Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 24 юли 2015 г.

СЪБЛИЧАЙ СЕ БЪРЗО, 1958

-Приключения и глуми из басейна и кабините на Софийската минерална баня с комиците от БГ комедията „Любимец 13” Георги Парцалев, Петко Карлуковски и др. –Що е „теляк” и културно-историческата му роля в новия Музей на София – И други шеги на голо 
Вицаджии и златни сантименталисти посрещнахме в Нета тържественото откриване на новия Музей на София в края на пролетта. С отговор на актуално питане: „Какво стана с Централна минерална баня, момчета?”.

Порових в сайта на Централна баня – днес „Музей за историята на София”, да развия отговора си с вещина като за пред петъчен парламентарен контрол. На датата 16 Май то.го., на Европейската нощ на музеите, когато официално бе открит за посетители новият културен обект с над 10 000 посетители, срещнах мил кадър с духова музика… Така, както преди век заможните стари софиянци са ходели на баня тук – цялата фамилия в един файтон за къпане, втори файтон – с духовата музика! Всички да разберат, че големец ще се жули с кесета и теляци минерално. И на каруца отделно: тавите с гювечи, печени мръвки, баклави и шербети, айрани, лимонади, пърцуца, вино за трапезата на месечния празник в тревата около Баня баши… Сиреч – веднъж месечно!!!

За още по-голяма моя радост над главите на младите музиканти във фоайето на Централна баня висяха два красиви скъпи афиша. С надпис: „100 ГОДИНИ СПОМЕН… ЕЛАТЕ И ДАРЕТЕ МАТЕРИАЛИ, СВЪРЗАНИ С ЦЕНТРАЛНАТА МИНЕРАЛНА БАНЯ. Столична община, „Музей за историята на София” и още едно лого”. Ще да рече, да търсим по мазета и тавани стари налъми, изтъркани кесета, чаршафи, пешкири и проч… За да влязат в залите на новата ни култура. Благородно, умно, красиво начинание! Достойна цел за просълзени от спомени, стари софиянчета от басейна и кабините на Централна минерална баня…

 
Пръв се обади Йовчо: Плацикал съм се в басейна на Централна баня. Като ни изтечеше времето, май беше 1 час, ни гонеха с маркуч ледено-студена вода...
По него аз, в стил „златна решетка”: Застанали 2 милиционери на касата на СМБ /Софийската минерална баня/. Току-що били завършили курс по културни обноски с населението. По-отраканият попитал на гишето: „Извинете, днес банята функционира ли?”… Да… „А водата циркулира ли?” … Да… „Тогава – 2 билета за 2 лица!”… А колегата зад гърба му го сръгал: „Защо само за лицата?! Задниците няма ли да си къпем?”.
Катя: Целият клас ходехме на басейна. Там се научих да плувам!
Радко: Аз съм от поколението, което видя смяната на бакърения тас с пластмасов.
Румен: Да бяха запазили поне една от "семейните" кабини, ама де толкова акъл у тия кретени, дето е-е… /тра лала/ на столицата...
Васил: Както казват в „Любимец 13”: „Цялата отпуска изкарвам тука!”... Е, беше.
Отговорих запознато: "Любимец 13" е сниман пак там в банята, но в профилакториума откъм ул. „Екзарх Йосиф”.
Още по-запознат и мъдър приятел окръгли диалога: Музеят на София е само в половината от банята. Задната част още не е ремонтирана. Няма средства!

Е, седнах из горещите дни, та извадих стоп кадри -  приключения и глуми из басейна и кабините на Софийската минерална баня. С комиците от БГ комедията „Любимец 13” Георги Парцалев, Петко Карлуковски /пресъздал образа и на Боримечката в „Под игото”/ и др. Сетих се, че може би това са уникални картини и на някой може и да му е интересно.

Що се касае до ненужната научна дилема „Що е „теляк” и културно-историческата му роля в новия Музей на София”, ще зачета чертите на образа му дословно от автентична порцеланова табела във витринката му там днес:
ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ТЕЛЯКА
1.Да изтрие тялото с кесия един път 2. Да измие тялото със сапун един път 3. Да измие главата със сапун 3 пъти

 
Това е минерална култура! Който не е попадал в лапите на теляка, нищо не знае за видовете масажи… Както аз не знаех до днес, че в разкошните руини на Софийска минерална баня с лице към „Екзарх Йосиф”, т.нар. „Малката баня”, издигната 5 години по-рано от Централна, през 1908, са бивали люде велики като народния поет Иван Вазов, Яворов, Александър Балабанов, Елин Пелин… На баня, теляк, релакс, че дори и бръснар… Култура не, ами разкош!

Надига се жегата и днес. Умереният субконтинентален климат пак ще се гърчи под горещ пустинен суховей… Бани, басейни – забрави! Крийте се под сенките! И чао засега с НРБ табела от горещи младини : „СЪБЛИЧАЙ СЕ БЪРЗО И ДРУГИТЕ ЧАКАТ СВОЯ РЕД!”

На снимките: Кадри от комедията „Любимец 13” (1958). Режисьор: Владимир Янчев. В ролите : Апостол Карамитев, Гинка Станчева, Любомир Бобчевски, Елена Хранова, Пенчо Петров, Георги Карев, Петко Карлуковски и др.
Момчил ПОПОВ

понеделник, 20 юли 2015 г.

ПАМЕТНИК НА ИНЖ. ИВАН ИВАНОВ


Проф. Вили ЛИЛКОВ /от Фейсбук страницата/
На 9.09.2011 г. внесох предложение в СОС за изграждане на паметник на инж. Иван Иванов, кмет на София, във връзка със 120-тата годишнина от рождението му. След един месец СОС подкрепи доклада, а след две години след питания до кмета и писма до ДАГ/НАГ получих виза за мястото - точно там, където през 1933 г. рилската вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак”, до входа на метростанция "В. Левски"!
След още две години общината обяви конкурса за паметника.
Макар и със закъснение това е добра новина!

Условията за конкурса: http://www.citybuild.bg/news/konkurs-ideen-proekt-pametnik/29474 
На архивните фотографии:
Инж. Иван Иванов в тунела за вода при строежа на Рилския водопровод
Вълнуващото откриване на Рилския водопровод в басейна на стадион „Юнак“ - 23 април 1933 г. Инж. Иван Иванов

петък, 3 юли 2015 г.

С БЕБЕ В „ДРУЖБА”

В жк „Дружба” живее Коки – моя млада колежка художница. Коки си има бебе. Отидохме да се запознаем семейно. Излязохме на разходка около езерото „Дружба” в жк „Дружба 1”.
Малките човечета виждат различно света – всичко им е близко, усмихнато, светло, на „една ръка разстояние”. Къщите, дърветата, слънцето се навеждат към тях, за да си побъбрят, да пуснат по някоя шега за възрастните… Това бебешко сливане със Света е и космическа, витална история. В художествените науки се нарича „Обратна перспектива”, има го и в средновековните български икони. Себеотдаване, сливане с простора… Но тук нямам време да се занимавам.
Просто с бебока на Коки направихме в този ден най-хубавите снимки на жк „Дружба”. Дори и аз се учудих – архитектурата тук е в своя социалистически блясък от 1947- 83… Жилищен квартал за работниците от индустриалната зона около Гара Искър, на практика 70 000-ен град… Ама на! Разходката около езерото по ми хареса от гъчканицата на „Ариана” и „Орлите”… Който не вярва, да качи метрото и да се покаже на слънце на станция „Искърско шосе”. Ще попадне тук, в рая на бившата българо-съветска дружба, както се зове и езерото. Близо до летище София и международната жп линия Истанбул – София – Мюнхен… С прекрасен панорамен разкош пред очите на цяла Витоша…/Г-М.П./
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фотографии: Георги-Момчил ПОПОВ