Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

ГЕОРГИ МАРКОВ СЕ ЗАВЪРНА

На пл. „Журналист“ в София тържествено бе открит паметник на писателя Гeорги Марков

Понякога мечтаел на глас пред  Анабел да се върне тайно в София. Ей така, само за 24 часа... Да види родителите си в Княжево, да се отбие в Клуба на писателите.  Да си поръча порция сарми със зеле... В  Лондон през 1970-е. На откриването пред паметника на писателя  Анабел Маркова  каза, че по един начин Георги Марков се е върнал в България. Но не за 24 часа, а завинаги.
Георги Марков е един от светлите световните умове, сринали Берлинската стена. Със словото си, с вярата си, 11 години след екзекуцията му в Лондон през 1978-а... Неговите "Есета" и "Задочни репортажи за България", издадени на Запад веднага след това, вече 35 години разказват на света за карикатурата балкански комунизъм. С игриво слово, горчива усмивка, интелект  Георги Марков и до ден днешен продължава да ни разказва...
Георги Марков със семейството си в Лондон, 1970-е

Със скромни тържества в родината, сериозен филм-разследване и обявяване място за паметник на пл. "Журналист" в София бе отбелязана 85-годишнината му. Писателят Георги Марков е роден е на 1 март 1929 г. в Княжево, зелено кътче на София, под голямата Витоша. В Германия 85-годишнината на световния хуманист Георги Марков бе ознаменувана с луксозен том на "Задочни репортажи", преведен на немски. А на корицата „осквернения” в цветовете на младостта паметник на съветската армия в Княжеската градина - Берлинската стена в София...

Във вторник, 11 Ноември 2014 България се отсрами пред великия Георги Марков. Тържествено, с присъствието на трима Президенти на РБ и Кмета на София, на пл. "Журналист", където е живял известно време съвременният Алеко - Георги Марков, бе открит паметник па писателя.
"Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите" – това пише на пиедестала...
 
 
Сред  официалните лица при откриването на 11.11. 2014 са и приятелите и колегите на Г. Марков - писателят Димитър Бочев и режисьорът Асен Шопов 
 Говори Анабел Маркова
 

Скулпторът на паметника Данко Данков и писателят Георги Мишев
 
Д-р Георги Лазаров от САЩ /вляво/, основен дарител за паметника, политически емигрант от комунистическия режим и скулпторът Данко Данков /вдясно/ пред творението си. Автор и на паметника на Сашо Сладура в Пловдив.

Текст и снимки: Момчил ПОПОВ

петък, 7 ноември 2014 г.

НА УХО ЗА ЩАЗИ, БЕРЛИН 1989

25 години без Берлинска стена


От Момчил ПОПОВ
Като страшна приказка ми прозвучаха откровенията на домакинята ни в Берлин през пролетта на 1989 година. Беше католическият Великден и естествено бе да отидем на църква. Да не объркам превода, в St-Hedwigs-Kathedrale... След великолепната служба спрях на стълбите отвън и предложих да се снимаме за спомен. А тя с шарещ усмихнат поглед ми подшушна: снимани сме вече от милицията, бъди сигурен. Нещо се погнусих и закрачих по площадчето, видяло аутодафето на Хитлер. Полунашега, полунасериозно попитах дали не се шегува. И тогава съвсем шепнешком чух следната история.

Тук, на Унтер ден Линден, близо до Бранденбургската врата са посолствата на Щатите и Съюза. Неотдавна имало седяща младежка демонстрация. Със запалени свещи в ръка жадуващите правда хора направили жива връзка между двете посолства. Сиреч, като не можете да се погодите, ние ще ви помогнем. Организаторите се изхитрили да поканят предварително всички чуждестранни кореспонденти. И така вързали ръцете на милицията (тогава не знаех, че на това в ГДР му викали ЩАЗИ, звучи ми като чудовището Неси).

Нашата домакиня имала близък на служба в тайните служби. Та от него: хода на акцията. Младежите връчили петициите си за правата на човека и седели докъм полунощ, когато чуждите журналисти си тръгнали. Дочакали мига за действие, оперативните момчета набързо намели демонстрантите по превозни средства и хайде у кауша. Там без много питане ги изправили с изправени ръце и лице към стената. До сутринта. Имало сред младите и едно бременно момиче, вече да ражда или месец-два преди това. Над него се смилил близкият на домакинята и го поканил да седне. То гордо отказало... Гледал докъм сутринта, когато разкрачът и вдигнатите ръце омаломощили бъдещата майка. И бременното момиче (с дълбок поклон и извинение към достойнството му!) се напикало и свлякло на пода... Трогнал се "оперативният", та се изпуснал после в разговор.

Исках да напиша за някакъв учен пътешественик от Хумболтовия университет, но ме отклониха с твърдението, че не е надеждна личност и не може. Какво значи това? Ами подал си е документите за заминаване в Западна Германия.

Не можах да вляза в катедралата "Николай Кирхен", защото била опасна и заключена. Но тя скоро е реставрирана, не вярвам гредите й да паднат, доста наивно се учудих. И пак на ухо: берлинските младежи се събирали тук да говорят за демокрация, та за по-сигурно - ключ!
От 240 метра височина - тази на телевизионната кула в Берлин, хората по Александър платц изглеждат по-малки и от печатни букви в досие. Снимах ги през пролетта от платформата за наблюдение на 204 метра, а на 9 и 10 ноември същата година "малките" берлинчани удушиха чудовището Неси. Докато властта си е още у тях - тоест суверена, юрнаха се, разбиха щаб-квартирата на ЩАЗИ и изхвърлиха миналото си през прозорците. После, без да сядат, се напиха с йодлери, псувни, горещи наденички и бира.

Върнах се и написах за "Пергамон музеум"... Ако тогава си бях позволил да оставя тези неща на лист, можеше да загазя. Но не това е най-важното. Трябваше ми цяла година и нещо да се престраша...
Дано изживявам края на страшната приказка.

.....
П.П. Публикувам за пореден път картата на Желязната завеса - розовата линия през цяла Европа. От нея ясно личи, ЧЕ ТРИ ОТ 4-те ГРАНИЦИ НА НРБ БЯХА "БЕРЛИНСКА СТЕНА" и нас – българите, пряко ни засяга.
Горе: Момчил Попов пред Берлинската стена месеци преди събарянето й - огражденията и караулките около Бранденбургската врата, април 1989 г., Берлин, бивша ГДР.

Момчил Попов,  „Ерос и Потури“, София, ИК "Черноризец  Храбър", 1996.
http://liternet.bg/publish22/m_popov/eros/content.htm