Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 25 февруари 2012 г.

Молитва срещу „мокра мълния”

Св. Иван Рилски Чудотворец, небесен покровител на България

За ден –два ледът се превърна в локви. От бяла приказка в балканско- полярен вариант София и по-големите градове заприличаха на открити рудници за въглища. Прахоляци, шлака, пясъци, посипани през кошмарните зимни седмици като черен пипер върху захарен памук. Ама „захарен памук” с големината на камиони. И между новата география – и жители. Кои – пълзейки на два крака, кои – на салта в преспите, кои – куци, кои – гладни, а в следващите дни – и мокри.

Това „мокро” ме стряска много и все гледам да го забутам някъде встрани и да не го мисля, ама все не се получава. Все то ми е в главата след жестокия екшън в с.Бисер на 6-и февруари. Десет души литнаха към Небитието за секунди, понесени от цунами, мощно като тези в Пасифика. В кротката и задрямала България... От една пукната стена на микроязовир, за която се знае от години, че е пукната.

Наводнението в с.Бисер, Хасковско, 6 февруари 2012 г. Сн.:БА

След като видя на място какво чудо е след потопа в района, който се оказа,че й е и роден край, еврокомисар Кристалина Георгиева каза: „Никога не съм виждала река Марица такава!”. А на 8 февруари предупреди от страниците на в. „Труд”: „Най-лошото предстои!”.

На същата дата пред в."Телеграф" зам.-ръководителят на Асоциацията по мелиорации Георги Георгиев каза, че при всеки сериозен дъжд ще има проблеми с язовирите – потенциално опасните са 52! Разбра се, че в България водната инфраструктура е изоставена от 20 години и такива неща непрекъснато ще се случват, докато е в такова състояние.”

Едва ли не като бележка под черта бе добавено, че основният изпускател на "Панчарево" също е повреден".

Езерото „Панчарево” Сн.:Личен архив

Разтичаха се властите, намериха пари, взеха да се стягат за битка с водната стихия... Но въпреки усилията на 21 февруари се получи официално предупреждение и от страна на Агенцията на ООН за намаляване на риска от бедствия (unisdr.org). Специалният представител на ООН за намаляване на рисковете от бедствия Маргарета Валстрьом, цитирана от Агенция Франс прес, заяви:

"Температурите в България и Румъния се очаква да нараснат между осем и десет градуса по Целзий през идните 10 дни и това ще доведе до разчупване на ледовете по река Дунав.
Все още хиляди хора остават блокирани от снеговете от Сърбия до България, но има тревожни признаци, че разрушителни наводнения ще доведат до още човешки жертви и икономически щети. Местата без адекватно управление на инфраструктурни обекти като язовири и диги ще бъдат засегнати най-зле, добави тя.
Студът и обилните снеговалежи в редица части на Европа отнеха тази зима живота на над 600 души...”

Ледоход по река Дунав край Оряхово, 7 февруари 2012 г. Сн.: Капитанът на феерибота Оряхово-Бекет (pan.bg)

И какво за София? Нали всичко е под контрол? Столица е!

За тези дни управата на града се сети, че 15 бързи реки се спускат от северния склон на Витоша, като се превръщат в 6 по-големи през територията му, че от 3 години речните корита не са разчиствани сериозно... Установиха 40 проблемни (запушени) места по тях, че т.нар. „водна инфраструктура” през столицата е остаряла безумно, дори че има и няколко „кротки” реки от Стара планина към Софийското поле, за обезопасяването на които от раз бяха отпуснати 500 000 лева... Че в крайна сметка става дума за сигурността и живота на милион и половина жители...

Но... „Мократа” мълния изтрещя и за София точно преди 3 дни, на 21 февруари:
„Хидроинженери: Язовир "Бели Искър" е за спешен ремонт,  заплашва Самоков и София”.

На пресконференция на организацията „Национален комитет за подобряване на водоснабдяването на България”, отразена във в.”Дневник”, инженерите заявиха че, "Бели Искър" е в най-лошо състояние от всички големи питейни язовири в страната. По думите им кметът на София Йорданка Фандъкова е премълчала информацията за него, обявявайки, че водоемите около столицата в момента не са опасни.”

Апокалиптичната картина, която се моля да остане само на букви. И никога да не се случи „на живо”:

„В сегашното си състояние бентът (на яз.”Бели Искър” – б.м.) може да се скъса при земетресение от порядъка на 4.5 – 5 степен по Рихтер, въпреки че по закон трябва да издържа на много по-силен трус. Това обяви деканът на хидротехническия факултет в университета по архиутектура в София доц. Стефан Модев.

Инженерите са изчислили, че евентуално скъсване на стената, която в момента задържа 13.5 млн. кубика вода би предизвикало "цунами" с височина 10 метра и скорост около 12 метра в секунда, което в рамките на 40 минути би потопило Самоков под 1.5 метра вода. Заради каскадното разположение на водоемите по р. Искър при такъв инцидент би прелял и големият яз. "Искър", при което няколко квартала на София, биха били наводнени.”

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/02/21/1771140_hidroinjeneri_iaz_beli_iskur_e_za_speshen_remont/

На следния ден министър Трайков направи лична проверка и поправи инженерите, че за да има опасност за язовир "Бели Искър", трябва да има преливане на язовира и в същото време земетресение над 6,7 по скалата на Рихтер. Допълни успокоението към гражданите, че опасните язовири вече са само 12. (Как за 10-тина дни от 52 станаха 12, така и не вдянах).

Е, в България не се случват нито наводнения, нито земетресения. Тука сме обетована земя. Само дето миналия зимен сезон (декември 2010) започна с подобни стихийни бедствия. Това е далеч, далеч назад – преди година и два-три месеца...

Стихийно придошлата река Джерман в Дупница (под Рила), 4 декември 2010 г. Сн.:БГНЕС

Веселяк- софиянец реши да използва наводненото Околовръстно шосе в полите на Витоша и да покара каяк, 4 декември 2010 г. Сн.: ЮТуб

Остава ми да се помоля на св. Иван Рилски да разсее „мократа мълния” - милионите кубици вода (във вид на сняг), складирани в момента по калпаците на Рила и Витоша. Та дано ни се размине.

Момчил ПОПОВ, ММХІІ

събота, 18 февруари 2012 г.

В ХАН НАСРЕД СОФИЯ ЛЕВСКИ ТАЙНО ОРГАНИЗИРАЛ БУНТА, 1870

София – 1879 година 
- „Неуловимия” пристигал като въглищар в хана на Хаджи Боне на Солни пазар (пл.”Позитано”) и събирал тайния революционен комитет
- Тайните поборници в София, за разлика от хъшовете на Вазов, били хора имотни, улегнали – първенци, чорбаджии, занаятчии от еснафа с челяд, учители, свещеници...
- За съзаклятието години след това разказва довереникът на Хаджи Боне - Дамян


Бончо ХАДЖИ БОНЕВ, 1939 г.
(внук на Хаджи Боне)

Стара София от преди Освобождението е била голям войскови център. Градът с околностите си е представлявал здрав укрепен пункт. Турците са отдавали много голямо значение на града и са държали много войска в него. Тук са се разиграли много събития, конто тепърва постепенно ще се изясняват.

Такова едно събитие е, например, неопожаряването на София и липсата на клане над населението. Обяснението, което може да се даде е, че София, като голям град с разновидно население, от което и голям брой турци, не е било лесно да бъде подхвърлен на пожар или клане, защото между «сухото» е могло да изгори и «много сурово», снреч, между раята са могли да пострадат и правоверни. При това, като голям град, София е била под наблюдението на чужденците. Тук е имало представители на великите европейски държави - вицеконсулите Валдхард (Австрия), Леге (Франция) и Позитано (Италия), които на 2 януари 1878 година отказали пред защитника на София, Осман Нури паша да напуснат града заедно със своите съотечественици, за да не бъде изгорен при отстъплението на турците. Освен това и самото турско население, посред дълбока зима, не е желаело да бяга. През нощта иа 3 срещу 4 януари турските войски се изтеглили през Княжево и Владая към Кюстендил, но заедно с тях забегнали видни турски фамилии.

Особеното положение на София е спомогнало не само да не бъде опожарена и да се спаси евентуално от клане, но и да се развие една трескава революционна дейност между българите.
Хаджи Боне Петров

= = =
Според мемоарите на Хаджи Боне Петров още към края на 1870 година в София е имало създаден местен революционен комитет, който е бил нещо като централен за околните села и паланки. Две години преди смъртта си Левски заедно с Димитър Общи е развил трескава организационна дейност в Софийско.

Според показанията на дядо Дамян Богоев (доверен помощник на хаджи Боне Петров), начело на тоя комитет е стоял Хаджи Боне Петров, родом от с Хрельово, Самоковско, чийто баща се поселил в с Герман, Софийско, и там се поминал по-късно, като оставил две невръстни деца - Боне и Андон. Майка им се поженила в с. Герман.

Освен имоти в с. Герман, Хаджи Боне имал по-късно хан на Цариградското шосе, наречен Германския хан, на чието място днес е застроено караулното помещение срещу главния вход на царското имение «Врана», някогашен чифлик «Чардаклия», собственост на Хаджи Боне Петров. В тоя някогашен хан се спирал Левски, имал срещи с по-будни селяни от близките села: Герман, Горубляне, Казичане, Горни и Долни Лозен, организирани от Хаджи Боне.
Васил Левски -Дякона

В София, на Солни пазар, на днешния площад Позитано, Хаджи Боне имал своя кръчма. Тоя пазар се простирал почти до сегашната ул. Клементина. Зданието, в което се помещавала кръчмата на Хаджи Боне, принадлежало на налбантина Хаджи Бекир, добър приятел на българите. Това здание се намирало негде около сегашната кръчма «Мастика» на ул. Клементина. Зданието било хан с малък двор - на две улици. По едната улица сега е прокарана ул. Клементина, а другата била малка, много тясна и крива уличка, почти безлюдна, наречена „Бокли сокак". Над кръчмата в хана е имало две стаи, едната обитаема - със стълба за изкачване отвън, а другата - необитаема, с едно много малко прозорче към тясната уличка. В тая необитаема стаичка се изкачвали по една подвижна стълба, която слагали при тезгяха и влизали в стаичката през една дупка на тавана на кръчмата; дупката покривали с капак, а стълбичката използвали, когато трябва.

В тая необитаема стаичка ставали съвещанията на местния революционен комитет, в нея се е срещал и Левски с местните революционни дейци и с тия от околните села и паланки.

Хаджи Боне е бил доста заможен по това време, грамотен, виден човек, певец в черквата „Св. Никола", при сегашната джамия (сега развалена). Отивал на заседание в черквата, бил е черковен настоятел, а по-късно и училищен настоятел и член на епархийския духовен съвет. Имал големи връзки с владици и попове и постоянно го викали в митрополията. При Хаджи Боне идвал постоянно иконом поп Георги Брезнишки. Всички попове от селата все при него идвали за съвети и наставления.

От София също мнозина го посещавали. В необитаемата стаичка, обаче, малцина се изкачвали. По-малкият брат на Хаджи Боне - Андон, бил поп в с Герман (поп Донко), а поп Миладин от с. Гурмазово бил кумец на Хаджи Боне, комуто донасял тайни писма. С такава мрежа от близки роднини и лица Хаджи Боне е поддържал връзките си с революционните хора.

= = =
В хана на Хаджи Боне дядо Дамян е седял на тезгяха и е бил и нещо като готвач. Подавал е вино и ракия и правил кафе. Виждал е няколко пъти Дякона. Левски бил човек със среден ръст, набит, широкоплещест, «възчерен - опрашен от кюмюра» и обикновено брадясал. В хана на Хаджи Боне дохождал обикновено пазарен ден (вторник), предрешен като селянин (повечето кюмюрджия), в дрехи на «планинец», с кожена шопска капа и тояга в ръка - горе чаталеста, за да подпира чувалите, когато ще товари конете. Разбира се, и конете не са били негови - вземал ги от други «пазаргати», за да може, непознат, да влезе в града. «Щом го видеше, Хаджи Боне ме пращаше да донеса стълбичката от яхъра и да я възправя под дупката на тавана.

Обикновено най-напред се качваше Хаджи Боне, като ми поръчваше колко кафета да приготвя. Подир него се качваше «дяконът». Спущаха след това връвчицата и затваряха капака.
Дядо Дамян Богоев,1939 г.
Имаше условни звънения с връвчицата. Когато трябваше да им подам кафето, ако в кръчмата нямаше хора, подръпваха «усулетлен» връвчицата, капакът се отваряше и аз се покачвах на 2-3 стъпала по стълбата и им подавах кафето, след което капакът пак се затваряше. Подръпвах връвчицата и тогава, когато в кръчмата влизаха съмнителни хора (шпиони, заптиета и др.). Когато пък трябваше да слязат от стаичката, дръпваха връвчицата, аз разбирах за какво е тоя знак, излизах из кръчмата и разглеждах по двора и улицата дали има лоши хора. И, ако нямаше такива, дръпвах връвчицата. Най-напред слизаше Хаджи Боне, след него другите участници в тайното заседание и най-после «дяконът», който си вземаше тоягата, подкарваше конете, аз му отварях пътната порта и той си отиваше с живо и здраво. Най-често тия срещи ставаха само между двамата - Хаджи Боне и Дякона. Но след такава среща винаги вечерта до късно имаше тайно заседание в кръчмата, на което присъстстваха чорбаджиите и поповете».

Това разказва дядо Дамян за Левски до обесването му.

= = =
«Левски погребаха в гробищата при Кюлюците. Изповяда го не поп Тодор, а поп Христо. Изповяда го при бесилката.»

Дядо Дамян възпроизвежда много картинно разказа на поп Христо, след като той се върнал от бесилката в хана на Хаджи Боне, където вече се били събрали някои от еснафа:

- Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към Св.София, за да не видят турците, че плача - и си тръгнах.

Дядо Дамян завършва тъжната картина:

- Поп Христо просълзен разказа какво се е случило. Хаджи Боне ми заповяда да почерпя присъстващите с по една ракия за «Бог да прости». Аз ги почерпих. Те пиха и казваха: «Бог да прости!». На Хаджи Боне течаха сълзите и той често си бършеше очите с дланта на дясната ръка и всички плакахме...

По-късно дядо Дамян открил своя кръчма. Когато русите влезли в София, той ги посрещнал заедно с всички българи, много радушно. Обаче видните, първенците граждани, оцелелите дейци от революционния комитет, били заточени: едни в Диар-Бекир, други в Цариград.

На 10 март 1878 година заточениците пристигнали в София много тържествено. Яхнал кон, оседлан добре, покрит с шилте, с нова юзда, - радостен и щастлив, дядо Дамян пресрещнал първенците по Цариградското шосе, някъде към Нови хан и ги почерпил със старозагорска гроздова преварена ракия, която носил в дисагите си: 18 литрета препечена ракия, от «своя» механа...

Между заточениците бил и хаджи Боне. Срещата им била задушевна, трогателна...

Тогава дядо Дамян е бил 20-25 годишен, сега е на 85 години. Паметта му е удивително силна. Фактите, проверени, се оказаха съвършено верни. Хвала му!

Бончо ХАДЖИ БОНЕВ
(внук на Хаджи Боне)
Сп.«Сердика», 1939 г.

понеделник, 13 февруари 2012 г.

«Пукане на глави, трошене на прозоречни стъкла, чаши и друга чуплива стока...»

>Авторът на «Жени и вино! Вино и жени!», поетът Кирил ХРИСТОВ разказва за свои и чужди «съвсем опасни заседания» по софийските локали, механи и кръчми от времената на младата българска столица, около и преди повече от 100 години 

> Съблазнявал ли е г-н Бакхус г-ца Венера с питиета от рода на  „ръган пелин” или „пръщинка”?



ДОСТОЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ КРЪЧМИ (откъс)
Кирил ХРИСТОВ

Тежко комуто в разцвета на сили животът е оставил един-единствен път: към механата. Понеже и триста пъти да е Ботйов, възпял така вдъхновено механата, не може никого от ония, наши и чужди, които уж уреждали живота, да натика в някой великански клозет и да му тегли водата, той се влачи ден и нощ като пребит от кръчма в кръчма. За такъв нещастник областта на механите в една София е необятна: и сто тома история да й се напише, не би могла да бъде изчерпана.

Аз ще ви представя само няколко достозабележителни кръчми в една съвсем малка част на София: по-вярно в част от една улица - "Витоша", от Богословския факултет до улица "Гладстон", може би не повече от петстотин метра.

= = =
Понякога се пренасяхме през улица "Витоша" на югозападния ъгъл на кръстопътя, сега и там парфюмерия, а отгоре терасата на кафене "Рио". Тогава тоя  ъгъл бе просторна гостилница и бирария, гдето съм водил съвсем опасни заседания с артиста Владимир Николов и други хора на театъра.

Прескачам отляво и отдясно още цяла редица знаменити кръчми, гдето закъснее ли човек малко, може цели часове да пие на крак при тезгяха. Стигам до най-прочутата през десетилетия механа на улица "Витоша" "Бай Киро". Тя се намираше точно гдето сега е аптеката на Данков, в съпритежателския дом № 32. Отпред чисто подредено дворче със зеленина и боядисани зелено маси и столове, вътре - самата кръчма; няколко крачки зад нея жилището на бай Киро и домочадието му.

Кръчмата е прочута с вината си, с ръганите си пелини, със сливовиците, мастиките, пръщинките, горчивките и пр. и с неизчерпаемите си най-разновидни мезета и похапки: пастърми какви не, луканки, винаги пресни меса за скара, туршии, пълнени чушки, краставички, бамя, зелени патладжанчета. Киро, бивш пристав на Стамболов, обича отбор мющерии - както всичко у него е отбор. Ако някой не му хареса, ще му направи деветдесет и девет пакости да го прогони. Понякога този бивш пристав биваше много капризен. Не знам какво не беше харесал на Митя Подвързачов, че като се беше заял. Трябваше ултимативно да му кажа, че и аз няма повече да му стъпя в кръчмата, ако прогони Митя и тогава чак го остави на мира: почна веднага да му носи каквото иска и то не таквоз, което не се яде и не се пие. На Киро не му харесваха нито много буйните, нито прекалено тихите пиячи. Поради тая втора причина той гледаше малко накриво и Яворов, който живееше на няколко крачки на кръстопътя със "Солун", с когото, след като бе се първи път стрелял, честичко през лятото седахме в дворчето на бай Киро.


Бирария „Родопи” на пасаж „Свети Никола” (днес мястото на ЦУМ), 1910 г.

Няколко крачки по-нататък, на южния ъгъл на малката уличка "Узунджовска", друга прочута кръчма. Там се събираха македонски комити, между които и нежният поет Весов. Обичах часове да прекарвам с тия буйни хора, които правеха на решето тавана със своите револвери. Една вечер там избухна свада между две компании. Скочиха, сбиха се. Сред нас беше и старият учител по гимнастика, швейцарецът Фардел; той се спусна да разтърва. Не знам как стана, подхлъзна ли се, бутнаха ли го, той падна между сбилите се, а те -върху него, на цяла грамада. Когато се надигнаха, Фардел лежеше на пода със счупена бедрена кост. Свадата утихна, вземахме го, отнесохме го дома му. Лежа човекът дълги месеци; зарастват ли лесно старчески кости.

Да прескочим в непосредствено съседство "Се-лиолу", гдето толкова печално-весели дни и вечери съм прекарвал с Митя Подвързачов, Бръшлян, Купенков и други приятели и да се спра по-дълго на червената кръчма, няколко крачки по-нататък, близо до ъгъла на улица "Гладстон". Там се събираха главно артисти от драмата и операта. Понякога, освен мене, заседне и Г.П.Стаматов и някой друг по-млад писател. Наричат я червена, защото стените й са - сякаш засъхнала кръв. В тази кръчма има почти всяка нощ скандали: пукане на глави, най-малко трошене на прозоречни стъкла, чаши и друга чуплива стока. Когато сутрин минавам край нея на път за министерството на просвещението, виждам поне два пъти в седмицата евреин рано-рано да поставя по няколко нови стъкла. Кръчмарят беше интелигентен човек и един ден поведох с него такъв разговор:

- Знаеш ли защо ти трошат прозорците?
- Как да зная, г. Христов. На съседите рядко се счупва нещо, а у мене - дотегнало ми е.
- В Испания, както си чувал, дразнят биковете с червени парцали...
- Е? - наостря уши кръчмарят.
- Тая кървава боя, с която си намазал стените, ще подлуди и човек, който капка не е пийнал. А пияният... Аз се чудя как всяка нощ не ти изпотрошват всичко.

- Пак така ще е! - съгласи се той.
- Я викни тия дни да ти боядисат стените синьо или зелено, па да видиш как крамолите ще спрат...

Послуша ме. И артистите като по чудо се укротиха.

В тая кръчма, понеже често се случваше последна в моите обиколки (живеех на улица "Аспарух" № 18), аз бивах вече добре налян. Щом познати забележеха това, някой ще каже:
- Дошъл му е градусът на импровизациите.

След малко под носа ми ще се появи една шапка с няколко билетчета вътре. Трябва да изтегля едно и да говоря на темата, която е записана на него. Случвало се е час, час и половина да ме слушат. На два пъти на другия ден ми донасят стенограма. Постройка и фраза такива, като че дълго съм обмислял темата и като че по няколко пъти съм поправял всяко изречение. Не може да се замени ни дума. При нормални условия и няколко минути не би вървяло така.

Кирил ХРИСТОВ
Из «Затрупана София», 1944

събота, 4 февруари 2012 г.

БЯЛО, БЯЛО, БЯЛО...

Фотографирането при минус15-20 крие известни рискове: 1) за носа и пръстите на автора, ако вземе да се захласва твърде дълго, и 2) за електрониката на апарата - при неспазване на „техническите правила за безопасност” може да получи „ментални” увреждания... Затова пък упражнението носи радост, кискане, свежест (за по-горещите), наслада, вдъхновение, безтегловност (за лиричните)...
Ето ни в малък, тих парк на столицата около датата 1 февруари 2012 г. Тогава в София беше измерена температура минус 18,8 градуса С, а в страната бяха отбелязани 16 минусови рекорда. Севлиево стана №1 – минус 31, 4 градуса!



Фотографии: GeryPo