Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 26 март 2016 г.

„ПОДАРЪКЪТ ОТ СТАЛИН”

Или как не успя да „доразкраси” София през 1950-е терористът-министър  В. Червенков
Засрамен, но зарадван, забелязах небостъргач в центъра на София, в така нареченото Ларго. На пропаганден плакат от 1953 г... Точно, където днес е метростанция „Сердика“ – отгоре, а до 1990 г. стърчеше паметникът на Ленин.

На картината-мечта млад мъж в сиво-зелена куртка и фуражка е стъпил на покрива на Партийния дом откъм Президенството, в лявата ръка е подпъхнал в джоба бюлетина с надпис „Вълко Вельов Червенков“, а с дясната сочи към иже споменатия „Подарък от Сталин“ -точно върху Антична Сердика... Призивът гласи „Гласувайте за нова социалистическа София“... Просто няма как от устата ти да не гръмне мощно „Ура“. Няма как!

Замислена е 40-етажна сграда кула за победата на социализЪма над мирните граждани на София и България. По тертипа на пилоните на окупацията на диктатори, царе, колонизатори по Света от Древен Египет, Рим, Наполеон Бонапард, Барселона, но не като Айфеловата кула в Париж и Статуята на Свободата в Ню Йорк. С последните две се визира свободата на човешкия дух и просперитет, докато за съветския диктатор знаем много добре, че мозъкът му е бил точно в обратната посока... Както и на любимеца му от Коминтерна в България Вълко Вельов, изявен комунист -терорист, осъден задочно на смърт пред 1925 г., агент на НКВД с името Спартак, създател на лагерите на смъртта в България след окупацията през 1944 г., така масов убиец на хиляди невинни българи по сталински модел, инициатора на безумствата „Софийското море“, Ларгото, Мавзолея, Паметника за посрещане на СА – 1954.
Сега, когато е на власт/1950- 1956/, иска да издигне небостъргач в прослава на любимия си вожд и учител Йосиф Висарионович, буквално на метри от взривената с идейното му участие катедрала, 16 април 1925-та... Най-големият терористичен акт в Европа за 20. Век – 130 /достигнали 201/ преки жертви и 500 души ранени...

"Подаръкът от Сталин" във Варшава, днес в основите му - Музей на комунизма в Полша

Прозрях „гениалната мисъл“ на терориста Вълко Вельов, изваяна на плаката, тъй като през 1970-е съм бивал на небостъргача във Варшава, на 33-етаж с панорамните балкони, именуван тогава „Дворец на културата“. Свестните поляци се подиграваха на това мегаломанско стърчило, наричайки го „Подаръкът от Сталин“. Скоро по инициатива и с пряка работа на Нобеловия лауреат за мир Лех Валенса приземните му зали и помещения бяха превърнати в Музей на комунизма в Полша с площ от 11 000 м2.
Абсолютно еднакъв небостъргач в прослава на Сталин има и в Москва, но нямам желание да го спохождам.
И в София е щяло да има небостъргач „Подарък от Сталин“. Но не е построен. Защо ли? Ами друг червен хитрец се е насочил към трона под петолъчката в Партийния дом – другарят Т. Живков. На 6 април 1956, в Столична община се провежда т.нар. Априлски пленум, Вълко Вельов е свален от шеф на ЦК на БКП, а след няколко дни и от поста министър-председател.
Задължителен "доброволен" труд на софиянци през 1950-е на "плавателния канал" Панчарево-София, описан от писателя Георги Марков в задочния репортаж "Софийското море".... Фотоархив: Тодор Славчев

Задухалият от прозорците на „Московска“ 33 Априлски повей след иже називаемия пленум се превръща във „всенародно движение за промяна“, във вятър, който прекратява масовия задължителен труд на т.н. Софийско море, затваря формално , но не и на практика, лагерите на смъртта, прекратява и мечтите за небостъргач в прослава на Сталин, като го замества с гранитен паметник на другаря Ленин. След няколко години Вълко е изключен и от партията, но през 1969 г., след „Пражка пролет 1968“ е реабилитиран от ЦК на БКП, така признавайки му „Другарю, ти беше прав. Комунизмът иска масов натиск и терор над хората“... Живее кротко и щастливо чак до 1980 г. с всички оказани му привилегии.

В столицата на България,  в Княжеската градина, остава да стърчи Паметникът за посрещане на съветската армия... А, и кошмарно грозният, първобитен каменяк, именуван Ларгото, струпан точно върху останките на уникалната Антична Сердика. В прослава на кого, решете сами... Та и до днес.

Момчил ПОПОВ

събота, 19 март 2016 г.

ТАЙНИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА НОСИЯ

-Към новата столица София от четирите посоки на България след Руско-Турската, Балканската, Европейската, Втрота световна войни се стичат преселници... Във всяка нова махала на Стара София с хората пристигат и носии от родното място - кодирана култура от вековете. Например, в Драз махала, Коньовица, Банишора, че дори и в Захарна фабрика има голяма общност на българи от Македония, „тайфи” от строители- дюлгери. Какви са скритите послания в шевици, пафти, гайтани, накити?


От Админ на 4УЖДОЗЕМЕЦ,
МЕДИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА


Едно време предците ни са вярвали, че традиционните костюми имат магическа сила.
Винаги когато гледам някой фолклорен ансамбъл и всички тези прекрасни момичета и момчета, облечени в национални носии, не мога да спра да си мисля за това колко красиви, силни и зареждащи изглеждат с тях.
Ще ви разкажа някои любопитни неща, които научих за народните ни носии.
В нашето съвремие такива одежди носят основно изпълнителите на фолклорни песни и танци, които обличат костюмите си най-вече за участията.

В стари времена, когато българите общували на междуселските пазари и панаири или по празници, от костюма на мъжа или жената се добивала представа за социалното и семейното им положение. Момчетата и момичетата до пубертетна възраст носели еднакво облекло, недиференцирано по пол. По различни елементи от облеклото на момичето или жената можело да се определи дали е влязла в пубертета, дали е годеница или млада невеста, дали е вдовица и т.н. Женският пояс бил с пискюли, като момата слагала пискюлите от лявата страна на кръста, омъжената жена – отдясно. Ако една мома вече си имала изгора, сменяла мястото на китката, с която се кичела – вместо да е отляво, я слагала отдясно. Така, ако някой друг я харесвал, разбирал, че няма шанс. Българската носия е изключително богата и живописна. Тя е рожба на кръстопътното място, на което живеем. На него са се срещали много традиции и култури – на траки, прабългари, славяни. По нашите земи са преминавали кумани, авари, татари, почти два века са живели римляни, идвали са кръстоносците. Цялата тази пъстрота се отразява и върху богатството на българската носия.
–––––
Горе: Носии на жени от Дебър, началото на 20. век. Фотоархив: Л.Юруков


Основен елемент в носията е шевицата. Шевицата е винаги ритмична – по полите, ръбовете на ръкавите, кръгово затворена, което символизира житейския кръговрат. Циклите, през които трябва да премине животът на човек без прескачане и без отклонение. – Защото всяко прескачане означава излизане от този цикъл – примерно, да не се ожениш, да се разболееш или рано да овдовееш. В орнаментите по шевиците никога няма да срещнете овце от домашния двор или кокошки. Ще срещнете петли, които са символ на мъжката потенция. Ще срещнете змийчета, които се редуват едно след друго, те са символ на демоничния свят – носител на плодоносна сила. Затова ги има по женските ризи, а ги няма по мъжките. Също така ще срещнете пауна, който е птица, която много често се плоди и при всяко плодене сменя перата си. Затова например от годежа до изтичане на фертилитета на жената тя се кичи с паунови пера. Пауновите пера обаче трябва да стърчат и да треперят, защото, положени хоризонтално вкъщи, носят смърт, т.е. паунът не е жив, не може да се плоди. Колкото до човешките фигури в шевиците, те са наредени точно както е структурата на семейството. Мъжка фигура, женска, след това малки ромбчета – децата. И това се повтаря до безкрай, т.е. да няма край кръговратът на живота, на родословието на фамилията. И което е най-впечатляващо, върху най-ранните църковнославянски книги, които са били ръкописни, в заглавките виждаме същите тези фигури – петела, пауна, змея и същите плетеници от ромбове и многоъгълници.

В миналото шевиците са били „регламентирани”. Не е било възможно да се възпроизведе някаква шевица, просто защото е по-красива. Във всяко село имало специални парчета плат, по които майсторки – възрастни жени, наследили старинните предписания, бродирали всички фигури, които са „регламентирани” за изпълнение в даденото село. Всяка от фигурите имала своя символика. Ако те не се изпълнят според канона, би се объркал езикът на общуването. Същото се отнасяло и за частите от облеклото – всяка от тях имала своята семантика.

Например, омъжената жена до определена възраст трябвало да бъде облечена отгоре с вълнен клашник (връхна дреха) или елек. Дори да й е топло, тя не можела да го свали, защото това би означавало, че тя не е в тази възраст, не е женена или се е отклонила от брака.

Българки от Вардарска Македония, около 1914 г. Фотоархив: П.Величков

Костюмът е цветово много богат. Всичко се е боядисвало с растителни бои по различни рецепти. След като се оцвети с отвари от растения, боядисаната прежда се държала в окислители – зелев сок, сок от диви круши или ябълки, варов разтвор, заравяли я в тор и т.н., в резултат на което преждата се получавала неравномерно боядисана. Но пък цветовете не избеляват и между тоновете няма този контраст, който се получава при анилиновите бои. Преобладавал е червеният цвят – символ на живота, виното, кръвта, а също така кафявото, жълтото, охрата, символизираща семето във фалическия смисъл и като плодородие в природата. Но тревисто зелено няма никъде да намерите, защото се е вярвало, че то символизира смъртта. Знаете, за болен човек се казва, че е „жълт-зелен”. Черното е използвано главно за очертаване на контурите. До сватбата си българката трябвало да направи три-четири ката дрехи за бъдещия си съпруг и толкова за себе си, съобразявайки се с канона – за всяка възраст съответния комплект.

Цялото село се извървявало да види чеиза, особено жените-майсторки, които обръщали дрехите да ги видят и от обратната страна. А те били изпълнени така, че обратната страна спокойно можела да мине и за лицева – не се виждало възелче или сбъркано. Но винаги се оставяло на някое място недовършен елемент – против уроки. Защото много хубаво не е на хубаво. А съвършенството е невъзможно, отклонение винаги се получавало. И е по-добре несъвършенството да бъде върху произведеното, отколкото то да се възпроизведе в живота.

И тъй като всичко в облеклото било строго регламентирано, затова и жена, която се омъжвала извън селото, била оплаквана. Както казва социалният психолог Иван Хаджийски, „животът извън селото е живот в чужбина”. Булката отивала с приготвения от нея чеиз, но той не се вписвал на новото място, тъй като костюмите, приготвяни от нея през годините, били различни по състав, шевици, тъкани. Тя нямала време да приготвя нови дрехи, тъй като през година-две раждала, и в същото време от сутрин до вечер работела на нивата, и оставала изолирана, не се вписвала в контекста на новото си село.

Носията е цяла вселена, със свой специфичен език, свой смисъл. Но поради непознаването му ние, съвременните българи, се „изгубваме в превода”.

Източник: http://chujdozemec.com

петък, 11 март 2016 г.

БГ ИСТОРИЯТА – НА ПРОМОЦИЯ

Близо 50 000 посетители на Националния исторически музей – за 3 и 4 Март 2016! Чудо!

Племето е живо, въпреки и много бедно и окрадено… По 10 лв на калпак трудно можеш да прежалиш, но когато е Ден на отворени врати… Е, и аз със семейството си бях в бившата резиденция на комунистическия сатрап в Бояна. Преодолях отвращението си и…
 

Още на паркинга започнаха изненадите. Стълпотворение от хора, баби, свекърви, внуци, гледки на госпожици, влюбени, наперени ергени. Вървят и не вдигат патардия. Селфират се, таблетират се, снимат челядта. Някои дечица веят знамето, дедовци правят мъдри изказвания… Блъсканица за познание!

Хубаво на душата, тъжно на сетивата. Една бяла дама влиза в залата с тракийските съкровища и вика на дружката си до нея: „Тука Тато приемаше посланиците!”, а другата пустосва „Море, Господ  да ги убие!”…

Не му е тук мястото на НИМ – лъха на гнило, на кирливи комунистически куртки и фуражки, пропито е с мирис на „Балкантурист”, нашлякано е със соц-реализъм от „академици” по стени и фоайета. А архитектурната мрамор на централната зала силно наподобява римска баня, само че в сиво и сенки, и басейнът „изтича” през стълбище към парка… Идеално място за Музей на комунизма.

А великата история на БГ трябва да заеме сградите в Ларгото – ЦУМ, Партийния дом, Мин.Съвет и прочие, каменяк, струпан нарочно точно върху нея …
 
Ако не беше промоция, колко ли хора щяха да са тук?! Всяка събота и неделя трябва да е Ден на отворени врати.

Текст и снимки: Момчил ПОПОВ

петък, 4 март 2016 г.

ЧАША "ЛИТЕРАТУРНО ВИНО" ЗА ГЕОРГИ МАРКОВ

87 години от рождението на писателя
Книжен център „Гринуич“ и Фондация „Комунитас“ представиха най- новата книга на Георги Марков „Ненаписаната българска Харта“

Втора част на двутомника с есета, четени по радио „Дойче веле” в периода 1971-1978 г., повечето от които се публикуват за първи път.

За книгата и световния хуманист и философ Георги Марков говориха писателите Димитър Бочев, Георги Тенев, Георги Мишев и др. Тъй като в новата книга Джери отделя специални редове за приятеля и съратника в битката за пиесата "Комунисти", режисьорът Асен Шопов, за изказване бе поканен и той./на снимката/ Маестро Шопов бе посрещнат с аплодисменти от читателите и новите приятели на  Георги Марков, дошли тук на 1 Март.


С премиерата бе отбелязан и рождения ден на писателя Георги Марков (1 март 1929 г. Княжево – 11 септември 1978 г. Лондон).

И колкото и да звучи странно, не се чувстваше отсъствието на великия Джери. Точно обратното. Опашката за най-новата му книга с есета „Ненаписаната българска Харта“ бе голяма и дълга.
Предимно от озарени, усмихнати хора. Както си му е ред, някои почитатели ознаменуваха културното събитие и с последваща чаша "литературно вино”...