Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 24 май 2012 г.

НЕГОВО МЪДРОСЛОВИЕ, АСЕН ШОПОВ


- Най-престижната БГнаграда за театър (с падаща бронзова каска) – „Аскеер” снощи натежа в ръцете и на истински дисидент
- Генералът се разкрещял от ложата на „Армията” през 1967: „Това повече не може да се гледа!”
- „Театърът трябва да е като кактус в съвестта на всеки управник”

На тия гео-ширини, за да достигнеш мъдростта, дълго трябва да стоиш на слънце. Разбира се, за да... узрееш хубаво. Казал го е Езоп от Месемврия... На тия (и други) гео-ширини, за да получиш обич и слава, трябва да прекараш години в снопа на прожектора. Нещо като във витрина, нагласен за продуктово позициониране...

Този мъж, режисьорът Асен Шопов, защото е театрал-легенда, прекара последните 20 години на... сянка. Не прожектори, не слънце, не текст... Защото е един от големите интелектуалци на България, защото е истински, защото не практикува преструвката, говори простичко, но те пали от раз. Маестро Шопов скланя глава само пред господин Изкуството и госпожица Истина. А Истината е нежна, крехка и никой няма право да я изнасилва...

Както през 1967-ма, на 13-то представление на пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата”. След гробна тишина първите 40 минути от правителствената ложа се чул вик „Това повече не може да се гледа!”. Креснал любим от годините на „Прехода” комунистически генерал... И... Асен Шопов поел към тоталитарната си Голгота: пет свалени от режима постановки, цял закрит театър (!!?), скитане по почти всички провинциални сцени (само и само да не е в София), последните 20 години – ключ на устата и „зад гърба”...

Срещу простичкото творческо правило на мъдреца от тия древни гео-ширини: „Забавният театър е само сиропът, в който ще потопим горчилката на посланието”, изречено на интервю оня ден. Или пък любимият цитат на българския режисьор от творческа конференция в Будапеща преди много години: „Театърът трябва да е като кактус в съвестта на всеки управник”...

Така, на инат срещу спънките и несгодите – над 100 постановки из цялата страна, повече от 50 години театрална дейност... С ясната увереност, че не лъжеш.

Е, успя, изправи се пак Маестро Шопов. През последната година върна госпожица Истина на сцените на Армията и Народния. Истината, че българите сме достойно за уважение племе.
Снощи, на церемонията по наградите „Аскеер-2012” цялата театрална гилдия слуша изправена на крака словото на Асен Шопов. Почетоха мъдреца с най- голямата си награда – обич, вслушване, вяра.
(Странната статуетка на бронзов войник, който при всеки допир остава с половин глава, едва ли е най-подходящият символ за хора, оставили живота си в театъра...)

Ваше Мъдрословие, Маестро Шопов,
Аплодисменти и от мен!

Момчил ПОПОВ

Още по темата:
„Пиеса на Георги Марков ще се играе 45 години по-късно”

вторник, 22 май 2012 г.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ СНОЩИ



ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ С МАГНИТУД 5,8 ПО РИХТЕР
22 май 2012
Българска академия на науките (bas.bg)

Такова силно земетресение, за района на гр. Перник, не е документирано в сеизмичната история на страната, сочат данните на Института по геодезия, геология и география към БАН.

На 22.05.2012г. в 03:00 часа се случи силно земетресение, в района на гр. Перник.
Земетресението, с усреднен магнитуд М=5.8 по Рихтер, е с координати 42.6N 23.0Е и дълбочина 10км. Усетено е значимо на територията на цяла Западна България.
В района на гр. Перник интензитетът на въздействието е от максимум 8 степен по скалата на Медведев, Шпонхойер, Карник (MSK).

В района на гр. София (западните покрайнини) максималната интензивност на въздействие от това Пернишко земетресение е 7 степен по MSK.

Такова силно земетресение за района на гр. Перник не е документирано в сеизмичната история на страната. Последното по-силно земетресение в този район е с магнитуд М=4.5 през 1965г. Досегашните сеизмични изследвания не свидетелстват за пряка връзка между земетресенията по Пернишката разломна система и Софийската сеизмична зона, чиято висока активност се асоциира преди всичко с проявите на Витошкия разлом.

Три часа след земетресението, в 03:00 часа, Националната сеизмологична мрежа регистрира 23 следтруса (афтершока). Само 4 от тях бяха усетени в района на столицата, като най-силното от тях е в 04:30ч. с магнитуд М=4.4.

В 05:15ч. става последният по-силен афтершок с магнитуд М=3.8. Тези земетресения и до сега не позволяват на населението на столицата да се успокои, въпреки че непосредствена опасност за катастрофално въздействие върху жителите на София от Пернишките следтрусове не съществува.

ЧАКА НИ СЕДМИЦА ТРУСОВЕ, БАН НИ ПРЕДУПРЕЖДАВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ
DenNews.bg
22.05.2012

Още поне 4-5 дни ще продължат вторичните трусове след силното земетресение със сила 5,8 по Рихтер от 3 часа тази нощ.

От Сеизмологичния институт към БАН предупреждават да се настроим не само психически, но и като подготвим домовете си. Трябва да се отстранят всички предмети, които има опасност да паднат и да се обезопасят общите части на блоковете.

Вторичните трусове може да достигнат до 4 по Рихтер, при която стойност няма опасност за инфраструктурата, но има опасност от падащи предмети и наранявания.

За Нова телевизия от Сеизмологичния институт обясниха, че силното земетресение е станало в Пернишкия разлом, където последното силно земетресение е регистрирано преди 55 г. и е било със „скромната” сила от 4,5 по Рихтер.

До момента са регистрирани 20 вторични труса. 4-5 от тях са били със сила над 4.

От БАН ни успокояват, че толкова силен трус, като този от 3 часа тази нощ, няма да има.

петък, 18 май 2012 г.

ИНДИФФЕРЕНТНАТА ИНТЕЛЛИГЕНЦИЯ

„Няма никакво съмнение, че обществено мнение не може да съществува нито при една сляпо партизанствующа, нито при една престъпно индиферентна към общонародни въпроси интеллигенция…”


Д-р Кръстю КРЪСТЕВ
(Откъс от статията „Българската интеллигенция”, сп.”Мисъл”, 1908)

Това ламтене за облаги си остана типично за нашата интеллигенция, само претърпя ония необходими видоизменения, които му се налагаха от събитията на последните години и въобще от особената природа на българското управление. Тая природа, която крайно съобразителната интеллигентна тълпа като да бе забравила през времето на осем годишния едноличен терор, е сменяемостта на режимите. Очевидно, тая сменяемост правеше твърде рисковано и във всеки случай „неблагоразумно” поне явното и активно причислявание към властвующата партия.

Спрямо невластвующите отношението е малко друго. Към тях обикновено прибягват ония, които в тая минута нищо няма да изгубят, но толково по много очакват да спечелят от бъдещето: „онеправданите”, сиреч ненастанените по една или друга причина. А към коя от опозиционните групи ще се причисли всеки един, това зависи, обикновено, не от природата на убежденията, на принципите му, а от „шансовете” на тая партия. Единственната политико-социялна група, върху привържениците на която това не е приложимо, е социялистическата.

Според гореизложеното ний можем да разделим днешната българска интеллигенция на две големи и неравни половини, и двете еднакво безидейни, но не и еднакво антисоциялни: ако и по своему, партизанствующата, преимущественно опозиционна половина, е социялна. На автора са еднакво несимпатични и двете, но той не затваря очи пред ония релативни добрини, които има последнята. В нея поне има живот, а, следователно, и възможност за развитие.

Първата, напротив, е една мъртва, лениво вегетирующа масса от доволни – интеллигентни животинки, които кротуват и когато са сити, и когато са гладни, които чувствуват и се радват, тържествуват и негодуват само ако една презряна и горда със своите престъпления власт заповядва това. Връзките, които все още свързват тая мъртва масса с живота на обществото, са несмелите, страхливите надежди за по-добър и по-охолен живот, за по-бързо „авансирание по службата” при една евентуална промяна в управляющите сфери...
Няма никакво съмнение, че общественно мнение не може да съществува нито при една сляпо партизанствующа, нито при една престъпно индиффирентна към общонародни въпроси интеллигенция, но първата поне съдържа условия на постепенно образувание на такова мнение, защото тя все развива дух на солидарност, ако и в тесни групи, - солидарност, която не е трудно да се пренесе на почвата на обществените интереси. Индифферентната интеллигенция е, напротив, въплъщение на антисоциялност и трябва да се счита за по-вредна и от най-лошите язви на партизанството....

Трудно би било да се намери в кой да е други народи нещо аналогично на антисоциялността на нашата интеллигенция. В народи по-културни от нас има съзнание на дълг спрямо обществото или спрямо една негова инкарнация, има национално чувство или посаден и развит от училището патриотизъм. В народи по-долу стоящи от нас има, ако не друго, поне шовинизъм, или даже фанатизъм. У нас няма нищо. Един строг и по-дълбок наблюдател на нашия обществен живот дълго би се колебал преди да реши, да ли съществува български народ. И действително, онова, което ний образуваме, може да бъде един много добър конгломерат от индивидууми, едно географическо и етнографическо или даже административно цяло, но народ то не е и не може да бъде, защото му липсуват всичките условия за това.

Массата можем при това да оставим настрана – нейната психология е съвсем друга – и да се ограничим с интеллигенцията. Има ли тя какво-годе съзнание за длъжност спрямо нещо общо, коллективно – в своето понятие може би абстрактно, но в своето битие досущ конкретно? Проявила ли е тя до сега един единствен път такова съзнание, извършила ли е, по внушение на своите собствени чувства и убеждения, едно коллективно, социялно или интеллектуално действие.

Не говорим за отделни единици; не твърдим, че няма хора с най-дълбок и най-искрен алтруизъм; но твърдим, че и тия най-добри единици никога не са образували едно живо, органическо цяло, един индивидуум. Не говорим за ония случаи, когато ни въодушевяват най-партийни, най-лични интереси.

Д-р Кръстю КРЪСТЕВ
(Из „Българската интеллигенция”, сп.”Мисъл”, Кн.1,1908 г., Архив ANAMNESIS)

На фотографията: Прочутата четворка от кръга „Мисъл” – П.П.Славейков, Пейо Яворов, Петко Ю.Тодоров, Д-р Кръстю Кръстев, София, 1905 г.

събота, 12 май 2012 г.

CLEARMONT FERRAND – ВУЛКАНИТЕ, ГАЛИТЕ, „МИШЕЛИН”

Ако попаднеш неподготвен в главния град на централната Френска провинция Оверн, разходката с фотоапарат ще ти помогне да вникнеш в сдържания аристократизъм на древно селище, запазило се непокварено от врявата на пренасалените мегаполиси. Клермон Феран, в Древна мистична Галия - земя на троли и магии, родина на безсмъртните приключенци Астерикс и Обеликс...  

Спокоен релеф, приятен климат, а крайградските възвишения са спящи вулкани,  поради което и черните каменни облицовки от вулканична скала са специфичен архитектурен елемент на много от сградите. Вероятно някога е имало и немалко гори, защото древното име на града, за който свидетелства Страбон, е превод на Свещена гора. Днес горите са по-малко, но уважението към тяхната ценност е много голямо.

Разбираме го в сградата на централната горска администрация на област Оверн. Сградата е проектирана и построена изцяло от дърво, което е един ясен знак за стойността, която се придава на този екологосъобразен материал.

Най-важната разходка – с фотоапарат, започваме през нощта. Силните струи светлина придават особен мистичен облик на централната градска част. С меч в ръка, възседнал жребец с развята грива, на градския площад ни приветства славният Версенжекторикс - прославеният галски пълководец, отстоявал героично независимостта на местните хора срещу агресивното нашествие на римляните, предвождани от Гай Юлий Цезар. Сградата, коато тук прави най-голямо впечатление, е на операта, чудесно осветена в тържествени полутонове. Отляво профучава трамвай – красив и празничен. Оказа се, че освен с футуристичен дизайн се различава от нашите и защото се движи не с железни колела, а на... гуми.

Малки и незначителни заставаме в подножието на голямата катедрала, която извисява ръст над целия град. Напомня Парижката Света Богородица. Катедралата е високо, а около нас са вълшебните магазинчета за най-различни, интересни и необикновени неща. Сгъваеми ретро-решетки пазят витрините... Празно през нощта е кафе Паскал, наречено най-вероятно на известния френски физик Блез Паскал, роден тук, в Клермон Феран. На изтъкнатия си съгражданин клермон-феранци дължат и политехническото висше училище.

В магазин Карфур е срещата с изобилието на пикантната френска храна. Тя остава един от най-важните бизнес приоритети на провинция Оверн. Клермон Феран е световно известен с бизнес, започнал преди стотина години: производството на гумите „Мишелин”, което вече е прекратено в района.

Освен университет, градът с близо 150 000 жители има безброй културни фестивали, между тях и световен фестивал на късометражното кино. А преди близо хиляда години от този град тръгнал първият Кръстоносен поход.

Днес?... Хубаво е да го посетите, а защо не и да заживеете в него.

Текст и снимки:
Екатерина ПОПОВА