Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

сряда, 30 декември 2009 г.

Така се веселеше София (преди 110 години)


Все поради липса на много развлечения в София бяха на мода танцувалните вечеринки. Освен официалните балове, организирани във Военния клуб, тогава в малкото здание на ул. Московска, гдето се помещава днес Военният музей, или в Славянска беседа от разни корпорации и дружества се даваха и тъй наречените литературно-музикално-танцувални вечеринки. Литературно-музикалната част биваше твърде къса, а танците продължаваха до сутринта.

По улиците ежедневно лепяха афиши за танцувални вечеринки или маскирани балове, организирани с чисто търговска цел. В салона на "Сан Стефано", и в тоя на "Одеса" на площад Трапезица, както и в салона "Дълбок зимник" при Орловия мост ежеседмично и през цялата зима се устройваха такива вечеринки, на които можеше да отиде всеки, стига да си заплати правото на вход, което право варираше между два и пет лева. По време на карнавалния месец маскираните балове бяха особено чести.
Танцувалните салони бяха примитивни, техните подове бяха достатъчно мръсни, но таваните и стените бяха обкичени с книжни вериги и други декорации, както и множество български трицветни книжни знаменца. Една, две, а понякога и три големи висящи петролни ламби хвърляха в помещението несигурна светлина и обилна миризма от горящия петрол. Често пъти лошо изрязаният кръгъл фитил пушеше и черни парцалчета летяха из въздуха. След една нощ танцуване, на утрото носът ни беше пълен с тия чернилки.
Около стените на салона са наредени стотици столове от най-разнообразни фасони, форми и цветове, а често между тях имаше и дървени пейки. Там са насядали танцувачи и танцувачки от всички съсловия и от четиритях краища на града: чиновници, малки търговци, бакали, касапи. Най-много клиенти и клиентки принадлежаха на квартала Юч-Бунар и бяха предимно евреи и еврейки. Тоалетите също бяха най-разнообразни. До някоя претенциозно облечена в бална рокля с малко деколте е седнала танцувачка с червена блузка и черни поли, на косите с бяло цвете, до нея синя рокля силно плисирана. Някоя е навлякла венчалната си рокля, слабо поправена, за да заприлича на бална, а до нея някоя бабичка с шамия на главата си дошла да бди за моралното държане на щерка си и да я опази от изкушение (в повечето случаи нейната бдителност оставаше безплодна!). В тая пъстра публика не липсват и няколко вакарелски сукмани, носени сигурно от невакарелчанки, но момичета, които искат да бъдат по-интересни. Между цялата тази публика имаше много почтени моми, които идваха изключително за да потанцуват, имаше обаче и много, които търсеха авантюри, особено шансонетките, които, нямайки достъп на други вечеринки, идваха на тия. Кавалерите в мнозинството си идваха преди всичко с надеждата, че ще намерят някое чувствително сърце и някое любовно премеждие. След полунощ младежите от по-добро общество, на връщане от гуляй, се отбиваха в тия вечеринки да потанцуват, преди да се върнат по домовете си.
Музиката беше духова и ужасно гръмлива. Ансамбълът не се спазваше, но все пак мелодията се разпознаваше, а тъпанът ясно отбелязваше такта.
На един ъгъл е устроен бюфетът - главният приход на танцувалното предприятие: дълга непокрита маса, на която са наредени сладкиши, локуми, буркани с бяло сладко и сладко от череши, пакетчета с фъстъци, други със семки, гевреци и др. От едно буре с изправена металическа канела се точеше непрекъснато бира в чаши със съмнителна чистота, изплаквани набързо в една кофа с мръсна вода. На масата са наредени също шишета с червена и жълта лимоната. Пред тоя импровизиран бюфет галантни кавалери водеха своите потни от танцуване дами, за да се разхладят с една бира или чаша вода с лъжица бяло сладко или локум.


Танцът започваше обезателно с българско хоро. Тогава бяха на мода следните хора: пайдушкото, свищовското, касапското и коконското. Те се играеха многократно през време на вечеринката. Валсът, полката и крайсполката се редуваха безпрограмно. Понякога в салона се намираше някоя двойка, която знаеше добре да играе ръченица. По общо желание музиката засвиряше ръченица и двойката играеше сама, а около нея се образуваше каре от зрители.
Не беше необходимо кавалерът да познава дамата или да й бъде представен, за да си позволи да я покани да танцува. Запознаването ставаше във време на танца. Не беше обаче и много обидно за кавалера, ако дамата откажеше неговата покана. Имало е все пак случаи, когато при отказ кавалерът отговаря с псувня или заплаха.
В нея епоха, когато нравите бяха по-стегнати, ние с нетърпение очаквахме момента, когато разпоредителят обяви: "Дамите канят!" Несръчно, със срамежлива усмивка, някои дами напущаха стола си и нерешително се приближаваха до предпочитания кавалер, който пък, горд от тоя успех, прегръщаше своята партньорка и се впущаше във вихъра на валса. Тази беше първата свобода и първото право, което българката беше извоювала. Изборът на кавалер от дамата даваше повод на клюки, догадки, но това е друга работа.
Но ето че разпоредителят високо предупреждава, че ще се играе кадрил и че танцувачите трябва да си уговорят дами. Настъпва едно затишие, което се използува за почистване на салона от остатъците от изядените фъстъци и семки, нахвърляни по земята от грациозните танцувачки. Двама-трима слуги се явяват с метлите си и дигат такъв прах, че въздухът става невъзможен за дишане. Той е невъзможен и тогава, когато двойките танцуват и дългите рокли заместват метлите, но сега е ужасно. Публиката протестира. Решават да се отворят някои прозорци, от които зимният студен въздух идва да ни освежи. И при тия неудобства никой не се оплакваше, всеки с нетърпение чакаше да се затворят прозорците и да започне кадрилът. След него ще се играе Лансие. Тогава много се играеше един танц, наречен "Па д'Еспан", но не след дълго той изчезна. От него останаха само думите, които танцувачите натъкмиха към танцовата мелодия и които мнозина ще си спомнят:

Свари, бабо, боб,
Свари, бабо, грах,
Свари, бабо, леща,
Да я изедем,
Докато е още гореща.

Играехме още шотиш, галоп, руска полка, но след всеки два-три валса и една полка публиката викаше: "хоро, хоро, искаме хоро." И хорото започваше.
Така се веселеше София около 1900 година.

Георги Каназирски-Верин

Из книгата «София преди 50 години», Изд."Българска книга",
Януари 1947

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Румънската кървава Коледа, 1989



През декември 89-та идилията на мирната революция срещу комунизма в Източна Европа грубо бе съдрана след като Румъния внезапно бе завладяна от анархия и кръвопролития.

На 22 декември комунистическият лидер на Румъния Николае Чаушеску е свален от власт с жестока революция и бяга от столицата Букурещ. Три дни по-късно той и съпругата му Елена са екзекутирани чрез разстрел. Така последното масово въстание срещу комунистическата власт в Източна Европа приключва с физическа разправа над диктатора.


След еуфорията от победата на „Солидарност” чрез свободни избори в Полша и Нежната революция в Прага Румънската революция е последна и най-кървава в целия регион... Кулминацията й е на самата Коледа, когато е извършена екзекуцията.


Два дни по-късно репортаж и снимки от съдебния процес и изпълнението бяха показани по телевизията в Румъния и в целия свят. Дълги години след Румънската кървава Коледа все още съществуват конспиративни теории и догадки, че много от ключовите събития през тези дни са били управлявани от враговете на демокрацията. Че Румънската революция не е въстание на всички угнетени от комунизма, а по-скоро е държавен преврат.


За 24 години лидерство на комунистическата партия, от които 21 като президент на Румъния, Николае Чаушеску създава в родината си царство на страха. С помощта на тайната полиция „Секуритате” брутално пресича какъвто и да било опит за оопозиционно мислене или действия и създава най-голямата мрежа от шпиони и доносници в Източна Европа.


Букурещ, 1986 г. – билборд, величаещ Чаушеску, „Геният от Карпатите”


Чаушеску умело използва политиката си на независимост от Москва в рамките на комунистическия блок, за да укрепи позииите си и у дома, и в чужбина. Той е добре приет и в Белия дом, и в Бъкингамския дворец, и в столицата на милиарден Китай Пекин. Чаушеску беше майстор на игрите извън и между световните сили по време на Студената война. Но когато го хвана „перестройката” на Горбачов и една по една страните от Варшавския договор започнаха да заявяват желанието си за свобода, неговият свят се разпадна.

Големият му провал дойде като резултат от насилието на диктатора срещу обществените вълнения през декември 1989 г., породени от недостиг на храна. Вълната на негодувание започна с демонстрации в западния град Тимишоара, в защита от репресиите срещу свещеника – етнически унгарец Ласло Тьокеш. Лозунгите в масовия протест от „Искаме хляб!” скоро се превърнаха в „Долу Чаушеску!”.

В този момент Чаушеску е далеч – на посещение в Иран, но когато разбира за това явно предизвикателство към властта, изпада в дива ярост. Отговорът му е контраатака срещу демонстрантите, които според него участват в режисиран и от руснаците, и от американците заговор. След заплахи срещу армията и генералите, които са игнорирали заповедите му да се стреля по протестиращите, лично нарежда на строените войници стрелба по демонстрантите в Тимишоара... Но вместо да потуши народните вълнения, из Румъния и по света тръгват слухове, че на 17 декември в Тимишоара са избити стотици мирни граждани... Вълната от протести се разпространява из цялата страна, стига и до Букурещ.

На 21 декември 1989 г. заблудите и маниакалната самовлюбеност на Чаушеску го извеждат на централния площад в Букурещ да държи реч в подкрепа на управлението си. Събитието се предава на живо по телевизията и се превръща в катастрофа за диктатора – разярените хилядни тълпи прекъсват речта на Чаушеску с люти подигравки и ругатни. Започват улични битки. Диктатора защитават все още верните му части от армията, отряди и картечни гнезда по покривите от тайната полиция „Секуритате”.

Въстаналите румънци в опит да се опазят от картечния огън

на „Секуритате”, Букурещ - декември 1989 г.


На фона на кървавите битки по улиците на 22 декември разярените маси от хора щурмуват и канцеларията на Чаушеску. „Геният от Карпатите” бяга с хеликоптер, но бързо е заловен извън града. Следва закрит военен съдебен процес. Николае и Елена са обвинени и осъдени за поръчителството на 60 000 убийства... На връх Коледа са разстреляни „като кучета”. Чак когато снимките с надупчените им от куршуми тела биват показани по телевизията, уличните протести стихват. В следващите дни на политическата сцена се появява малко известният дотогава Йон Илиеску.

Тъмното наследство на Чаушеску и „Секуритате” се оказа толкова силно, че дълги години хвърляше сянката на страх и недоверие към усилията за демокрация на хората в Румъния.



Убитите по време на Румънската кървава Коледа наброяват 1104 души, като 162 от тях по време на протеста, довел до свалянето на Николае Чаушеску (16-22 декември 1989 година).



Уилям Хорсли, Би Би Си

Снимки: Дойче веле, Глобален музей – Вашингтон, Би Би Си, Уикипедия

Още по темата:

„ДРАКУЛА И ЕЛЕКТРИКАТА"

http://liternet.bg/publish22/m_popov/eros/drakula.htm

понеделник, 14 декември 2009 г.

Светлото бъдеще и градината с мушмули

РАЗКОШЪТ ОТ МИЗЕРИЯ В ТРИТЕ „ДРУГАРСКИ” ЗИМИ – ЛУКАНОВАТА (1990), ВИДЕНОВАТА (1996) И ПРЕДСТОЯЩАТА СТАНИШЕВА (2009)

Постер от 1990, отразяващ Лукановата зима


През ден ни го обещаваха - на нас, синовете на Великия пленум. И на щерките на Април' 56-та също. Случайно станеше ли дума за днес или сега, потупването по рамото беше: "Млад си още, не бързай!".Ако повториш въпроса, късо те подсичат: "Трай и зрей!". Трети път не се питаше, за-що-то-о...

И ние си стояхме - кои на слънце, кои на сянка, да си чакаме. Нали ни е обещано. Ако не е съвсем светло, то поне някакво. Може и с облачета да е тук - таме, ама бъдеще.

Точно преди да изгрее, ни обясниха патетично, че има малка грешка. То няма да е нито светло, нито някакво, а сладко като мушмула. От оня лаф бе, електорате, за гнилия капитализъм... Гнил, ама сладък.

Аха, ясно!

Aприл, 2009-та - първите „плодни пъпки” на Станишевата зима („Светлото бъдеще”)


Пълният текст:

http://www.popovart-sofia.eu/svetlo_budeshte.html


сряда, 9 декември 2009 г.

Смотан комсомолец

Циганката, която ме хвалеше в периода „Скромността краси човека”, почина миналата зима. Потъгувах, изслушах една-две „Буба Мари” в нейна памет и я забравих. Над имиджа й отдавна бе надвиснала сянката на конфликта на интереси. Оказа се, че с години ме е лъгала, пропускайки втората, пояснителна част на поговорката „Скромността краси човека”. А именно и единствено „човека на робския труд”…Каква бе изненадата ми, когато в тих следобяд на вратата ми с гръм и трясък се появи госпожица-спортен модел. Млада халосия, къпана преди излизане, с естествено черен косъм, цвят „Дива слива”. Бате, вика, аз съм внучката на хвалачката. Списъкът й с клиенти е у мене. Ама с твоя случай се забавих, че се изпързалях да ти чета всичко в Нета. Ставаш за вербални манипулации! Дай да седнем сега на компа, че да те отворя на някои номера от Пи-ара… И съвсем непринудено гостенката ми нагази в клавиатурата …

Новата пи-арка проучва електрониката ми
Взех да се дърпам, но мургавата принцеса ме сряза: че ти сам се нарече „Красиво неизвестен”. Тази методика вече е остаряла и е отхвърлена от съвременната наука. Карам магистратура в НБУ и ще ме слушаш, без да ме прекъсваш. Ще пишем кратко, на английски и в чужбина. И приключвай вече с тия педерастери от „Другарските целувки”! Екзотиката не е само в тропическите острови и кокосови полички! Тя е и по улиците на София…Ето, избрах, сега ще презентираме това – и забоде маникюр в тромпетите (колажът горе). А призна ли си, че тия неща вече са публикувани в световна виртуална галерия?...Не?!...Смотан комсомолец! Веднага пускай линка!
Уважаеми читатели- приятели, цялата галерия с колажи на Момчил Попов
веднага може да посетите на адрес:
Доволна от първата изява на новия си клиент, красивата пи-арка в цвят „Дива слива” ме завлече на кароаке. Да купонясваме за студентски празник и световна слава с гърчави шотчета и дрезгави куплети.
М.П.

сряда, 2 декември 2009 г.

Тодор Цонев – единственият в Съветската империя

Eдинcтвeн художник от cоциaлиcтичecкия лaгep, оcмeлил ce дa кapикaтуpи пpeдcтaвитeли нa комуниcтичecкaтa въpхушкa, Tодоp Цонeв e apecтувaн от Дъpжaвнa cигуpноcт и пpeкapвa 68 дeнонощия в килиитe нa "Рaзвитоp" 1 (16.03 -22.05.1979 г.) Нa 12.1.1990 г. в Cофия бe откpитa знaмeнaтeлнaтa му изложбa c "apecтувaнитe" кapикaтуpи - "Лeтопиc нa aвтоpитapизмa".

www.book.store.bg

Колективно ръководство, 1976
Пленуми,1983
В демократична България, - Шшшшшт!....1987


Брак по сметка, 1990

Историческата орисия на България,1992

В Деня на народните будители - 1 ноември - в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита изложба от сатирични рисунки на големия български художник, скулптор, илюстратор и карикатурист Тодор Цонев.
Изложбата представя дарената от автора колекция от 96 карикатури на тема "Бай Ганю" и отбелязва 110-годишнината от издаването на едноименния роман на Алеко Константинов. Проявата е част от програмата на организираните от Община Габрово празненства за честване на Деня на будителите и 170 години новобългарско образование. С делата и творчеството си Тодор Цонев се подрежда до своите кумири - будителите на българската нация Ботев, Левски, Алеко Константинов, Илия Бешков.
Чрез таланта на голям рисувач и със забележително остроумие художникът представя еволюцията в съвременни условия на популярния герой на Алеко Константинов. Бай Ганю се модернизира, но остава верен на природата си, подвластна единствено на "келепира".

31.10.2005
www.obektiv.info
При всички власти...,1996

Проект за паметник на жертвите от комунизма, 1997



Коалиция, 2004

Изложба по повод 5 години от смъртта на карикатуриста Тодор Цонев е подредена до края на ноември в Художествената галерия в Балчик. С интерес посетителите разглеждат шест от арестуваните през 1979 г. карикатури - “Конгрес XXV”, “Съсипване на капиталистите”, “На риболов за сирени“, “Ламар- поет”, “Метаморфоза на пълното сближаване” и “Тренировка за … опашка”. В горният десен ъгъл на всяка от тях със зелено мастило се вижда номер, поставен от Държавна сигурност. Искрен смях предизвикват шаржовете на известни личности като Дамян Дамянов, Кеворк Кеворкян, Андрей Гуляшки, Евтим Евтимов, Йордан Радичков, Андрей Пантев, Светлин Русев, Георги Парцалев, Дора Габе. В изложбата са включени общо 103 политически карикатури, автопортрети, шаржове, акварели, годишници на вестник “Сатира”.
Творбите са малка част от няколкото дарения, които Цонев прави приживе на художествената галерия в Балчик.

25.10.2009
www.bulphoto.com
"Царският" занаят е мръсен, но винаги доходен...,2004


Световната банка...,1995

Виж цялата галерия
http://www.snimka.bg/?album%3Baid=11220%3Bold=1