Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 3 ноември 2018 г.

ХАРТИЕНА СОФИЯ – СВЕЖ ВЪЗДУХ И СТРУИ ВОДА

Хигиената в столицата, 1930е - 1960е

От Момчил ПОПОВ
Леля ми живееше в стара еврейска кооперация на завоя на трамвай Тройката откъм Женски пазар към ул.“Пиротска“. По комунистическо време именувани съответно пазар „Г.Кирков“ и ул.“Жданов“. Като дете през 1960-е често ходех на гости у тях, понякога ме канеха и да преспя в апартамента. В стаята точно над трамвайните линии - от и за Захарна фабрика. Кратки, шумни, светли, кресливи нощи – нищо общо с пасторалната тишина у дома на ул.“Дунав“.

До 11 часа през нощта червените чудовища на ток си караха по график насам и натам. На завоя железните им колелета така скърцаха, пищяха и жулеха, че зъбите ти можеха да изпадат от напрежение. После по светлите от уличните лампи прозорци започваха да плющят звуци от силна струя вода, гарнирани с някои коньовичарски възгласи по роднинска линия... Яки труженици миеха паважа и тротоарите на София с гумени маркучи, навити на огромни ролки с колела... Това чудо докъм 1 през нощта, а след кратък сън, до 4 сутринта, пак по здрач, отново  тръгваха циркулациите  на трамвайните мотриси. За новия ден по железните линии – трясък и звън... Роднините ми се смееха, че са свикнали с шумотевицата, но за мен си беше чиста екзотика. Като селянче, дошло на екскурзия в столицата, до новото чудо – ескалатора в ЦУМ.

Въздухът беше чист и мокър след дъжд, Кремиковци още не бе построен да бълва рудните си отрови, великото преселение на работници от села, поля и  гори току-що бе започнало. Трескаво строяха бетонното ни бъдеще - първите панелени комплекси - „Толстой“, „Люлин“, „Надежда“ и проч. Нямаше толкова боклук като сега, хората бяха по-чисти и прибрани. Още беше ерата на хартиените опаковки и големите кафяви кесии за пазаруване. Млякото беше в стъклени бутилки и буркани – връщаха се, соковете, нектарите, лимонадите – също, зеленчуците бяха в дървени ковани на ръка щайги и прочие.

Миячите на София, 1950е: „Чистотата на столицата на Народната Република се поддържа с постоянство и упоритост“

Когато изчезнаха гумените маркучи на миячите и ги замениха с огромни цистерни с вода „Зил“, започна пластмасовата ера. Шитите пазарски торби бяха заменени от мода!, мода!, модата на найлоновите югославски мрежи за пазаруване. После в джобове и дамски чанти се намърдаха едни плетени от изкуствена вълна, дето се разтягат... Май шушляците, найлоновите опаковки, автомобилите, „великото“ раздуване на София прецакаха акварелната й свежест, чистота, зеленина. За да се стигне днес до руини-сметища в крайните квартали, облаци от полиетилен торбички при вятър, хартии, кашони, кутии, парцали, кенчета и галончета бира, интимен гардероб втора ръка, страхотии. Мръс и гнус!

Скоро ми попадна документ на Столична община от 1934 г., когато кмет става именитият инж.Иван Иванов. Наредбата е за хигиената, която трябва да се спазва, как, кога и от кого, а ако сгафиш – щраф и бецален, бите...

ЗА ЧИСТОТАТА НА СТОЛИЦАТА, 1934
Столичната община въ желанието си да подържа чистота въ улиците е утвърдила и започва да прилага, съгласно новия законъ, следния правилникъ:
Съ 5 лева ще се глобява:
1)Който хвърля по тротоарите или платното на улиците трамвайни, театрални и др. билети, амбалажни хартии, остатъци отъ плодове, или кесии отъ шоколадъ, бонбони, кестени, мекици, бюрекъ и др. цигарени, кибритени кутии и др.;
2)който храчи и се секне по улиците;
3)който ходи по естествена нужда вънъ отъ определените места;
4)който не оросява предварително тротоарите при метене, както и изтърсване на вещи отъ балкони и прозорци вънъ отъ определеното време.
Съ 10 лева ще се глобява:
1)Който не подържа презъ деня чистота по тротоарите и не почиства старателно следъ стоварване на въглища, дърва, пръстъ, тухли и др.;
2)който не поставя въ кофите, а до реголите сметь - която се събира при почистването на тротоарите вънъ отъ определеното време;
3)който постава къщна сметь на улицата;
4)на когото въ къщната сметь преобладаватъ: хартии, кокали, парцали и др. Материали, които биха могли да се изгорятъ предварително;
5)на когото не съ почистени тротоарите до определеното време.
Съ 20 лева ще се глобява:
1)Който не си е набавилъ формени кофи и дадения му срокъ съ предупредително е изтекълъ;
2)на когото предъ магазина, тротогрътъ е замърсенъ съ остатъци отъ стока или пъкъ амбалажъ на стока, която той продава. Същото се отнася и за амбулантния търговецъ;
3)които съдържатели на кина, театри, циркове и пр. не съ си поставили специални кошчета за билетите, вследствие на което е замърсенъ тротоара;
4)съдържателите на магазини, кина, кафенета, хотели, които не съ почистили навреме тротоарите си отъ снягъ и последните съ заледенели;
5)на когото тротоара или улицата е замърсена съ нечистотии, които изтичатъ отъ двора или магазина;
6)който въ запретената зона отглежда животни;
7)Амбулантни търговии, които заематъ съ стоките си тротоарите;
8)който замърсява платото на улицата съ пръстъ, чакълъ, пясък, материали. ...       
4)който излага предъ магазина по тротоара стоки;
5)който излага стоки по външните стени на магазина.
Съ 100 лева ще се глобява:
1) Който заема тротоара отъ строителни материали: тухли, пясъкъ, варъ, баластра, бетонно железо, бурета, тезгяхи за сгъване, бетономесачки и др. подобни, безъ предварително да е оградилъ тротоара си.
За всяко нарушение, следъ глобяване, глобата се увеличава въ двоенъ размеръ. Ако следва глоба надъ 100 л., съставя се актъ.“

Същият този инж. И.Иванов, наречен с респект за стореното „Царя на София“, през 1930-е докарва по тъбопровод чак от Рила още питейна вода за столицата. През 1950-е – изваден от затвора, под домашен арест, строи каскадата язовири „Бели Искър“ – „Сталин“ – ез.Панчарево пак с такава цел – хигиената и свежестта на разрастващия се полис. Пак той -„Царя на София“, въвежда европейската практика редовно да се мият с маркучи улиците и тротоарите на града, известен от древни времена като минерален оазис на Балканите.

Вестникарска реклама от 1930е: „Клозети- алатурка, твърде практични и напълно хигиенични за болници, казарми, хотели, фабрични заведения и работилници. Препоръчани от архитектурното отделение при М-вото на Общ.Сгради; инсталирани в много държавни учреждения. Представител за България - Н.И.Странски, София.“
Доскоро в Окръжната палата /Министерство на земеделието днес/ бяха запазени някои от тези популярни в миналото хигиенни съоръжения.