момиченце до мен тихо се изхилва и запушва нос и уста с ръчичка. О-о, муза!   

От съседните 3-4 банки се надигат глави и на други любопитни другарки. И те да видят що чини щуракът с молива в този момент... Още музи!... Я да видим сега другия кънкьор? Да, да – не крехка балерина с къса поличка, а втори мъж с омачкани крачоли. Мъжка двойка... Фигуристът е още по-напрегнат от колегата си, щото е стъпил в кънката на леда с главата си... А босият му крак стърчи драматично срещу носа на другия... Щуротии... Да минава часът скука.

В напрегнатата  тишина русото момиченце до мен е станало червено от принудителното въздържание. Сните му очички стават все по-големи, не издържа и се взривява от смях... Какъв ти смях?! Луд кикот! Но... И останалите другарки – надничащи комсомолки, подкарват кръшни момински трели. Като тиролски йодлери... А пред дъската асистентът обяснява как се формира цената на парите в развитото социалистическо общество... Кошмар! Шок и шут...
Естествено и нормално, младият преподавател ме изгони от упражнения чак до края на семестъра. Чак тогава, преди да се явя на изпита, ме покани на лична спявка в кабинета на катедрата. С лека загадъчна усмивка ме поразпита пак за парите в Народна република България. Беше разбрал, че нищо не разбирам от сложната материя. И той самият, предполагам, е брал ядове с лъжливите диаграми и твърдения на законното държавно присвояване...

Не е като в математиката 2+2=4, не е и като във Висшата математика, чието първо ниво бях защитил в техникума. Тук е по-сложно, другарю! Сложно... Все пак бе благосклонен - не ме нарочи, че се подигравам с предмета му. И ме пусна да се явя на изпит. И той едва се сдържа да не се изхили от моите щурави драскулки...

А на изпита по „Марксистко – ленинска философия” бях разкрит и омерзен. Категорично скъсан! Двойка! Ще задаваш въпроси на русото момиченце в студентския стол ли?! Съмнения и ревизионизъм на великото учение?! От някакво цинично гражданче?...
„Защо Ленин казва, че има две истини – абсолютна и относителна? Та това е пълен абсурд! Истината е само една!“...

Те ти сега философстване!... Ела да видиш сега как се чете цяло лято за поправителен изпит!... И как цял учебник се учи наизуст! Ако ме спраскат и на поправителния, край със следването!  
Добре, че на другия млад надежден преподавател скоро му се бе родило бебе. На есен, на поправителната сесия телефонът на бюрото му звънна в изключително удобен момент. Точно кагато ме изследваше за философиите на комунизма... Аз бях започнал уверено, наизустено, вербално... Но младото мамче, съпругата зачурулика в слушалката на ухото му. Десет- петнайсет минути. Разкош...

Бебето е заспало след кърмене и сега да си побъбрим на воля... Сега?!... Скъсаният?... Дай на шеста скорост веднага, като с дребен шрифт! Упражнението „говорене като картечница“ – по темата или извън нея, не е важно. И тук не можеш да схванеш логика, принципи, взаимни връзки, перспективи – цитати, лозунги, заклинания... Просто ломотиш простотии.... Отличен 6, колега! С предишната двойка, усреднено – Добър 4... Доволен ли сте от резултата? ... О, другарю преподавател, ще се пръсна от удоволствие! Продължавам образованието си. Ще мога да следвам мечтите си. Благодаря... Моля!...

Иначе нито диплома, нито по-топла и престижна работа, нито туй, нито онуй! Ако те скъсат на някой изпит и те нарочат за откровен враг на партията, край с висшето образование. Цял живот ще се бухаш по складове, заводи, строежи...

На архивното фото: Устремно и ентусиазирано с моя побратим Иван пред един от комунистическите фетиши – „ЗА ДОСТОЙНА СРЕЩА НА XIII КОНГРЕС НА БКП“

Момчил Попов, „Отличен по „Марксизъм-Ленинизъм“, 1981, MMXVIII

събота, 1 декември 2018 г.

ПРОФ. АНДРЕЙ НИКОЛОВ ПАРОДИРА НОВАТА ВЛАСТ, 1950-е


От Момчил ПОПОВ
В най-страшните първи години на „работническо– селската власт” в България скулпторът проф. Андрей Николов подхваща разходките си из София, загърнат в... овчарски ямурлук. Според тълковния речник, ямурлукът е мъжка горна дреха от дебел плат с форма на наметало с процепи за ръцете и с качулка. Бохем, бонвиван с много почитателки, бивш придворен художник, бивш професор в Художествената академия – София, фин естет, а накичен като селско плашило. Столичани се обръщат след него, кръстят се, съмняват се дали не му „хлопа дъската“...

Свенлива девойка го спира на площад „9-и септември“ /“Батенберг“/ да го поздрави. Маестрото мига, мига, мъчи се да се сети откъде я познава. А тя милата усуква спомените, обяснява, че е влюбена в творчеството му, че е учителка и се срещнали на негова изложба в Русе... Художникът я гледа сърдито: „Момиче, кажи ми дали съм те водил в леглото? Може и да се сетя коя си...“ Румени бузи, сведени от срам мигли... А-а, Русе, Голямата вода, Спаска, школската наставница по френски?... Да! Скрит талант!... „Ех момиче, ех Спаске-е, как да не те помня?! Огън си!“...

Бустанският демон с буйни бели коси и рошава брада има и изумителна прилика с един от идеолозите на „новата епоха” – Карл Маркс. Но преоблечен като прост селянин, водач на овчо стадо, а не в изискан костюм на рентиер от Берлин и Лондон... Въпреки че оригиналният лик на Маркс може да се види по комунистически събрания, плакати и къде ли не, пролетарските милиционери, офицери, отрядници не схващат какво се случва по улици и кафенета на София. От природна интелигентност и остра революционна бдителност... Само бившите му студенти и колеги от Художествената академия в София се досещат, че световният майстор Андрей Николов представя пред зрители първата пешеходна пародия на комунизма. И както винаги, му завиждат за дръзката идея. Сред тях е и младият художник Цветан Цеков – Карандаш, в началото на 1950-е студент на проф. Илия Бешков. От него стигнаха и до мен тези улични забави на великия проф. Андрей Николов, автор на бронзовия лъв от Паметника на незнайния войн, един от символите на България.

Мъдрецът ваятел може да си позволи такава волност - при всякакви политически режими истинският творец винаги има смелостта да изрази по съвест личната си позиция. Благодарение на вътрешната си свобода...

Под натиск на министъра- терорист Вълко Червенков през 1953-54 г. възпитаници на Художествената академия в София натворяват Паметник за посрещане на Съветската армия в Княжеската градина в София. Официалният принудителен монумент обаче е „разкрасен“ от последователите на великия А. Николов с две пародийни скулптури пред мраморната алея с венците. На страстно целуващи се уста в уста окупирани и завоеватели под кода „Другарю, дай да се целунем!“... Мъжки мляскания по военно-славянски „обичай“, красящи и двете страни на новата метростанция там. За жалост и гордост на творците, и днес все още солдатите и слугите им се облизват на пиедестали в центъра на София...

Първите осмяни в гранит мъжки сатанински  целувки /1954 г./, много години преди Дмитрий Врубел /1990 г./ да изобрази на Берлинската стена в центъра на Европа прочутата си графика сатира на комунизма. Целувката между Брежнев и Хонекер. А най-първата публична пародия на власттта на съветите в поробена Източна Европа пък е на българския проф.Андрей Николов. Под мотото „Карл Маркс е обикновен овчар“ отличният италиански възпитаник продължава добрите традиции на ренесансовата Комедия дел арте... Един истински европеец в площадна изява за смях и позор над насилниците.

Проф. Андрей Николов вае скултурен бюст на НВ Царица Йоанна Българска в ателието си в София, началото на 1940-е.