Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 18 февруари 2012 г.

Левски тайно организирал бунта в хан насред София, 1870

София – 1879 година 
> „Неуловимия” пристигал като въглищар в хана на Хаджи Боне на Солни пазар (пл.”Позитано”) и събирал тайния революционен комитет
> Тайните поборници в София, за разлика от хъшовете на Вазов, били хора имотни, улегнали – първенци, чорбаджии, занаятчии от еснафа с челяд, учители, свещеници...
> За съзаклятието години след това разказва довереникът на Хаджи Боне - Дамян


Бончо ХАДЖИ БОНЕВ, 1939 г.
(внук на Хаджи Боне)

Стара София от преди Освобождението е била голям войскови център. Градът с околностите си е представлявал здрав укрепен пункт. Турците са отдавали много голямо значение на града и са държали много войска в него. Тук са се разиграли много събития, конто тепърва постепенно ще се изясняват.

Такова едно събитие е, например, неопожаряването на София и липсата на клане над населението. Обяснението, което може да се даде е, че София, като голям град с разновидно население, от което и голям брой турци, не е било лесно да бъде подхвърлен на пожар или клане, защото между «сухото» е могло да изгори и «много сурово», снреч, между раята са могли да пострадат и правоверни. При това, като голям град, София е била под наблюдението на чужденците. Тук е имало представители на великите европейски държави - вицеконсулите Валдхард (Австрия), Леге (Франция) и Позитано (Италия), които на 2 януари 1878 година отказали пред защитника на София, Осман Нури паша да напуснат града заедно със своите съотечественици, за да не бъде изгорен при отстъплението на турците. Освен това и самото турско население, посред дълбока зима, не е желаело да бяга. През нощта иа 3 срещу 4 януари турските войски се изтеглили през Княжево и Владая към Кюстендил, но заедно с тях забегнали видни турски фамилии.

Особеното положение на София е спомогнало не само да не бъде опожарена и да се спаси евентуално от клане, но и да се развие една трескава революционна дейност между българите.
Хаджи Боне Петров

= = =
Според мемоарите на Хаджи Боне Петров още към края на 1870 година в София е имало създаден местен революционен комитет, който е бил нещо като централен за околните села и паланки. Две години преди смъртта си Левски заедно с Димитър Общи е развил трескава организационна дейност в Софийско.

Според показанията на дядо Дамян Богоев (доверен помощник на хаджи Боне Петров), начело на тоя комитет е стоял Хаджи Боне Петров, родом от с Хрельово, Самоковско, чийто баща се поселил в с Герман, Софийско, и там се поминал по-късно, като оставил две невръстни деца - Боне и Андон. Майка им се поженила в с. Герман.

Освен имоти в с. Герман, Хаджи Боне имал по-късно хан на Цариградското шосе, наречен Германския хан, на чието място днес е застроено караулното помещение срещу главния вход на царското имение «Врана», някогашен чифлик «Чардаклия», собственост на Хаджи Боне Петров. В тоя някогашен хан се спирал Левски, имал срещи с по-будни селяни от близките села: Герман, Горубляне, Казичане, Горни и Долни Лозен, организирани от Хаджи Боне.
Васил Левски -Дякона

В София, на Солни пазар, на днешния площад Позитано, Хаджи Боне имал своя кръчма. Тоя пазар се простирал почти до сегашната ул. Клементина. Зданието, в което се помещавала кръчмата на Хаджи Боне, принадлежало на налбантина Хаджи Бекир, добър приятел на българите. Това здание се намирало негде около сегашната кръчма «Мастика» на ул. Клементина. Зданието било хан с малък двор - на две улици. По едната улица сега е прокарана ул. Клементина, а другата била малка, много тясна и крива уличка, почти безлюдна, наречена „Бокли сокак". Над кръчмата в хана е имало две стаи, едната обитаема - със стълба за изкачване отвън, а другата - необитаема, с едно много малко прозорче към тясната уличка. В тая необитаема стаичка се изкачвали по една подвижна стълба, която слагали при тезгяха и влизали в стаичката през една дупка на тавана на кръчмата; дупката покривали с капак, а стълбичката използвали, когато трябва.

В тая необитаема стаичка ставали съвещанията на местния революционен комитет, в нея се е срещал и Левски с местните революционни дейци и с тия от околните села и паланки.

Хаджи Боне е бил доста заможен по това време, грамотен, виден човек, певец в черквата „Св. Никола", при сегашната джамия (сега развалена). Отивал на заседание в черквата, бил е черковен настоятел, а по-късно и училищен настоятел и член на епархийския духовен съвет. Имал големи връзки с владици и попове и постоянно го викали в митрополията. При Хаджи Боне идвал постоянно иконом поп Георги Брезнишки. Всички попове от селата все при него идвали за съвети и наставления.

От София също мнозина го посещавали. В необитаемата стаичка, обаче, малцина се изкачвали. По-малкият брат на Хаджи Боне - Андон, бил поп в с Герман (поп Донко), а поп Миладин от с. Гурмазово бил кумец на Хаджи Боне, комуто донасял тайни писма. С такава мрежа от близки роднини и лица Хаджи Боне е поддържал връзките си с революционните хора.

= = =
В хана на Хаджи Боне дядо Дамян е седял на тезгяха и е бил и нещо като готвач. Подавал е вино и ракия и правил кафе. Виждал е няколко пъти Дякона. Левски бил човек със среден ръст, набит, широкоплещест, «възчерен - опрашен от кюмюра» и обикновено брадясал. В хана на Хаджи Боне дохождал обикновено пазарен ден (вторник), предрешен като селянин (повечето кюмюрджия), в дрехи на «планинец», с кожена шопска капа и тояга в ръка - горе чаталеста, за да подпира чувалите, когато ще товари конете. Разбира се, и конете не са били негови - вземал ги от други «пазаргати», за да може, непознат, да влезе в града. «Щом го видеше, Хаджи Боне ме пращаше да донеса стълбичката от яхъра и да я възправя под дупката на тавана.

Обикновено най-напред се качваше Хаджи Боне, като ми поръчваше колко кафета да приготвя. Подир него се качваше «дяконът». Спущаха след това връвчицата и затваряха капака.
Дядо Дамян Богоев,1939 г.
Имаше условни звънения с връвчицата. Когато трябваше да им подам кафето, ако в кръчмата нямаше хора, подръпваха «усулетлен» връвчицата, капакът се отваряше и аз се покачвах на 2-3 стъпала по стълбата и им подавах кафето, след което капакът пак се затваряше. Подръпвах връвчицата и тогава, когато в кръчмата влизаха съмнителни хора (шпиони, заптиета и др.). Когато пък трябваше да слязат от стаичката, дръпваха връвчицата, аз разбирах за какво е тоя знак, излизах из кръчмата и разглеждах по двора и улицата дали има лоши хора. И, ако нямаше такива, дръпвах връвчицата. Най-напред слизаше Хаджи Боне, след него другите участници в тайното заседание и най-после «дяконът», който си вземаше тоягата, подкарваше конете, аз му отварях пътната порта и той си отиваше с живо и здраво. Най-често тия срещи ставаха само между двамата - Хаджи Боне и Дякона. Но след такава среща винаги вечерта до късно имаше тайно заседание в кръчмата, на което присъстстваха чорбаджиите и поповете».

Това разказва дядо Дамян за Левски до обесването му.

= = =
«Левски погребаха в гробищата при Кюлюците. Изповяда го не поп Тодор, а поп Христо. Изповяда го при бесилката.»

Дядо Дамян възпроизвежда много картинно разказа на поп Христо, след като той се върнал от бесилката в хана на Хаджи Боне, където вече се били събрали някои от еснафа:

- Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към Св.София, за да не видят турците, че плача - и си тръгнах.

Дядо Дамян завършва тъжната картина:

- Поп Христо просълзен разказа какво се е случило. Хаджи Боне ми заповяда да почерпя присъстващите с по една ракия за «Бог да прости». Аз ги почерпих. Те пиха и казваха: «Бог да прости!». На Хаджи Боне течаха сълзите и той често си бършеше очите с дланта на дясната ръка и всички плакахме...

По-късно дядо Дамян открил своя кръчма. Когато русите влезли в София, той ги посрещнал заедно с всички българи, много радушно. Обаче видните, първенците граждани, оцелелите дейци от революционния комитет, били заточени: едни в Диар-Бекир, други в Цариград.

На 10 март 1878 година заточениците пристигнали в София много тържествено. Яхнал кон, оседлан добре, покрит с шилте, с нова юзда, - радостен и щастлив, дядо Дамян пресрещнал първенците по Цариградското шосе, някъде към Нови хан и ги почерпил със старозагорска гроздова преварена ракия, която носил в дисагите си: 18 литрета препечена ракия, от «своя» механа...

Между заточениците бил и хаджи Боне. Срещата им била задушевна, трогателна...

Тогава дядо Дамян е бил 20-25 годишен, сега е на 85 години. Паметта му е удивително силна. Фактите, проверени, се оказаха съвършено верни. Хвала му!

Бончо ХАДЖИ БОНЕВ
(внук на Хаджи Боне)
Сп.«Сердика», 1939 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар