За ден –два ледът се превърна в локви. От бяла приказка в балканско- полярен вариант София и по-големите градове заприличаха на открити рудници за въглища. Прахоляци, шлака, пясъци, посипани през кошмарните зимни седмици като черен пипер върху захарен памук. Ама „захарен памук” с големината на камиони. И между новата география – и жители. Кои – пълзейки на два крака, кои – на салта в преспите, кои – куци, кои – гладни, а в следващите дни – и мокри.
Това „мокро” ме стряска много и все гледам да го забутам някъде встрани и да не го мисля, ама все не се получава. Все то ми е в главата след жестокия екшън в с.Бисер на 6-и февруари. Десет души литнаха към Небитието за секунди, понесени от цунами, мощно като тези в Пасифика. В кротката и задрямала България... От една пукната стена на микроязовир, за която се знае от години, че е пукната.
След като видя на място какво чудо е след потопа в района, който се оказа,че й е и роден край, еврокомисар Кристалина Георгиева каза: „Никога не съм виждала река Марица такава!”. А на 8 февруари предупреди от страниците на в. „Труд”: „Най-лошото предстои!”.
На същата дата пред в."Телеграф" зам.-ръководителят на Асоциацията по мелиорации Георги Георгиев каза, че при всеки сериозен дъжд ще има проблеми с язовирите – потенциално опасните са 52! Разбра се, че в България водната инфраструктура е изоставена от 20 години и такива неща непрекъснато ще се случват, докато е в такова състояние.”
Едва ли не като бележка под черта бе добавено, че основният изпускател на "Панчарево" също е повреден".
Разтичаха се властите, намериха пари, взеха да се стягат за битка с водната стихия... Но въпреки усилията на 21 февруари се получи официално предупреждение и от страна на Агенцията на ООН за намаляване на риска от бедствия (unisdr.org). Специалният представител на ООН за намаляване на рисковете от бедствия Маргарета Валстрьом, цитирана от Агенция Франс прес, заяви:
"Температурите в България и Румъния се очаква да нараснат между осем и десет градуса по Целзий през идните 10 дни и това ще доведе до разчупване на ледовете по река Дунав.
Все още хиляди хора остават блокирани от снеговете от Сърбия до България, но има тревожни признаци, че разрушителни наводнения ще доведат до още човешки жертви и икономически щети. Местата без адекватно управление на инфраструктурни обекти като язовири и диги ще бъдат засегнати най-зле, добави тя.
Студът и обилните снеговалежи в редица части на Европа отнеха тази зима живота на над 600 души...”
И какво за София? Нали всичко е под контрол? Столица е!
За тези дни управата на града се сети, че 15 бързи реки се спускат от северния склон на Витоша, като се превръщат в 6 по-големи през територията му, че от 3 години речните корита не са разчиствани сериозно... Установиха 40 проблемни (запушени) места по тях, че т.нар. „водна инфраструктура” през столицата е остаряла безумно, дори че има и няколко „кротки” реки от Стара планина към Софийското поле, за обезопасяването на които от раз бяха отпуснати 500 000 лева... Че в крайна сметка става дума за сигурността и живота на милион и половина жители...
Но... „Мократа” мълния изтрещя и за София точно преди 3 дни, на 21 февруари:
„Хидроинженери: Язовир "Бели Искър" е за спешен ремонт, заплашва Самоков и София”.
На пресконференция на организацията „Национален комитет за подобряване на водоснабдяването на България”, отразена във в.”Дневник”, инженерите заявиха че, "Бели Искър" е в най-лошо състояние от всички големи питейни язовири в страната. По думите им кметът на София Йорданка Фандъкова е премълчала информацията за него, обявявайки, че водоемите около столицата в момента не са опасни.”
Апокалиптичната картина, която се моля да остане само на букви. И никога да не се случи „на живо”:
„В сегашното си състояние бентът (на яз.”Бели Искър” – б.м.) може да се скъса при земетресение от порядъка на 4.5 – 5 степен по Рихтер, въпреки че по закон трябва да издържа на много по-силен трус. Това обяви деканът на хидротехническия факултет в университета по архиутектура в София доц. Стефан Модев.
Инженерите са изчислили, че евентуално скъсване на стената, която в момента задържа 13.5 млн. кубика вода би предизвикало "цунами" с височина 10 метра и скорост около 12 метра в секунда, което в рамките на 40 минути би потопило Самоков под 1.5 метра вода. Заради каскадното разположение на водоемите по р. Искър при такъв инцидент би прелял и големият яз. "Искър", при което няколко квартала на София, биха били наводнени.”
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/02/21/1771140_hidroinjeneri_iaz_beli_iskur_e_za_speshen_remont/
На следния ден министър Трайков направи лична проверка и поправи инженерите, че за да има опасност за язовир "Бели Искър", трябва да има преливане на язовира и в същото време земетресение над 6,7 по скалата на Рихтер. Допълни успокоението към гражданите, че опасните язовири вече са само 12. (Как за 10-тина дни от 52 станаха 12, така и не вдянах).
Е, в България не се случват нито наводнения, нито земетресения. Тука сме обетована земя. Само дето миналия зимен сезон (декември 2010) започна с подобни стихийни бедствия. Това е далеч, далеч назад – преди година и два-три месеца...
Остава ми да се помоля на св. Иван Рилски да разсее „мократа мълния” - милионите кубици вода (във вид на сняг), складирани в момента по калпаците на Рила и Витоша. Та дано ни се размине.
Момчил ПОПОВ, ММХІІ
Няма коментари:
Публикуване на коментар