Да се премахне зловещата статуя на София

На корицата на предишната ми книга за София от 2007 г. някой беше лепнал това зловещо стърчило. На същото мнение съм и затова подкрепям разумното искане на гражданите.

Протест в деня на София - 17 септември, проведоха група граждани, които искат да бъде премахната статуята на София, защото напомня на смъртта. Мотивите им са, че черните дрехи са траурно облекло, в дясната си ръка статуята държи погребален венец, в лявата си ръка държи монети, с които по традиция се затварят очите на мъртвите. Върху ръката на монумента е кацнала кукумявка – птицата на смъртта в българската народна традиция, върху лицето си статуята носи златна погребална маска – като в древната тракийска традиция, предаде Нова ТВ.

Според противниците на скулпурата тази статуя от кръста надолу физиологично не отговаря на жена и не може да бъде статуя на Света София, премъдрост Божия, на чието име е кръстена столицата ни.Техните искания са след като бе премахнат паметника “1300 години България” до НДК, да бъде премахната и статуята на Света София от центъра на столицата.

Припомняме, автори на монумента, облицован в тъмен гранит, са скулпторът Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов. Статуята на София е издигната при мястото, където в античността е била главната западна порта на града. Най-вероятно през тази порта на 9 април 809 г. – Великден е влязъл хан Крум. По-късно тук е средновековната църква Свети Спас, където е обесен от турците и погребан от софиянци Киро Геошев, един от 4-мата софийски книжари, дали живота си за освобождението на България от османско робство. През комунистическия режим на мястото, където днес е монументът, е издигнат паметникът на комунистическия вожд и идеолог Владимир Ленин, премахнат през 1991 г.

Източник: factor.bg , 17 септември 2023

НАРЕКЛИ Я ТЕОДОРКА

Ще да рече, Дар от Бога. Моята майка. Появила се на бял свят дълго след неуспешното първо чедо на баба и дядо. Шест години след кървавия комунистически атентат в „Света Неделя“ през април 1925-а... Баба Надка абортирала след акция за издирване на червен терорист - съсед, Коста Янков, един от организаторите на бесовския взрив, платен от Кремъл. Загинали стотици мирни софиянци, много скоро откачения бомбаджия бил убит в престрелка с полицията. Но семейната ни цена била огромна – загуба на неродена рожба, преместване на фамилната ни семка с 6 години напред...

На кадъра мама Теодора е по-голямото русо момиче (с майка и сестриче), някъде през лятото на 1942/43 г. в уличка зад Съдебната палата на София. Пазя нейна архивна снимка и от погребението на НВ Цар Борис Обединител през септември 1943-а, той пък отровен от болшевишки Кремъл.

На именния й Тодоровден, който много тачехме в къщи, си мисля такива неща.

Георги-Момчил ПОПОВ

КУЛТУРАТА „СЛАТИНА“ - ОТКРИХА ЖЕНА С ДЕТЕ НА 8000 ГОДИНИ

Проф. В. Николов: "От тук тръгва цивилизацията към Европа!"

София, 28 май 2019
Изключително откритие направиха български археолози - при разкопки на обект в столичния квартал Слатина е намерен напълно запазен скелет на човек от неолитната епоха на около 8000 години. Тази сутрин бе съобщено и за откритието на частичен детски скелет.

През 2016 г. екипът на проф. Васил Николов открива голяма къща с особена конструкция при разкопките в Слатина. Къщата е с три стаи и се простира на площ от 150 кв. м. Особеното в случая е, че неолитните хора явно са опожарили къщата си, за да построят по-голяма на нейно място, заобиколена от важен за тяхната култура ров. Намерените овъглени делви със зърно - лимец, леща и ечемик, както и каменни брадви, които вероятно са били за жертвоприношение при ритуала.

Тези заселници, идващи от земите на Близкия изток, донасят изкуството на земеделието по нашите земи преди около 8000 години през епохата на неолита. Известни са и уменията им в керамиката, като характерни за тяхната култура са съдове, боядисани с бяла боя преди изпичането и много орнаменти, изрисувани с нюанси на червеното.

Археолозите наскоро откриват пещ и гроб със скелет, датиран на 7600 години. Това е третата подобна находка в 34-годишната кариера на професора. Това откритие е особено ценно, тъй като по нашите земи много рядко се откриват скелети от тази епоха, а само фрагменти.
Проф. Николов, освен ръководител на проекта е експерт по новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр.н.е.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа, бил е директор на Национален археологически институт с музей при БАН, от 2017г. е заместник на председателя на БАН.

При разкопките на неолитното селище в столичния квартал Слатина освен къщи с голяма площ и специфична структура, екип от археолози, ръководен от проф. Васил Николов откри и два скелета, почти изцяло запазен на възрастен и фрагмент от детски.

От едната страна на бул. Шипченски проход, в основното селище, където са открити първите къщи през 2016г., текат редовни разкопки. Наскоро, при задължителните проверки, преди започване на строителна дейност, от другата страна на булеварда археолозите откриват нови находки.

При разкопките в последните два месеца, освен структура на къща, екипът открива пещ, фрагменти от керамика и инструменти и два гроба - на възрастен човек, по външни белези вероятно жена, и фрагмент от детски скелет. Тази част вероятно се е развила в късния период на селището. То е съществувало около 500 години от края на седмото хилядолетие, ок. 6100 г.пр.н.е. до средата на шестото хилядолетие 5500 - 5600 г. пр.н.е., като се е развивало и разраствало през това време.

В селището е открит дебел почти 4м. слой с артефакти и постройки, включително къщи с площ 147 кв. м. и още неразкопана от 300 кв. м., която вероятно е била на два етажа. Селището е било оградено с концентрични кръгове, които са имали особена, "магическа" функция за жителите, предпазвайки ги не физически, но духовно, според техните вярвания и в тях са извършвани жертвоприношения.

Големият въпрос за този период, не само за Слатинското, но и за други селища обаче остава къде са погребвани хората. Става дума за стотици хиляди хора, които са живели и умирали и за тях не се знае почти нищо, защото няма останки. За цялото шесто хилядолетие пр.н.е. на цялата територия на България има открити не повече от 200 скелета, което прави и това откритие толкова важно.

Повечето открити гробове са разположени между къщите или в периферията на селището, какъвто е случаят и с двата новооткрити гроба. Те са разположени до къщата, която е с прави стени и двускатен покрив, а вътре е открита и пещ. Тя е служила за отопление и приготвяне на храната и е заемала централно място в къщата.

Трупът на възрастния човек е бил положен свит на лявата си страна в т.нар. хокерна поза, подобна на ембрионалната. Краката са силно свити назад, като вероятно са били завързани, ръцете също са силно притиснати към гърдите. Едно от възможните обяснения е, че погребвайки тялото в поза, подобна на тази която заема плодът в утробата, хората го връщат на Земята-майка и то може да се прероди. Около тялото засега няма открит погребален инвентар, което е нормално за ранния Неолит.

Средната продължителност на живота на хората от този период е била около 35-36 години за мъжете и около 32-33 години за жените. Предполага се, че откритият човек не е бил на малко години, но е изключително интересно е да се отбележи, че зъбите на скелета са доста добре запазени. Хлябът, който се е консумирал в онази епоха е правен от лимец, смлян на каменен хромел, при което фини частици от камъка са попадали в брашното и са имали абразивен ефект върху зъбите, както доказват други находки.

Кости от скелета ще бъдат дадени за радиовъглероден анализ, но към момента той се датира на около 7600г. и е представител на едни от най-ранните хора в района, тъй като селището Слатина е едно от най-древните, не само в Софийското поле, но и на Балканите. Тези хора са дошли от Близкия изток, минали са по поречието на р. Струма и към Тракия и след това са се насочили към Средна Европа. Но селището Слатина остава особено важно и централно за периода и културата изобщо.

 „Този рядък случай да попаднем на гроб е много важен за проучването на историята на първата Европейска цивилизация, сподели проф. В. Николов. В днешните български земи и съседните земи,..., се ражда първата Европейска цивилизация. От тук тръгва цивилизацията към Европа."
От детския скелет са открити само една ръка и няколко ребра, тъй като често ровещи животни разнасят костите.
В селището са погребвани деца и жени, а къде са погребвани мъжете още няма категорично обяснение. Предположението на проф. Николов е, че подобно на други региони, мъжете са погребвани извън селището и след време част от костите им, най-често мандибулата (долната челюст) или фрагменти от черепа и други кости са връщани в селището, за да бъдат поставяни някъде и да може духът на човека да помага на живите.

Но освен откритите 200 скелета, няма останки от тези милиони души, живели в кратките поколения, които са се сменяли на 17-18 години. Това е голямата загадка не само на българските, но и на балканските земи от тази епоха.

Сега, когато скелетите са нарисувани и снимани, те ще бъдат повдигнати по специална технология и след това ще бъдат подложени на многобройни изследвания и анализи от антрополози, биоархеолози и други специалисти, за да се получат възможно най-много данни за живота на този човек.

Ивайла СОПОТЕНСКА, Източник: НаукаOFFNews
Снимки: БАН, Г-М. Попов /разкопките в Слатина 2014/, И.Сопотенска

ХАРТИЕНА СОФИЯ – СВЕЖ ВЪЗДУХ И СТРУИ ВОДА

Хигиената в столицата, 1930е - 1960е

От Момчил ПОПОВ
Леля ми живееше в стара еврейска кооперация на завоя на трамвай Тройката откъм Женски пазар към ул.“Пиротска“. По комунистическо време именувани съответно пазар „Г.Кирков“ и ул.“Жданов“. Като дете през 1960-е често ходех на гости у тях, понякога ме канеха и да преспя в апартамента. В стаята точно над трамвайните линии - от и за Захарна фабрика. Кратки, шумни, светли, кресливи нощи – нищо общо с пасторалната тишина у дома на ул.“Дунав“.

До 11 часа през нощта червените чудовища на ток си караха по график насам и натам. На завоя железните им колелета така скърцаха, пищяха и жулеха, че зъбите ти можеха да изпадат от напрежение. После по светлите от уличните лампи прозорци започваха да плющят звуци от силна струя вода, гарнирани с някои коньовичарски възгласи по роднинска линия... Яки труженици миеха паважа и тротоарите на София с гумени маркучи, навити на огромни ролки с колела... Това чудо докъм 1 през нощта, а след кратък сън, до 4 сутринта, пак по здрач, отново  тръгваха циркулациите  на трамвайните мотриси. За новия ден по железните линии – трясък и звън... Роднините ми се смееха, че са свикнали с шумотевицата, но за мен си беше чиста екзотика. Като селянче, дошло на екскурзия в столицата, до новото чудо – ескалатора в ЦУМ.

Въздухът беше чист и мокър след дъжд, Кремиковци още не бе построен да бълва рудните си отрови, великото преселение на работници от села, поля и  гори току-що бе започнало. Трескаво строяха бетонното ни бъдеще - първите панелени комплекси - „Толстой“, „Люлин“, „Надежда“ и проч. Нямаше толкова боклук като сега, хората бяха по-чисти и прибрани. Още беше ерата на хартиените опаковки и големите кафяви кесии за пазаруване. Млякото беше в стъклени бутилки и буркани – връщаха се, соковете, нектарите, лимонадите – също, зеленчуците бяха в дървени ковани на ръка щайги и прочие.

Миячите на София, 1950е: „Чистотата на столицата на Народната Република се поддържа с постоянство и упоритост“

Когато изчезнаха гумените маркучи на миячите и ги замениха с огромни цистерни с вода „Зил“, започна пластмасовата ера. Шитите пазарски торби бяха заменени от мода!, мода!, модата на найлоновите югославски мрежи за пазаруване. После в джобове и дамски чанти се намърдаха едни плетени от изкуствена вълна, дето се разтягат... Май шушляците, найлоновите опаковки, автомобилите, „великото“ раздуване на София прецакаха акварелната й свежест, чистота, зеленина. За да се стигне днес до руини-сметища в крайните квартали, облаци от полиетилен торбички при вятър, хартии, кашони, кутии, парцали, кенчета и галончета бира, интимен гардероб втора ръка, страхотии. Мръс и гнус!

Скоро ми попадна документ на Столична община от 1934 г., когато кмет става именитият инж.Иван Иванов. Наредбата е за хигиената, която трябва да се спазва, как, кога и от кого, а ако сгафиш – щраф и бецален, бите...

ЗА ЧИСТОТАТА НА СТОЛИЦАТА, 1934
Столичната община въ желанието си да подържа чистота въ улиците е утвърдила и започва да прилага, съгласно новия законъ, следния правилникъ:
Съ 5 лева ще се глобява:
1)Който хвърля по тротоарите или платното на улиците трамвайни, театрални и др. билети, амбалажни хартии, остатъци отъ плодове, или кесии отъ шоколадъ, бонбони, кестени, мекици, бюрекъ и др. цигарени, кибритени кутии и др.;
2)който храчи и се секне по улиците;
3)който ходи по естествена нужда вънъ отъ определените места;
4)който не оросява предварително тротоарите при метене, както и изтърсване на вещи отъ балкони и прозорци вънъ отъ определеното време.
Съ 10 лева ще се глобява:
1)Който не подържа презъ деня чистота по тротоарите и не почиства старателно следъ стоварване на въглища, дърва, пръстъ, тухли и др.;
2)който не поставя въ кофите, а до реголите сметь - която се събира при почистването на тротоарите вънъ отъ определеното време;
3)който постава къщна сметь на улицата;
4)на когото въ къщната сметь преобладаватъ: хартии, кокали, парцали и др. Материали, които биха могли да се изгорятъ предварително;
5)на когото не съ почистени тротоарите до определеното време.
Съ 20 лева ще се глобява:
1)Който не си е набавилъ формени кофи и дадения му срокъ съ предупредително е изтекълъ;
2)на когото предъ магазина, тротогрътъ е замърсенъ съ остатъци отъ стока или пъкъ амбалажъ на стока, която той продава. Същото се отнася и за амбулантния търговецъ;
3)които съдържатели на кина, театри, циркове и пр. не съ си поставили специални кошчета за билетите, вследствие на което е замърсенъ тротоара;
4)съдържателите на магазини, кина, кафенета, хотели, които не съ почистили навреме тротоарите си отъ снягъ и последните съ заледенели;
5)на когото тротоара или улицата е замърсена съ нечистотии, които изтичатъ отъ двора или магазина;
6)който въ запретената зона отглежда животни;
7)Амбулантни търговии, които заематъ съ стоките си тротоарите;
8)който замърсява платото на улицата съ пръстъ, чакълъ, пясък, материали. ...       
4)който излага предъ магазина по тротоара стоки;
5)който излага стоки по външните стени на магазина.
Съ 100 лева ще се глобява:
1) Който заема тротоара отъ строителни материали: тухли, пясъкъ, варъ, баластра, бетонно железо, бурета, тезгяхи за сгъване, бетономесачки и др. подобни, безъ предварително да е оградилъ тротоара си.
За всяко нарушение, следъ глобяване, глобата се увеличава въ двоенъ размеръ. Ако следва глоба надъ 100 л., съставя се актъ.“

Същият този инж. И.Иванов, наречен с респект за стореното „Царя на София“, през 1930-е докарва по тъбопровод чак от Рила още питейна вода за столицата. През 1950-е – изваден от затвора, под домашен арест, строи каскадата язовири „Бели Искър“ – „Сталин“ – ез.Панчарево пак с такава цел – хигиената и свежестта на разрастващия се полис. Пак той -„Царя на София“, въвежда европейската практика редовно да се мият с маркучи улиците и тротоарите на града, известен от древни времена като минерален оазис на Балканите.

Вестникарска реклама от 1930е: „Клозети- алатурка, твърде практични и напълно хигиенични за болници, казарми, хотели, фабрични заведения и работилници. Препоръчани от архитектурното отделение при М-вото на Общ.Сгради; инсталирани в много държавни учреждения. Представител за България - Н.И.Странски, София.“
Доскоро в Окръжната палата /Министерство на земеделието днес/ бяха запазени някои от тези популярни в миналото хигиенни съоръжения.

ПАВЕЛ ТОДОРОВ И СТАРА СОФИЯ, 1909

 

Тодоров, Павел: „Златарската чаршия“, 1912 г. Уличката с дюкяните на златарите се е намирала на мястото на дн. Министерски съвет.

Павел Тодоров Паунов е роден на 02.04.1894г. в Драз махала, квартала между Сточна гара и Лъвов мост в София. Още от ученик – с цветни моливи, акварел, маслени бои, Павел Тодоров рисува родния си град, прехвърля през годините романтиката на Стара София. След завършване на гимназия постъпва в Художественото Индустриално училище /1912г./.

Заради войните прекъсва и завършва 1920г. живопис в класа на проф. Иван Мърквичка, проф. Иван Ангелов, проф. Стоян Митов. Рисува портрети, пейзажи, битови сцени, натюрморти. Създал е повече от 150 битови композиции. Една от любимите му теми е София и околностите й. Автор е на седем самостоятелни изложби в София и юбилейна изложба през 1976г.

Част от творбите му са в Музея за история на София. Това са скици и картини, запечатали Стара София. Негови творби има в НХГ, СГХГ, частни галерии и колекционери. Умира на 10.09.1989г. в София.

Страница „БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ“, ФБ

Тодоров, Павел: „Драз махала“, 1909 г.

Тодоров, Павел: „Градската вада“, 1909 г. Река Владайска в района на Женски пазар.

Художникът Павел Тодоров /1894 – 1989/

Тодоров, Павел: „Джамията „Баня баши“, 1908 г. Днешният пл. „Бански“. В ляво до джамията – старата турска баня, в дъното дървеният цирк „България“ на мястото на дн. Централни хали. Пред него – конският трамвай /омнибусът/ за Княжево или Банкя, на преден план – селски пазар.

Тодоров, Павел: „Уличка“, 1908 г. – кв. Коньовица, около дн. Бул „Христо Ботев“

Тодоров, Павел: „Банишора“, 1908 г. Банишорската табия – дн. Хълм с Централния затвор, Бирената фабрика, Владайска река.

Тодоров, Павел: „Зима - река Какач“, 1970. На преден план - река Какач, протичаща край с. Връбница /дн. ЖК "Надежда"/. В дъното се виждат като през мъгла селските къщички.

Тодоров, Павел: „Коситба в Софийско“, 1972 г.

КОЛЕКЦИЯ: Музей за историята на София
Location: Regional Cultural Institute - Museum of History of Sofia 

КНЯЖЕСКИЯТ МАНЕЖ, 1883

Лейбгвардейският конен полк на НВ Цар Борис III Обединител, 1930-е

През 1883 г. Градският общински съвет разгледал искането на двореца за отпускане на място между Орханийското /бул. "Вл. Заимов"/ и Цариградското /бул. "Руски”/ шосе, където да бъде построена княжеска конюшня /манеж/.

Тези места били вече продадени на частни лица за жилищни постройки и затова въпросът бил внесен за разрешение от пра¬вителството. Общинският съвет бил на мнение, че не е желателно изграждането на конюшня в близост до бъдещия храм "Ал. Невски", Докторския паметник, Паметника на В. Левски /по това време в строеж/ и класическата мъжка гимназия. Въпреки това строежът на манежа започнал.

Княжеският манеж в София, 1895 – 1939 г.

На снимката от 1895 г. се вижда завършената вече сграда, разположена между улиците "Оборище" и "Шипка". В нея се помещавали дворцовите каляски и впряговете към тях. Гвардейският конен полк обяздвал тук конете си. Има сведения, че преди окончателното завършване на Народното събрание в сградата на манежа са заседавали народните представители. По-късно военният оркестър на Гвардейския полк изнасял тук концерти пред софийското гражданство.

Сватбената каляска на НВ Цар Фердинанд, Музей на София, 2018

Зад манежа се вижда Докторският паметник с градинката. Голямата сграда в дъното е Военното училище, построено през 1892 г., а дългите ниски постройки вдясно • кавалерийските казарми на мястото на днешния кв. "Ленин".

През 1939 г. манежът бил разрушен, за да се изгради на негово място Народната библиотека.

Георги КОЦЕВ, сп.“София“, бр.5/1987

ВИЦОВЕТЕ НА ПРОФ. БРАДИСТИЛОВ, 1943

При бомбардировка през 1943 г. известният математик професор Брадистилов си стоял в къщи и си съставял уравнения. На другият ден той обяснил на студентите, че според теорията на вероятностите, в София тогава от 300 000 жители, имало 15 професора, и шансът да бъде улучен професор бил нула цяло и не знам колко стотни. Даже доразвивал теорията, като изчислил, че от тези 15 професори пък точно него да удари бомба, процентът бил още по-малък. Шансът бил нищожен и той за това не ходел да се крие в скривалище.
Но при следващата бомбардировка, щом засвирила сирената, гледат, че математикът бяга с пълна сила към скривалището...
-Какво става г-н професоре, нали шанса да ви уцели бомба е нищожен? - закачили го студенти в скривалището.
-Абе той и лъвът в зоологическата градина беше само един, ама предния път баш него уцелила бомба- казал запотеният Брадистилов.
= = =
Заради бомбардировките, изпращат студентите да държат изпити в Свищов. Тръгват с влака от София, с младите пътува и проф. Брадистилов. Но в купето научава, че в Свищов имало много въшки. Скочил веднага, минал по купетата и наредил на студентите да слязат в Мездра.
Вкарал ги в чакалнята, дал на всеки да реши по една задача... Казал им, че няма да го ядат въшки, само за да се увери колко не знаят. Но по високоговорителя съобщават, че обратният влак за София пристига. Тогава той хванал книжките и написал на всички по една тройка:
-Тази тройка ви е подарък от свищовските въшки.
След което се качил на обратния влак и се върнал в София.
/Разказани от майката на Пейо Делчев, тогава студентка/
= = =
Брадистилов казал на студентите си:
"Вероятността да си вземете изпита е същата, колкото да ви изпишат името на таблото на пълен национален стадион." /Р. Райков/
= = =
Още един истински виц за него:
Проф. Божоров и проф. Брадистилов се скарали и последният яростно изкрещял:
-Млъкни, че ще те сложа в малкия си джоб!
Проф.Божоров (той бил доста по - дребен), отговорил на Брадистилов:
-Ако искате да имате в джоба си повече, отколкото в главата си, съгласен съм. /Мима Василева/
= = =
Граждани на София гледат проф. Брадистилов върви с единия крак на тротоара, а с другия на платното... Задълбочено чете нещо. Свикнали с приумиците му, го подминават с усмивка. Но негов студент уважително го спира:
-Г-н професоре, не ви ли е трудно да вървите така? Защо не се качите на тротоара?
Брадистилов най-сетне се загледал в краката си:
-О-о-о, благодаря! Помислих, че съм окуцял...
/Разказано от майка ми Т. Деспотова, студентка от друг институт, 1950-е/ 

На снимките: Проф. Д-р Георги Брадистилов /1904-1977/. Бившата сграда и студенти от ВМЕИ „Ленин“- София, където е преподавал

ПРОФ. БРАДИСТИЛОВ В СПОМЕНИ НА НЕГОВИ СТУДЕНТИ - Е-Форум "Математика", 2011

Плодовит учен, надарен лектор и кадърен администратор (ректор на МЕИ).  Специализирал при Адамар, Картан и Каратеодори - все класици... Викаха му Брадата. Да си спомним за него. Имаше много свежи изрази:
"Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере."
= = =
Имаше един прочут интеграл, наречен "Интегралът на 14 000". Проф. Брадистилов беше скъсал 14 000 студенти на него.
Имаше и един прислужник в МЕИ - бай Петко от Шоплука... Проф. Брадистилов го беше научил как да решава интеграла. Някой като закъсаше, професорът викаше бай Петко и му казваше:
-Бай Петко, този интеграл, така както го гледаш, можеш ли го реши?
Прислужникът написваше Решението на дъската, а по-съвестните студенти просто...умираха от срам.
= = =
Студент от село, отишъл в града да учи - 5 години математика.
Връща се, семейството му организира посрещане- банкет в негова чест, сядат на масата и бащата пита: "Е, синко, какво научи за тези пет години?".
Сетил се синът, че няма как да обясни математика на обикновени хора, и се пошегувал: "Ами научих как да доказвам, че две е равно на три!"
"Добре - рекъл бащата. - Жено, дай двете пилета от фурната за нас, а пък юнакът ще яде това, третото, дето било равно на тях!"
= = =
Влизат на изпит при проф. Брадистилов двама студенти: единият дълъг, а другият - нисък.
-Разделете дъската на две и пишете - казва професорът, очаквайки действието.
Студентите обаче мълчат и се помайват... След строгия поглед на преподавателя, Дългия грабва тебешира и разделя дъската с ХОРИЗОНТАЛНА права?!...
-Достатъчно, дай си книжката! – и Брадистилов му пише тройка... - Човек, който има акъл да се справя в конкретна ситуация, винаги може да научи математиката,... ако желае.
= = =
Брадистилов веднъж, като вървял по коридора на МЕИ-то (на паметника Левски), чул доц. Петров да говори на висок глас в кабинета си.
- Какво става? - попитал придружителя си доц. Иванов.
- Доц. Петров говори с Пловдив - услужливо съобщил доц. Иванов, след като проверил.
- Ами кажете му да използва телефона - посъветвал Брадата.
= = =
Проф. Брадистилов беше едър мъж, а на стари години доста напълня. На един студентски празник хубавка и стройна девойка - пет пъти късана от него, го кани три пъти да танцуват! Най-сетне ученият се съгласява. На дансинга колежката остроумничи:
-Професор Брадистилов, ние с вас сега сме като Тангента към окръжност!
-Ами тогава да спуснем Апотемата, колежке! -отговаря й професорът. 
= = =
"Ами тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи е безкраен ... Какво му е толкова чудното?"
Проф. Д-р Георги БРАДИСТИЛОВ, 1904-1977

ИЗХВЪРЛЯНЕ НА СНЯГ И ЛЕД В РЕКИТЕ, 1948

София преди 70 години. Изхвърляне на сняг и лед в реките - на Орлов мост и на бул. "Сливница"...
Простичко и практично, по традиция, оставена от Кмета инж. Иван Иванов, немски възпитаник.

Фото-архив Тодор Славчев

8000 ТОНА ПАВЕТА ?!

44-то Заседание на СОС, 23 ноември 2017 

Попитахме с Marta Georgieva и Гражданска инициатива За обществен и релсов транспорт къде се намира количеството от 12 000 тона паваж, който е премахнат от улиците на територията на Столична община за периода 2007 – 2017 г.

Получихме отговор за наличности от 4000 тона павета - тоест общината не знае къде са останалите 8 000 тона павета. По 3 кг павето, това са 2.6 милиона павета. Цената на едно паве в чужбина е около 1 евро - тоест тази липса е равностойна на липсата на 5 милиона лева.

В отговор, кмета на София пое публично ангажимента да възложи цялостен одит на Софинвест за стопанисването на паважа за този период и лично да предаде сигнал до прокуратурата, ако се потвърдят липсите.

Из Фейсбук страниците на
Иво Божков (Yvo Bojkov) и Marta Georgieva
Общински съветници

СПЕТЕ, СКЪПИ, РОДНИ СЕНКИ – 1934

Бронзовияят лъв в памет на загиналите герои от Първа Софийска желязна дивизия бе върнат на мястото си

С военни почести и литургия за загиналите герои, в събота, 4 Ноември 2017 г. следобяд бе осветен върнатия на мястото си пред НДК София Бронзов лъв от Мемориала на I и VI пехотен полк, 1934. Величественият символ на българската храброст е открит тържествено на 28.10.1934г. от НВ Цар Борис III в памет на загиналите над 3000 войни от „Желязната ни 1-ва Дивизия“. Тогава се е намирал в двора на казармите, а по време на комунистическата диктатура бе премахнат и заменен с композицията „1300 години България“.

В тържествения военен церемониал на Архангелова задушница 2017 участваха почетен караул, венценосци и знаменосци от състава на Националната гвардейска част и Гвардейският представителен духов оркестър. Свещеници отслужиха молебен за душите на загиналите български герои. Хиляди граждани, Министърът на отбраната, Кметът на София, венци и цветя. Денят се превърна в празник на българския дух.

В основата на скулптурната фигура на Лъва гвардейците поставиха метална гилза с пръст от костницата на загиналите в Тутраканската епопея от 1916г., сред които над 2000 души от Първа Софийска желязна дивизия.

ИЗ РЕПОРТАЖ ОТ ДЕНЯ НА ОТКРИВАНЕТО, 28.10.1934:
„Царя реже лентата; имената на великаните блясват на слънцето, усмихват се на почернените си майки и впиват очи в своите знамена, като да искат наново да се наредят под тях... Не са малко тия, които със сълзи на очи се взират в дългите редици имена, да намерят рожбите си...
Една майка, познала свидното си чедо в името „Ротмистър Гешанов“, тихо, но горчиво ридае; нейните сълзи ръсят незнайния му гроб. Сестра, в тъга по скъп брат, участвувал в двете войни, награден с ордени за храброст, чрез знамето светиня целува геройското му чело...

След молебена, се поднесоха венци и цветя от родолюбивите организации; а българката, в лицето на Съюза „Любов към Родината“ и девическите гимназии, поднесе своите майчински и сестрински сълзи пред плочите, вместо пред свещените им незнайни гробове...

... Спете, скъпи, родни сенки!
Ние чувствуваме великия ви дух, и, въпреки всичко, в тежкия живот, най-чистото и възвишеното в душата ни, принадлежи вам.“

ОТ ПРИЗНАТЕЛНИТЕ ПОТОМЦИ

 

 

 Фото 2017: Вл. БРАНКОВ

БАКШИШ В ОРИЕНТ ЕКСПРЕС, 1895

От Георги Каназирски - ВЕРИН

Ориент Експресът от Цариград до Мустафа Паша се придружаваше от един български митнически чиновник, който пломбираше фургона с багажите и наблюдаваше да не се върши контрабанда.

Веднъж с експреса пътува голяма група англичани. Преминаването им през България съвпада с голям национален английски празник. Те решават да си устроят във вагон-ресторанта празненство. И понеже англичаните са свикнали при такива случаи да се явяват в смокинг, а дамите в деколтирани рокли, те молят митническия чиновник да им разреши да извадят от фургона необходимите тоалети. Митническият чиновник Димитър Попович (загинал в първата световна война), крайно услужлив, удовлетворява желанието на англичаните. Услугата се състои в това, че Попович се съгласява да разпечата пломбирания фургон и да присъствува при изваждането от куфарите на необходимото облекло и след свършването на обеда да им даде възможност да поставят наново облеклото си в куфарите, след което да пломбира отново фургона.

Англичаните са доволни и решават да възнаградят услужливия чиновник. Един от тях (по-късно узнахме, че е бил дипломат) подава на Попович една златна лира. Попович е възмутен, че му се дава "бакшиш" и отблъсва ръката с лирата. Англичанинът не разбрал жеста на нашия чиновник и като счел, че Попович намира сумата малка, по свой почин удвоява възнаграждението. Той му подава две лири. Този път Попович е силно обиден. Той взема двете лири и грубо ги мушва в джоба на дипломата, който недоволен се връща в купето си. С пристигането си в Цариград недоволният дипломат прави постъпки пред нашето Министерство на външните работи и иска чиновникът да бъде смъмрен, защото ако той е направил една услуга, то тази услуга е щедро заплатена с две лири и че той е трябвало да се задоволи с този дар. Министерството незабавно поиска обяснения от чиновника Попович за грубия му жест. В Министерството не разбраха недоразумението между англичанина и българския чиновник, не разбрали също, че в същност Попович е върнал парите, не защото са

малко, а защото е счел за обида получаването на бакшиш.

- Не стига, че им услужих, а идват да ме обиждат, като ми дават бакшиш като на някой цариградски хамалин. Българският чиновник не приема бакшиши. - Така завършваше той своите обяснения пред началството си.

Такива бяха старите чиновници.

Георги Каназирски-Верин, "София преди 50 години", Януари 1947
Из "Чиновници от същата епоха"

ПРЕНЕСОХА АНТИЧНАТА ГРОБНИЦА

Откритата през април т.г. антична гробница под бившето кино "Сердика" вчера бе пренесена от столичната управа на ново място. Находката от Антична Сердика бе част от Източния некропол на града, от периода трети до шести век сл. Хр. Градът на мъртвите в близост до Паметника Левски е бил подобен на този под църквата „Света София”.

По време на строежа на кино „Сердика“ през 1970-е булдозери разрушават и помитат около 400 погребения в основите му на площ от близо 650 кв. м. Сега на това място се предвижда да бъде издигнат хотел от американската верига „Хаят”.

През лятото, докато строежът беше спрян, археологът Юлиан Мешеков раазказа пред „Дарик:
"Имаше много ямни гробове, много скелети. В момента работим върху една единствена тотално размазана гробница. При изграждането на кино "Сердика" и на комплекса около него е унищожена огромна част от този източен Некропол.

Това е най-големият некропол на Сердика. Фактически това, което е останало, в една малка зона в южната част на парцела, ние го разкрихме, документирахме, проучихме. Това, което остава и е стойностното, в момента се търсят варианти за неговото експониране в някаква естествена зона близо до мястото на намирането".

Вчера, 5 октомври 2017, античната гробница от древно римския период на Сердика пое към новото си място. Скоро ще разберем къде е то.

Фотографии: Форумъ Аспиринъ АСПИРИНЪ

ЗАПАДНАТА ПОРТА НА СЕРДИКА, 176 г.

 

Строителният надпис за изграждането на крепостната стена е почти изцяло запазен. Открит е при Западната порта на Сердика и ясно свидетелства за времето, в което е бил положен. Първата Аврелиановата стена на Сердика от 176-180 г.:

"На добър час! Най-великите и божествени императори цезари - Марк Аврелий Антоний Август, победител на германите, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец и Луций Аврелий Комод Август, победител на германите, победител на сарматите, дадоха крепостни стени на Среднополис, когато управител на провинция Тракия бе Азелий Емилиан".
Главната улица на древна Сердика, по която някога е крачел император Константин Велики По тази улица се е влизало от Източната порта на Сердика, чийто вход е в подлеза срещу бившия Партиен дом. Оттук е продължавал на югоизток към Филипополис (днешен Пловдив) един от най важните пътища в Римската империя - Via Diagonalis или Via Militaris.

Главните улици на Сердика - Decumanus Principalis и Cardo Principalis се пресичали под прав ъгъл. От вътрешната страна на крепостните стени вървял обходен път, наречен интервалум. Настилката на сердикийските улици била от каменни блокове достигащи дължина от метър и половина.

Kardo Maximus - главната улица, свързваща Южната и Северната порта на Антична Сердика. Широка 7 метра!

Археологическите останки на Западната порта на Сердика дълги години тънеха в забрава . По официални данни от 1974 г., когато над Антична Сердика бе изпружен паметникът на Ленин, а по реални архивни факти и мои детски спомени, още от Бомбардировките на София през 1944 г., когато католическата катедрала „Св.Йосиф“ е срината, а под основите и в двора й, от бомбените ями се показват безценните артефакти...  В наши дни най-сетне бяха подредени и показани за посетители. На датата 24 Май 2017 г.  
/М.П./

Над Антична Сердика е изпружен паметник на демона сифилистик Ленин. Оградите отзад и встрани са да не се "срамят" от вехториите българите и гостите на нова социалистическа България, тоест от древното й минало... София, 1973.

СЯНКАТА ОТ "ХАИНБОАЗ", 1947

-Документално за т.нар. Младежко бригариско движение в първите години от окупацията на България от СССР

Разказ-спомен от А.Н.
 
Годината е 1988-ма... Късно лято в края на август. Работех тъкмо срещу бившата фабрика "Победа" и бях тръгнал да направя резервация за младежкия клуб на ул. „Самоков“ в квартал Изгрев.

Движех се по улицата от автогара "Юг" към въпросния младежки клуб.
Все още заблуден, "надявайки се", че социализЪма не е това, което разбираха "другарете с червени книжки" и образование 4-ти клас.

Усетих някаква сянка да ме следва почти плътно... На около метър зад гърба ми. Тенденциозно спрях и се загледах в един двор. Но сянката също спря и тихо ме изчака да продължа. Все още не се обръщах - смятах, че някой се е припознал.

На следващата пряка, преди да сляза от бордюра, се огледах за преминаващи МПС-та. Използвах възможността да зърна и въпросната (оказа се невъображаема) сянка.
Беше възрастна женица, от онези изцяло в черно до края на забрадката си. Висока и съсухрена женица на преклонна възраст.

Почудих се, защо ме следва така, но продължих. На следващия бордюр - същото.
След като аз и "сянката" пресякохме платното, тя съвсем тихо ми проговори:

- Момче, не се притеснявай... Аз недовиждам и те ползвам за посоката, че си на път към хлебарницата... Сама съм и отивам да си купя хляб, но не виждам добре улицата.
Спрях и любезно се обърнах да помогна на възрастната жена. Погледнах я в очите и ахнах поразен.

По-красиви и дълбоко сини очи не бях виждал в живота си!

- Бабо, имаш много красиви очи! Какво им е?
- Да, чедо, и други са ми го казвали... Получих топлинен удар, когато работихме на прохода на Републиката „Хаинбоаз“... И от тогава съм сляпа...

Онемях! Заведох я до магазина за хляб. Попитах я, има ли нужда от помощ, да се прибере.

- Не, чедо, благодаря! От тук все някой ще мине в моята посока и по него, по него, ще пресека улиците и ще се прибера у дома... Броя си крачките и знам къде съм.

Тръгнах си удивен и ужасен от това, какво е получила от „Партията - майка". И как "другарете с червени книжки" са й благодарили за „младежкия жар и ентусиазъм“. С ослепяване на едно крехко невинно момиче през 1947-а, в условията на принудителен каторжнически труд...

Следващата есен стана 1989 година.
И досега си мисля, че думите-ругатня са верни: "Кога и да утепаш комуниста, все късно че е!"...
Шопска приказка.

„Много от нашите крупни строителства ще носят гордото и почтено име „Младежко строителство Г. Димитров“ 

Снимки: Фотоархив Л. Юруков, Енциклопедия „А-Я“, БАН, Сф, 1974

БОМБАРДИРОВКАТА НА ДВОРЕЦА ВРАНА, 1944

От Евгени ПАУНОВ

Дворецът "Врана" край София е подложен на целенасочена съюзническа бомбардировка на 24 март 1944 г. След въздушната атака целите два горни етажа са напълно изгорели от запалителни бомби (36 на брой!), заедно с покрива на кръглата кула-стълбище. Цветната фотография от тогава показва рота войници пред сградата, които разчистват развалините от покрива.

Царица Йоанна пише в спомените си така: "На 24 март 1944 г. през нощта с две продължителни възобновявания, паркът на двореца "Врана" бе жестоко бомбардиран с повече от петстотин запалителни заряда, от които тридесет и шест подпалиха двата горни етажи на двореца, паднаха и единадесет тежки бомби също в парка. Една от тях направи кратер с диаметър 7 метра и три дълбочина, който се напълни с вода. Пуснахме в него червени рибки и го нарекохме езерото "Чърчил"...

В Държавния архив в София са запазени телеграмата на Княз-Регента Кирил до баща му Цар Фердинанд, намиращ се по това време в семейния замък Свети Антон в Словакия:
"Ваше Величество, с прискърбие Ви съобщавам, че тази нощ дворецът Врана бе бомбардиран. Горните два етажа изгоряха. Царят, Царицата-майка и Княгинята бяха в бункера и са невредими. Картините бяхме скрили..."

Отговорът на Цар Фердинанд: "С голяма тъга четох писмото ти за извършеното нападение над двореца Врана. Много съм щастлив, че младият Цар, майка му и сестра му са невредими, макар че се съмнявам да бяха оцелели ако една бомба беше директо паднала върху тоя бункер. Радвам се също така, че предвидливо сте изнесли и спасили картините от двореца. Тоя дворец, който аз издигнах на едно каменисто поле и който по своята красота не остъпваше и на най-изящните европейски дворци трябва да бъде твоя грижа да го възстановиш след войната. Ако даде Бог да видим живи края на тая война..."
(ЦДИА, ф. 3к, опис 8, а.е. 212, л. 23)

Дворецът и паркът "Врана" днес

= = =
Цитат от книгата на Ст. Констант: "Въпреки зашеметяващите красоти на Евксиноград, любимата резиденция на Цар Фердинанд беше двореца Врана, на 10-на километра югоизточно от София, в полето, заобиколено от планини Фердинанд започна строежът на "Врана" в самото начало на века върху необработена земя, сурово място, на което растеше много и висока коприва. След няколко години той я превърна в мечтата на ботаника.

Имаше късмет с новите си сънародници, които с любовта си към земята и растенията да ваха едни от най-добрите градинари в Европа: много от изисканите градини на френската Ривиера са дело на златните ръце на българите. Във Враня имаше няколко 'tour de force' [шедьоври], включително един ред цветни лехи с всички сортове френски рози, зад тях — всичките разновидности на френския люляк и леха, в която бяха засадени всички растения от областта Турен.

В оранжериите се отглеждаха редки цветя от цял свят. В единия парник имаше от всички китайски цветя, в друг бяха представени всички цветя в Северна Африка. Фердинанд се гордееше особено с езерото с водните лилии, където плуваше гигантската "Victoria regia" с нейните сърцевидни листа, които достигат два метра в диаметър.
Зеленчуците от огромните градини и парници бяха не само за трапезата.
Цар Фердинанд поощряваше градинарите си да подобряват външния вид на зеленчуците, както и вкуса им.

В стопанството свободно се разхождаха бизони и антилопи. Фердинанд държеше и три слона, които ходеше да види няколко пъти седмично."

Н.В. Цар Фердинанд в стопанството на Врана - с слончетата Нал и Дамянти, купени и докарани от Хамбург, 1910-11 г. 
= = =
Евгени Паунов, „Бомбардировката на двореца Врана, 1944“, София, 2017

ТУИСТ И КУПОЛИ ЗА ТАНКОВЕ, 1960-е

Трамваи, милиционери, съветски книги, нощни заведения, суингъри, оркестри, общи кухни, замръзнали стъкла, Радио Скопие, кисело зеле, селяни, диалекти, "Американски пластмаси", моди...  
Или за годините "Тошо комуниста забрани туиста"

  
От Борислав ЖДРЕБЕВ

Бар „Луна“ на ул. „Малко Търново“ в София беше със стъклен дансинг от стъклени плочки, отдолу светеха лампи. Вътре беше с предверие, характерната маса с червен плюш и чиния за кувертите. Долу свиреше малък оркестър, но нямаше нищо общо с фантасмагориите от филма „Дзифт“. Не че аз съм пиянствал там, но сме пили по малък коняк, беше безумно смешна цената - 48 ст... Късно през нощта имаше хора. Поначало нощните заведения в София не бяха много... Всички - от портиерите до сервитьорите, че и две трети от постоянното присъствие, биваха ушета /доносници на МВР/. За какво слухтяха - никой не може да каже сега. Денонощно доносите са вървели нагоре в гигантски камари...

На ъгъла, в началото на бул. „Дондуков“, дето сега има банка, беше книжарница за съветска литература, от другата страна беше сладкарница - продаваха банички, реванета, баклави, еклери, пасти, боза и лимонада в шишета с порцеланови капачки на тел. По -нататък по бул. „Дондуков“ имаше стар музикален магазин, продаваха вътре дори арфи. Гедерейските и чешките инструменти блестяха по витрините. По стълбите на уличката „Малко Търново“ съм се качвал почти през целия си живот ежедневно.

Веднъж, бяхме деца, с един Кирил, мой съученик, се връщахме надолу откъм Градската градина. Милиционерите от „Московска“ 5 се мотаеха покрай две Волги, натикани навътре преди стълбичките. Кирчо носеше детско черно пистолетче, много добра имитация, някой му го беше донесъл от чужбина. Беше ми го дал да си поиграя и аз го насочих към един от милиционерите... Онзи ни напсува грозно, издърпа пистолетчето от ръката ми и ни заши зверски шамари, ритайки ни по стръмните стълби на ул. „Малко Търново“. Избягахме, а той весело разгледа играчката и си я прибра в джоба на панталона. Кирил ми се разсърди и повече не се срещахме.

Пак по тези стълбички Пейчо Пейчев ни вкарваше в служебния вход на Младежкия театър, през 1970-те беше поставил пиеса с ученически драм-състав. Иван Балсамаджиев играеше главната роля, а ние с моя приятел Кефо трябваше да дрънкаме с китари мотив от "Жълтата подводница". На гала представлението си изпълнихме нашия номер и се върнахме зад завесите. Там си продължихме шоуто с „Хей Джо“ на Джими Хендрикс, обаче всичко се чувало в залата... Дотърча Пейчо и ни изгони през служебния вход разярен.
Изобщо все на гоненица ми вървеше по тази улица.

Имаше в махалата някакъв старец, викахме му Атлетика, щото правеше по бричове и зелен потник на балкона си гимнастики зиме и лете. Един следобед се развикахме с детска кръвожадност: "Ееее, Атлетика, Атлетика"... Атлетика се надвеси и започна да ни псува. Откъде точно аз взех, че се обадих: "Майка ми е мъжка и си има дръжка". Това вбеси стареца и след малко той излетя, както си беше - бос, по бричове и потник, и ме подгони. Леле, какво бягане падна! Минах за секунди стълбичките на „Малко Търново“, обаче Атлетика най-атлетски ме преследваше с пяна и псувни... Чак пред Народния театър се задъха и се отказа. Щях да получа разрив.

И по съседната "Будапеща" пак съм търчал животоспасяващо.
Минаваме един ден с Владо от махалата, той беше преметнал на връв китара и дрънкаше... Ама с все сила! Крачим си ние по посока към извитите стълбички, а от партера на КАТ (сега Немския институт) възпълен майор чопли слънчоглед и плюе ошлюпките през прозореца. Директно от устата на тротоара. Владо внезапно запя: „Излез, излез, Майореее, ела туук прии меен"... И онзи излезе. Като ни подгони, едва се отървахме, адски пъргав беше. Бягаме ние, той като булдог ръмжи отзад. Той също като Атлетика издъхна пред Народния, а оттогава с Владо минавахме по „Малко Търново“ към градинката зад Двореца.

Много модно, истински "джазово" място беше долу в ресторант "Опера". Там свиреше много добър оркестър. По онова време, през 1960-е, все още нямаше механична музика в "интонационната среда"... Ръководеше го бащата на мой приятел от махалата, беше оркестър от класа, типичен джаз-квинтет - саксофон, пиано, контрабас, барабан, тромпет. Свиреха и стандарти, а на джаза не се гледаше с много строг поглед - малко Гершуин, малко суинг, такива неща, повече лека забавна музика.

Навсякъде се пушеше и гъст синкав дим стигаше до пода. Жените ходеха с тупирани коси, по метър нагоре, правеха ги с каски във фризьорските салони. Как не им се изпичаха главите, не знам? Беше модата на рокли от ламе до коленете, с прибрани по бедрата поли, жените на другарите кълчеха крака с дебели прасци в бели остри обувки върху средни токчета. Мъжете си правеха едни модни тогава прически - три хоризонтални къдрици-вълнички точно над челото или вчесана гладко назад с мокро гребенче лъщяща коса.

Булевард „Дондуков“ и старите улички около него...

То там, в тази махала, всеки ден беше пълен с истории, още от стърчащите сгради, пострадали от бомбардировките. Беше като в старите италиански филми - по много семейства, натикани в стаите с обща баня и кухня, отделени със завеси... С пиянства, крясъци, вмирисани входове, плъхове... Замръзнали стъкла сутрин по олющените прозорци, закрепени с пирончета и напукан маджун... Със смесващите се миризми от супи и манджи, кисело зеле, пържени картофи и каша с прегоряло олио, греяна ракия... С песните вечер край малките чашки и киселите краставички през мъглата от лютивия дим на цигарите „Арда“ и „Слънце“... С пращящите радиоапарати и фадинга на Би Би Си... С мъничките екранчета на телевизорите „Фаворит“ и „Опера“ 1, с дуплекса на телефоните и големите по пет сантиметра хлебарки.

София беше малък град - от Централна гара до края на Борисовата градина.

Улиците ги миеха с големи макари с маркучи, по тротоарите имаше сифони, отвинтваха ги и миеха. Сградите бяха разрушени от бомбардировките, на мястото на днешното „Енерго“ имаше една струтена сграда, изтърбушена. От железобетона стърчаха ръждиви парчетии, до нея направиха баскетболното игрище на „Левски“. Зоро, един полуинвалид, трамбоваше червената настилка, а зимата я поливаше с маркуч за пързалка. До игрището цялата улица "Триядица" беше с интендантски работилници. Шиеха пагони, фуражки, шинели, военни обуща, сякаш строяхме военен комунизъм. От време навреме пускаха сирените за тренировка.

Трамваите се задъхваха претъпкани по завоите. Вътре все едно, че отваряш консерва с копърка - гледат те хиляда очи. Кондукторите, целите потни, можеха в търапаната да ти перфорират пръста...

Нямаше коли, тук таме някой ЗИМ... СОАТ още работеше, появиха се първите бюра на ТАБСО, а по кръчмите свиреха нещо като джаз. За 50 лв (сеташни 50 ст.) можеше да пиеш гроздова, лимонада в шише с порцеланова капачка, да поръчаш двойка кебапчета и две филийки. Заплатите бяха по 650 лв.

Константин Казански се появи много по-късно, изпя "Малък принц" на Сони и Шер, сетне духна и пееше руски песни из Франция. Неговата група "Петте хълма" дънеше яко на Международния лагер през 68-ма. После ги разкараха някъде. Стефан Воронов наистина беше много талантлив. Но и плочката със "Щастливия шейк" излезе близо 10 години след оригинала на Бил Хейли. Виж "Бабмбука" повече имаше легендарна слава, но на бамбукови крака. Там ходеха предимно звезди от артистичните среди, но от тези с партийните книжки. Бъкаше от ченгета. В събота нямаше къде да седнеш, имаше двайсетина ресторанта. Най-готино беше в „Грозд“, "Прага", "Берлин", "Варшава" и "Ариана". Ресторант "Република" (в градината срещу къщата на Вазов) си беше стара кръчма. Кафето на "Руски" и "Раковски" беше вече махнато, направиха галерия, отзад продаваха сувенирчета. После съвсем разкараха постройката.

На уличката до магазин „Явор“ беше изложен фургона с кита, а циркът беше точно на мястото на статуята на Ленин. Сега там се издига новата статуя на Чапкъна - София. Отпред, дето е подлеза, бяха перилата на последната спирка на петицата, трамвая за Княжево. Зад цирка почваше "Найчо Цанов", на мястото на Булбанк беше улица "Лом", а там се намираше бояджийската кооперация "Багра“.

Няма голяма разлика между онова и сегашното време. И никаква носталгия не може да ни мъчи... Ако намериш списък с имената на децата на другарите от ЦК и градските комитети на Партията по места, ще установиш грандиозната метаморфоза, извършена в името на комунизЪма. Те си го построиха, а народа забравиха. Имаше такъв почин, при поскъпване на цените, казваха: "За добруването на народа"... "Класата- хегемон" (работниците и селяните) още по онова време бяха забравени. Демагогията беше ужасяваща.

Но как простотията превзе всичко?

В ония времена в министерствата, в партийните ведомства, в УБО, в учрежденията властваха баяти селяни. БАЯТИ. Те си говореха на ужасяващ диалект! А който не говореше така, не беше другар и можеше да го разкарат. Повсевместно назначаваха "селски" на пазвантските и слугинските служби, гъмжеше от нискообразовани хора и даже в телевизията се говореше на ужасен диалект. Така беше модно. Виждал съм хора с по две висши образования да се мъчат да говорят по шопски в компаниите, само и само да не стоят като бели птици. Бе ти глей Батето и че загрееш. Целата телъевизизия наричаше Живков "Тато". Правешкият жаргон се конкурираше с граовски, трънски и прочие влияния. Покрай 10-ти ноември моден бе изразът "Требва бръз преход". Още по- гадно беше да слушаш хора, родени в източните краища, да се мъчат с шопския диалект. А най- мъчителна беше модата да се говори твръдо, но с руски акцент. Тия беа най-правоьернитье приятьели на режима. И до днес у нас е пълно със савьетски вазпьитаньици, бизньесмени разбира се.

Kогато Юрий Гагарин мина по жълтите плочки, (помня го, беше тих слънчев ден, хората наистина плачеха от възторг и се хвърляха към колата през шпалира), като че аха-аха да повярваме в комунизма. На следващата година в Градската градина откриха изложбата "Американски пластмаси"... От огромна цветна снимка Кенеди се усмихваше, до него беше костюма на Джон Глен, а вътре бяха изложени такива чудеса, че цялата комунистическа пропаганда хвръкна в космоса. Още се чуваха думите на бай Тошо на Осмия конгрес: "И до иляда деветстотин и осемдесета ше построиме социализъма и ше преминеме към комунизъма", а посетителите на изложбата излизаха като ударени с парцал, грабеха каталози и значки... И тогава май се свърши всичко. Идеята умря. Бай Тошо стана за кашмер, особено с тезисите, Радой пусна лафа "Няма вече ала-бала, ей го иде фестивала, кой със бели, кой със черни, на тезисите да сме верни".

За музиката лафът беше "Тошо комуниста забрани туиста". По онова време тръгнаха малките плочки винил и Битълсите разгониха окончателно мамата на комунизма. На прожекцията на "A hard days night" изпотрошиха прозорците на киното и тогава забраниха всичко. То и преди това спряха концерта на Емил Димитров в зала „България“, публиката неистово скандираше "туи-и-ст, туи-и-ст", ама Емил не излезе. Плочките влизаха през Сърбия, носеха ги сърбите, шофьори караха от Арабията френски сингълчета, но най вече децата на дипломатите внасяха заразата. По Луна парковете продаваха малки чернобели снимки на културисти, полуголи мацки и снимки от "Bravo", на количките пускаха някое италианско парче, Битълс, Енимълс и Стоунс, тук таме Бийч Бойс.

По радиото пускаха само Лилито и Гюрга Пинджурова, през останалото време дънеха хорови песни за Партията и съветски военни маршове. Чак през 1967 бате Асен пусна I`m a Loser - все едно, че падна бомба. Следващото парче на английски беше на новата 1969-та година, пуснаха Hey Jude. Година и половина по-късно пуснаха фалшименто плочи, Естрадна палитра и т.н.т. През всичките тези години народа слушаше сръбското радио, Радио Скопие, Метронома, Радио Кувейт и пр. Най-готино беше предаването "Попалбум" по скопското радио в петък от три часа. След това в 5 и 10 си пускаш Метроном и се кефиш.

В махалата имаше един Сталин, свиреше на акордеон, крачейки с панталони "сорок пять" (45 сантиметра клош), даже накланяше едното рамо, суингираше демек. Като дойде Антон Югов, Сталин се прекръсти на Сашо и смени гащите. Антон Югов беше голем натегач. По улиците вечер се разхождаха отрядници с дълги шлифери и такета, с червени ленти на ръкавите. В махалата другарката Карачорова обикаляше по апартаментите, да види дали няма някой свободен квадратен метър и да настани наши квартиранти. Антон Югов лично звънеше по заводите в неделя, хората се чанчеха от бач. В завод "Георги Кирков" оксижените светеха денонощно с карбиден виолетов блясък. Правеха котли и куполи на танкове.

Като дойде бай Тошо, хлябът беше по 1,50.  По едно време щеше да има война и ни учеха да лягаме под прозореца при ядрен взрив, увити в бели чаршафи. Сигурно за да умрем заклани от счупените стъкла. Ние си направихме сто кила сухари, увивахме ги във вестник "Работническо дело", ядохме ги два месеца. Тъкмо свикнахме със сухарите и свърши лука. Абе нямаше една глава лук! На ул.“Сердика“ пуснаха по кило лук на семейство... Цели семейства се правеха, че не се познават, за да си купят повече от ценната стока. Всички си траеха, кварталният също ни знаеше, но и той си траеше. Лук е това - храна за народа...

Цирк, другарки и другари!

Борислав Ждребев, „Туист и куполи за танкове, 1960-е“, София, 2017

ВИЗИТЪ ПРИ ПРОФ. ХАРАЛАМПИ ТАЧЕВЪ

Защо не правеха Музей на София цели трийсет години?... Защо големи и умни хора бяха оставени в сянка, погребани под праха и руините на социализма, скрити в сандъци, мазета и хранилища? Творци и големи личности, колоси на България, но и на Европа, работили денонощно за цивилизоването на скромната си, но горда и мила Родина...

Ако творбите на Харалампи Тачев бяха показани навреме, може би най-нова България щеше да поеме по-разумен и мъдър път... Водена от млади хора, разбрали, че са истински европейци. За да останат тук заедно с бъдещето, а не пръснати като пилци под ястреб по четирите посоки на Света...

Най-сетне от мътните сенки на безвремието излезе мощният силует, величавата фигура на Професор ХАРАЛАМПИ ТАЧЕВ /1875– 1944/. Автор на Герба на София, Гробницата на Княз Александър Батенберг, оформлението на фасадата на Централна минерална баня /днес Музей на София/, изящен калиграф, ученик на Мърквичка, професор в Художествената академия, създател на БГ сецесиион, придворен художник, колос на българската визуална култура.

На Деня на независимостта, на деня „безплатен вход“, пак сме в  Музея за история на София... И се озоваваме пред Манифеста за обявяването на Независимостта на България. Един от най-важните документи на българската държава - шедьовър на калиграфското, гравьорското, леярското, рисувалните изкуства.

Сега е изложено копие. Оригиналът се пази в Държавна агенция "Архиви" и не се изнася за показване на други места. По изключение, за три дни – от 18 до 21 май, все пак го отворили в новия Музей на София... За началото на „временната“, както са я нарекли,  изложба за 140 години от рождението на Харалампи Тачев. Поради оромно уважение към автора й.  Художник,  чието име е свързано завинаги с живота на столицата и с цялата културна история на България.

Проф. Харалампи Тачев е проектирал и художествената украса на фасадата, мозайките в самата сграда - някогашната Централна минерална баня 1911 - 1989,  днес Музей на София... Изложбата „Многоликият романтик“ съдържа фрагменти от творчеството на  Харалампи Тачев, които ще ви накарат да сте горди българи и граждани на Света. Ще се почувствате като в Лувър, Прадо, Бритиш музеум, Капитолия...

Представителни образци от редица области на изобразителното изкуство: хералдика, приложна графика, стенопис, стъклопис, оформление на интериорни и екстериорни пространства. Сред забележителните му творби е столичният герб, който Тачев изработва по повод световното изложение в Париж през 1900 г. Неговият оригинал е сред централните експонати в изложбата.

Харалампи Тачев е автор и на пространствено-художественото оформление на българските павилиони за изложенията в Лиеж (1905 г.), Милано (1906 г.) и Лондон (1907 г.). Архивни кадри от изложенията могат да се видят в експозицията.

Наред с другите си дейности Проф. Тачев проектира  декоративното оформление на фасадите и интериорите на много обществени сгради. Сред тях са Патриаршеската катедрала „Александър Невски“, мавзолеят на Княз Александър Батенберг,  дворецът „Врана“, споменатата вече Софийска минерална баня, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата-музей „Христо Ботйов“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив.

Акцентът в изложбата - самият Манифест за независимост от 1908 г., работен от Тачев в продължение на две години, е изключителен шедьовър на занаятчийското и ювелирното изкуство. Изработен е върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, скрепен е с осем  кръгли восъчни печата - на отделните министерства, всеки от печатите в сребърно ложе. Съхранява се в богато орнаментиран тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсни елементи.

„Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване
Фердинанд I“

На финала на Манифеста под подписите на министри и генерали, вдясно, във винетките е положен и подписът на младия Харалампи Тачев, гениалния и неуморен творец.

За делото и творчестното на Проф. Харалампи Тачев /1875 – 1944/ не e достатъчна само една зала и временна изложба. Красотата, която е дарил на България, е с такъв замах, с такива размери, че трябва да се подреди цял музей на негово име.

Засега обаче, само до 2 октомври 2016, в Музея за история на София можете да направите „визитъ“ на проф.Тачев, като нас.  Да видите с очите си елегантното, но вулканично присъствие на Харалампи Тачев в българската култура и история. Както и Манифеста за обявяването на Независимостта на България от 22 септемврий 1908, изваян от вещите му ръце.

 

Катерина и Момчилъ ПОПОВИ