Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 31 март 2018 г.

ВИЦОВЕТЕ НА ПРОФ. БРАДИСТИЛОВ, 1943


При бомбардировка през 1943 г. известният математик професор Брадистилов си стоял в къщи и си съставял уравнения. На другият ден той обяснил на студентите, че според теорията на вероятностите, в София тогава от 300 000 жители, имало 15 професора, и шансът да бъде улучен професор бил нула цяло и не знам колко стотни. Даже доразвивал теорията, като изчислил, че от тези 15 професори пък точно него да удари бомба, процентът бил още по-малък. Шансът бил нищожен и той за това не ходел да се крие в скривалище.
Но при следващата бомбардировка, щом засвирила сирената, гледат, че математикът бяга с пълна сила към скривалището...
-Какво става г-н професоре, нали шанса да ви уцели бомба е нищожен? - закачили го студенти в скривалището.
-Абе той и лъвът в зоологическата градина беше само един, ама предния път баш него уцелила бомба- казал запотеният Брадистилов.
= = =
Заради бомбардировките, изпращат студентите да държат изпити в Свищов. Тръгват с влака от София, с младите пътува и проф. Брадистилов. Но в купето научава, че в Свищов имало много въшки. Скочил веднага, минал по купетата и наредил на студентите да слязат в Мездра.
Вкарал ги в чакалнята, дал на всеки да реши по една задача... Казал им, че няма да го ядат въшки, само за да се увери колко не знаят. Но по високоговорителя съобщават, че обратният влак за София пристига. Тогава той хванал книжките и написал на всички по една тройка:
-Тази тройка ви е подарък от свищовските въшки.
След което се качил на обратния влак и се върнал в София.
/Разказани от майката на Пейо Делчев, тогава студентка/
= = =
Брадистилов казал на студентите си:
"Вероятността да си вземете изпита е същата, колкото да ви изпишат името на таблото на пълен национален стадион." /Р. Райков/
= = =
Още един истински виц за него:
Проф. Божоров и проф. Брадистилов се скарали и последният яростно изкрещял:
-Млъкни, че ще те сложа в малкия си джоб!
Проф.Божоров (той бил доста по - дребен), отговорил на Брадистилов:
-Ако искате да имате в джоба си повече, отколкото в главата си, съгласен съм. /Мима Василева/
= = =
Граждани на София гледат проф. Брадистилов върви с единия крак на тротоара, а с другия на платното... Задълбочено чете нещо. Свикнали с приумиците му, го подминават с усмивка. Но негов студент уважително го спира:
-Г-н професоре, не ви ли е трудно да вървите така? Защо не се качите на тротоара?
Брадистилов най-сетне се загледал в краката си:
-О-о-о, благодаря! Помислих, че съм окуцял...
/Разказано от майка ми Т. Деспотова, студентка от друг институт, 1950-е/ 


На снимките: Проф. Д-р Георги Брадистилов /1904-1977/. Бившата сграда и студенти от ВМЕИ „Ленин“- София, където е преподавал

ПРОФ. БРАДИСТИЛОВ В СПОМЕНИ НА НЕГОВИ СТУДЕНТИ - Е-Форум "Математика", 2011

Плодовит учен, надарен лектор и кадърен администратор (ректор на МЕИ).  Специализирал при Адамар, Картан и Каратеодори - все класици... Викаха му Брадата. Да си спомним за него. Имаше много свежи изрази:
"Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере."

= = =
Имаше един прочут интеграл, наречен "Интегралът на 14 000". Проф. Брадистилов беше скъсал 14 000 студенти на него.
Имаше и един прислужник в МЕИ - бай Петко от Шоплука... Проф. Брадистилов го беше научил как да решава интеграла. Някой като закъсаше, професорът викаше бай Петко и му казваше:
-Бай Петко, този интеграл, така както го гледаш, можеш ли го реши?
Прислужникът написваше Решението на дъската, а по-съвестните студенти просто...умираха от срам.
= = =
Студент от село, отишъл в града да учи - 5 години математика.
Връща се, семейството му организира посрещане- банкет в негова чест, сядат на масата и бащата пита: "Е, синко, какво научи за тези пет години?".
Сетил се синът, че няма как да обясни математика на обикновени хора, и се пошегувал: "Ами научих как да доказвам, че две е равно на три!"
"Добре - рекъл бащата. - Жено, дай двете пилета от фурната за нас, а пък юнакът ще яде това, третото, дето било равно на тях!"
= = =
Влизат на изпит при проф. Брадистилов двама студенти: единият дълъг, а другият - нисък.
-Разделете дъската на две и пишете - казва професорът, очаквайки действието.
Студентите обаче мълчат и се помайват... След строгия поглед на преподавателя, Дългия грабва тебешира и разделя дъската с ХОРИЗОНТАЛНА права?!...
-Достатъчно, дай си книжката! – и Брадистилов му пише тройка... - Човек, който има акъл да се справя в конкретна ситуация, винаги може да научи математиката,... ако желае.
= = =
Брадистилов веднъж, като вървял по коридора на МЕИ-то (на паметника Левски), чул доц. Петров да говори на висок глас в кабинета си.
- Какво става? - попитал придружителя си доц. Иванов.
- Доц. Петров говори с Пловдив - услужливо съобщил доц. Иванов, след като проверил.
- Ами кажете му да използва телефона - посъветвал Брадата.
= = =
Проф. Брадистилов беше едър мъж, а на стари години доста напълня. На един студентски празник хубавка и стройна девойка - пет пъти късана от него, го кани три пъти да танцуват! Най-сетне ученият се съгласява. На дансинга колежката остроумничи:
-Професор Брадистилов, ние с вас сега сме като Тангента към окръжност!
-Ами тогава да спуснем Апотемата, колежке! -отговаря й професорът. 
= = =
"Ами тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи е безкраен ... Какво му е толкова чудното?"
Проф. Д-р Георги БРАДИСТИЛОВ, 1904-1977

Няма коментари:

Публикуване на коментар