Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 18 декември 2015 г.

МИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ТУРШИИ

-Защо и на какво ухае входът на жилищната кооперация чак до началото на пролетта? -Баналните тишини на дните в Република Мешана туршия в края на река Дунав -На празници  ритуалът Хранене не е съпроводен с молитва или прекръстване, а с тост „Когато сме зле, все така да сме!“...  -Здравословният ефект на БГ туршиите: естественото произвоство на т.нар. пробиотици.
От Момчил ПОПОВ, Кандидат на кулинарните науки 
 
Искам да изразя официално нескритото си възхищение от консервирания БГ зимен зеленчук. Загадъчната му крехкост чак до пролетта, стаените му ползи и доказани здравни лечебни свойства обаче не са разработени достатъчно от науката. 


Виталният продукт с кисело-солен, а понякога и лют сок от Балканите отсъства или поне незаслужено е пренебрегнат и от Глобалната кулинарна трапеза. Няма го и на страниците на книгите „Как се хранят хората по Света“. А известна е най-мъдрата поговорка „Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв човек си“. Поради тези ми тревожни констатации, с голяма загриженост, внимание, любов, вещина, дълги зими работа на трапеза, с помощта на проверени вкусови рецептори и местни рецепти, ще опитам да запълня зеещата дупка в Класиката на международната кухня.


Поради многото й разновидности и малката й популярност сред други племена, етноси, орди, народи, БГ туршия – зимнина, се явява една всемирна кулинарна загадка. Една свенлива зелена мома от Балканите, изкусително вкусна и красива, която с гордост можем да наричаме  Мистерията на БГ консервирани зеленчуци. 


За радост и лека тъга, защото сме капка в милиардното море от хора, на българите по всички точки на Земното кълбо нашата туршия е добре позната, тачена, любима. Особено киселото зеле, което може да узрее само в зимника на бащината къща! Съществен аргумент в това научно проучване са въздишките и сантиментите на около 3 милиона братя-емигранти, напуснали страната за последните прозрачни и мизерни 26 години... Само при споменаването на кисело-соленкото блаженство туршия /защото я няма по магазините там/ придобиват замечтан и премрежен поглед... А след обръщането на 1-2 чуждоземски ракии, пускат и 2-3 сълзи на умиление. По Старата родина, по изоставените старци, семейното огнище в панелената кухня, зрелия боб яхния, сланинката на тънки резени...


Слава на туршията!


Толко се объркаха и заплуваха в мътно нещата, че спокойно можем да наречем шантавата си държава в Долното течение на река Дунав днес Република Мешана туршия. С липса на доверие един в друг, с леконравие и добродушна глупост, 26 години след падането на Берлинската стена, българите успяха да се издокарат най-скромно пазаруващите и най-бедно животуващи в Европейския съюз. След 1300 години, че и отгоре, на това място...


В повечето векове от хилядите си години съществуване Българиите по Глобуса са добрували и воювали под Короната и Скиптъра, в монархическа подредба на родове, племена, общество. Специалисти - юристи дори твърдят, че Търновската конституция от 1879 г. е актуална и днес със своите гъвкави, модерни и работещи принципи на Конституционна монархия. Затова, без да поглеждам дори в зоната на 70-годишното пропадане в пролетарския феодализъм, ще подредя кулинарните ми предпочитания по Царски модел и образец. 


А и всеки ценител на добра храна от нашето племе, като седне на богата трапеза, възкликва гръмко „Царска работа!“. Ако е от пол мъжки, трясва и една яка псувня преди или след крилатото „Наздраве!“. Ритуалът хранене не е съпроводен с молитва или прекръстване, а с тост „Когато сме зле, все така да сме!“... И тука вече по усет, образование, възпитание човекът български думва още една сексуална закана! От радост и възхищение.... Към творителката на храната, иначе казано, Богинята майка... 


Ето я и скромната ми класификация на туршиите, подредбата по предпочитания в Кулинарния дворец на българите:
1.Цар и Царица
ЦАР – КИСЕЛО ЗЕЛЕ в пластмасов бидон или дървено каче, и прилежащата му Зелева чорба. Бел.авт.:  Това е леко мътният солен сок на Киселото зеле, достойно именуван Бульон Трезве. За да е функционална след препиване, Зелевата чорба задължително трябва да е ферментирала през наблюдавания месец със зърна от зряла царевица, хрян и морска сол.
ЦАРИЦА – ПАРЕНА ЦАРСКА ТУРШИЯ с червени кръгли чушки /камби/. Предназначена е само за фини естети с единствена буква в устата при хранене: „М-м-м-м-м-м...!“ 


2.Церемониал майстор
МЕШАНА ТУРШИЯ ШАРЕНА – с карфиол, моркови, зелени доматчета /дупчени с вилица, да не гръмнат/, парчета 1/8 от зелки, краставици дребни. Универсален специалитет! Ястието става за салатка, гарнитура към боба, мезе за вино, ракия, да ме прощавате – ама някои Балкански левенти го ползват и за овкусяване на уиски или бърбън...
3. Първа придворна дама
ПЕЧЕНИ ЗЕЛЕНИ ЛЮТИ ЧУШКИ – със захар, оцет и олио. Абсолютно тайнство! Доставя блаженства, радости, топлини на целия хранително-вкусов тракт, та чак до /и на.../ изхода на организма. Чисти червата здравотворно и изцъкля очите умерено.


4. Придворни дами и господа
- ЧЕРВЕНИ ЧУШКИ В МАРИНАТА
- ТУРШИЯ ОТ ЗЕЛЕНИ ДОМАТЧЕТА /в сол от морето/
- КИСЕЛИ КРАСТАВИЧКИ, корнишон натюр – срещат се и по други земи, затова са по-назад в класацията
- ЧЕСЪН ТУРШИЯ, алангле – в Древен Египет чесънът е практикуван масово, явно положението е сходно и за земите на Древна Тракия
- ЛЮТИ ЧУШЛЕТА, кибрит в саламура – на силата им издържат само каещи се грешници... Бел.авт.: Рок-групата „Ред хот Чили пепърс“ е на базата на сушени червени чушлета от Андите. Тук става дума за зелени такива, големи колкото нокът и наречени на връх в Стара планина – „Шипка“.
- ТУРШИЯ ОТ БАМЯ, натюр – в момента ми е на трапезата: „М-м-м-м-м...!“
- МЕШАНА ТУРШИЯ С ДИВИ СЛИВИ – Дивите сливи на Балканите се наричат „Джанки“, трябва да са зелени, за да ферментират в кисело, а понякога за облагородяване на ястието се добавят и кори от диня. Останалато в микса е зеленчук, който се е родил в домашната градина почти безплатно. 


- ПЕЧЕНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ В СОСОВЕ, С ЧЕСЪН И ОЛИО, категория „Да си оближеш пръстите!“ 
„Лютеница“: сос от мляни домати, червени чушки печени, черен пипер, малко захар
„Кьопоолу“: сос от печен син домат /патладжан/, кръгли червени чушки /капии/, чесън, оцет, олио, магданоз
„Кьопоолу“: от печени зелени домати по същата рецепта. Когато есенната слана завари още домати в градината, бързо се берат и пекат за този чеснов микс. Или за туршия от зелени доматчета.
„Имам баялда“ – На имама така му харесала печената салата на домакините, че чак му призляло, припаднал, баялдисал се от удоволствие... Тази бурна фантазия от зеленчуци в доматен сос и подправки, ако се изнася в промишлени количества по света, България на река Дунав само за година ще си върне дълговете и ще тръгне на печалба! 


-ТУРШИЯ ОТ ДИВИ КРУШИ – с удивителен знак! Едни кръгли плодове, братовчедки на питомната круша, които растат в края на горите и между старите ниви, на свобода и чист въздух. След мистификацията на ферментацията в морска сол и вода придобиват вкус, който засенчва решително Баварското червено сладко-кисело зеле...


Тайнствата на БГ зимния зеленчук са и с по-широки измерения, но са изцяло подчинени на вкусовете и предпочитания на Монарха - Негово Величество Стомаха. Само за лютеницата например, се практикуват 34 начина на приготовление!...


В Дома-крепост на българина не се спазват строги правила при консумация на БГ туршията. Но в присъствието на консервирания зеленчук – мистерия, на трапезата е похвално да се знаят и демонстрират някои изискани тайнства на Балканската кулинария.
Като хапнеш добре с печени меса, сухи колбаси, сланинка, кисела люта туршийка и потушиш възникналото стомашно горене след ракията с вино, изискано е да се облегнеш добре на стола и да въздъхнеш... Ама не от белите дробове, а откъм стомаха. Така се освобождават газовете от настъпилата ферментация с деликатно оформено „о“ на устните. И вместо „Пардон“, „Извинете“, Сорри“, да дръпнеш едно „Майка му стара! Един път се живее!“.
Още по-добре е да си на гости и домакинята – майката на кулинарното вълшебство да е млада... Никога повече няма да ви покани. Гаранция!


Едно от великите мистерии на БГ туршия е нейният изискан аромат. Приготовлението на този хрупкав зимен зеленчук трае около месец, в домашни условия, с разлика до дни, в зависимост от осигурената температура. Зеленчуците се зареждат с бидон или каче, с указаните вече уплътнители на вкуса, като понякога в микса се добавят хрян и целина. Много е важно т.нар. „претакане“ на туршията – обръщането на кисело соления сок „Зелева чорба“ от долната част на съда в горната, от долната част на съда в горната, от долната част на съда в горната... Поне 20-тина пъти по време на производствения цикъл!
Именно по време на технологичната операция „претакане“ се изявява най-добре загадъчния, великолепен аромат на БГ туршиите /Това важи и парените и мариновани такива, по време на варенето/. 


В стари времена туршиите са се претакали в помещението – склад „Зимник“, който се е намирал в каменния зид под помещенията за живот на стопаните. Тогава ароматът се е изявявал само на локално, еднофамилно ниво. Но откакто племето българско заживя в жилищни кооперации от европейски тип и панелни такива от азиатски, уханията на БГ туршиите преминаха социално- класовите ограничения и поеха към всички обитатели по етажите. Посредством стълбите и асансьорните шахти... Някои индивидуалисти правят тайнствата на балкона панеленото жилище и вместо да точат и люскат кофите със сок обратно, надуват с едни маркучи въздух из „Бульона Трезве“. Но не е същото.


Не ухае ли входът на блока на туршии чак до началото на пролетта, въобще не можеш да разбереш, че си на Балканите. Сигналът за окончателно разпадане на съхраняваните консервирани зеленчуци и незабавното им изхвърляне в канализацията е закодиран в БГ поговорка  речетатив „Баба Марта в зелето пръднала“...


Слава на туршията! 


Българските туршии имат и свой мистериозен глас. Доста по-фин и деликатен от божествените гърмежи на комика Луи дьо Финес в класиката „Зелева супа“... Френските раздират облаците със светкавици, докарват НЛО на планетата Земя, докато балканските ромолят като планински ручей... Не, още по-нежно! Издават трели и звуци като овчарска свирчица двоянка на високо пасище в планините, същите свирни до боговете като на Орфей сред замаяните горски обитатели... 


Точно тук трябва да се заостри нашият научен поглед. Звукът след консумация крие здравословния ефект на БГ туршиите.
Начинът на консервиране на зеленчуците, специфичната ферментация и обмен с кислорода довеждат до естественото произвоство в червата на т.нар. пробиотици. Малките добри бактерии, които подпомагат перисталтиката, засилват обмяната на веществата през мембраните на клетките, а също така и кръвообръщението на човека. Пробиотици и Синбиотици... Същите или подобни на Лактобацилус булгарикус, баща на прочутото по цял свят БГ кисело мляко. Казано накратко, естествените хранителни добавки, които от хилядолетия носят здраве по тези земи. 


А обитателите на Балканите благодарят за грижите на добрите бактерии с мистериозните мелодични звуци на облекчението... Древни блаженства! Изискани сюрпризи ден и нощ в баналните тишини на дните.


Слава на туршията!


НОТА БЕНЕ! За финал – наблюдения и практики похвати с консервирани зеленчуци по трапези на Балканите и из Европейския континент. Акценти и скромни съпоставки на автора. Важни бележки!
- Оцет и консерванти не се използват при зреенето на туршиите със сок. Пречат на естествената ферментация, убиват добрите бактерии на пробиотици и синбиотици – малките бели сладки балеринки от рекламата. Само морска сол, зърна от царевица, хрян и вода за прочутата балканска Зелева супа! За печените зимни зеленчуци оцет и олио - да.
- Туршиите със сок за предстояща консумация се носят от мазето до кухнята в кофи или буркани – големи и малки.
- За 2-3 дни трябва да се излапат!
- Поляци и руснаци държат през цялата година голям буркан с кисели краставици в мътния им сок на масата в кухнята. Винаги да са готови за овкусяване на чаша иили бутилочка водка. Как го правят номера – само те си знаят.
- Киселото зеле е на голяма почит в Германия като основен компонент в ястието „Печен джолан със зеле“. Категорията категорично е „М-м-м-м-м...!“. Насред Берлин съм го хапвал със забито знаменце в по-високата част на свинското краче. Хартиено знаменце на клечка с изобразен мечок на два крака – символа на града. Тук, на Балканите, месцето от джоланчето е от по-ниската част, затова го караме без хералдични знаци, полегнало в тавичка с кисело зеле.
- Коледната трапеза на българите задължително е свързана с консумацията на туршии, като класацията водят сармите с кисело зеле и капамата.


САРМИ С КИСЕЛО ЗЕЛЕ се приготвят с изключителна любов от домакинята, като внимателно обеления голям лист от зелката ляга в дланта. После с голяма лъжица се поставя овкусената кайма в листото. Кълцаното месо се завива почти с галене! Страхотен вкус! Сърмичките в лозови листа са слънчеви братовчедки на сармите с кисело зеле през зимата. Варят се в тенджерата по цели ята от 50-60, дори сто „птички“. За да не се разлетят и да им се разпарцалят крилата, се натискат с голяма порцеланова чиния в тенджерата. Етногенезисът и философската същност на лозовите сърми съм разгледал по-подробно в студията си „Изобретението „Кебапче“ – виж там /в мрежата/.


КАПАМА е гигантското ядене на БГ храбрите мъже по планините – юнаци, хайдути, войводи. Може да се каже, че това е хранището на балканския Айрън Мен! Нужен е голям съд, вари се 12 часа на тих огън! Съставът е хоризонтални редове от следните храни: кисело зеле, сарми, 1 пиле, 1 ред наденица, после пак кисело зеле и в същия ред, докато се напълни догоре! Всичко това стъпва в тенджерата на лозови пръчки – да не загори и за овкусяване! Хората с по-скромни кулинарни заложби ядат цяла седмица от тази проникновена фантазия... Проникновена, защото ароматите на различните храни проникват един в друг и се получава вкус, който би задоволил и капризите на Боговете от Олимп!


Слава на капамата! Слава на БГ консервирания зеленчук!


Емпиричните и гносеологични анализи в настоящето изследване водят до категоричния извод, че БГ туршии са една истинска Балканска мистерия. На българския консервиран зеленчук му липсва само високо самочувствие, агресивна реклама и доходен мениджмънт на световно кулинарно ниво. 


Момчил Попов, „Мистерията на БГ туршии“, MMXV


петък, 27 ноември 2015 г.

ДАНЪ КОЛОВЪ МАРШЪ, 1937

В папката с ноти на селска духова музика, в архива на едно читалище – в Угърчин, Ловешко, бях се взрял в репертоара на същата. Прилежно печатан на пишуща машина, с лилави букви… Да знам как са се веселили млади и стари на
НАЦИОНАЛНА ВЕЧЕРИНКА с.УГЪРЧИНЪ
22 Мартъ 1937 година
П Р О Г Р А М А
1.Шуми Марица /отъ гусли тамбури и свирки/
2.”Мома тича през росна ливада” /Дона и Тодоръ/
3.Тодоровите кавали /пеят Тота, Рада и Яна /и гусли/
10.Ръченица и ситната /играе И. Съботиновъ/
13.Снощи съм те сънувалъ /пее Тодоръ и Дона/
14.Георги Грозния /пее Рада и Тота придружава кавалъ/
17.Тропай си либе, както си тропашъ /пее Стойко и Веса/
19. И юнак и въздържател /пее Куна/
И прочие… до финал с № 21 „На ляса /хоро/”
….
Малко смях, някои недомлъвки как звучат днес част от романтичните заглавия, но… Но следващите листове ме „хвърлиха в музиката”. Нотите на „Маршъ Данъ Коловъ” . Доста сложни и за предбалканския градец, и за моето познание, измъчено от дълги, но неуспешни години солфежъ и уроци по форте-пиано!
Разбрах обаче, че за Балканския лъв Дан Колов са се пеели и свирели песни по вечеринки, хора, седенки, журове, матинета из земята Българска. Че „Най-силниятъ човекъ на света, непобедимиятъ българинъ”, националният герой е бил почетен и с марш.

 
Който може – да разчете нотите, който умее – да ги изсвири. Абсолютен оригинал от 1937 г.!
Дано съм зарадвал някой с кратките си ноти и словца.

Момчил ПОПОВ, MMXV

неделя, 22 ноември 2015 г.

„КАТО АГНЕТА СРЕД ВЪЛЦИ” - 1952

Реквием за жертвите на комунистическия терор Блажени Мъченици Епископ Евгений Босилков и Свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков
Пиеса за „Процеса срещу католическите свещеници”, разстреляни от комунистите в София, 1952. Режисьор: о.Паоло Кортези. По повод 115 години от рождения ден на Блажени Евгений Босилков – 16.11.1900, мъченически загинал за вярата на 11.11.1952 в Софийския централен затвор, заедно с  Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.

Децата от Белене гостуваха на София, на сцената на кино „Влайкова” в петък вечер, 20.11.2015.

Вълнуваща театрална постановка, истинска, добра, мъдра, озарена от надежда, въпреки смъртта и насилието. По документи от досието на епископ Босилков, с точни факти, часове и мигове от житието му. Не креслива самодейност и „Елате ме вижте!” по балкански.

„Браво!” за един обикновен-необикновен човек, озарен от Бога – отец Кортези. Италианец, който се вълнува повече от българите за истинската история на България.
Текст и фото: Г-М. Попов


петък, 23 октомври 2015 г.

ИЗОБРЕТЕНИЕТО „КЕБАПЧЕ“

От Момчил ПОПОВ, 
Кандидат на Кулинарните науки

Кебапчето е кулинарно изобретение от Балканския полуостров, което е най-вкусно по ханчетата и кръчметата за туристи около планините Витоша и Плана край София. За да се направи такова категорично заключение обаче, са нужни дълги години трапезни проучвания и множество дегустации с вилица, салфетка на врата, порцеланова чиния, лимонада, а за възрастните - бира...

Що е кебапче и има ли значение размерът му?... 

Скромният наглед, но греещ със светлините на дъгата шедьовър се прави от мляно или кълцано месо смесено 70/30 свинско и говеждо. Някои майстори ползват агнешко или риба, правят други съотношения, добавят сланинка на дребно, но това вече си е тяхната марка и тайна. Не е класическото сантимент-романтично кебапче от Стара София, а е от други региони...

Месото се омесва със сол, млян черен пипер и кимион, накисва се с вода и бира, и се оставя да преспи спокойно 1 нощ. Преди обяда на другия ден следва ново месене и скулптурно извайване в цилиндърчета в един от предпочитаните 3 размера - пак според вкуса, манталитета и редовните клиенти на майстора. Те определят характера, физиономията и тайнството на сочното регионално творение. Княжево, Владая, Мърчаево, Рударци, Боснек – от запад и юг на Витоша; бирарията в кв.Павлово, дето тръгваше трамвайчето „Напред-назад“ за Бояна, „Лимончето“- там, после Драгалевци, Симеоново, Панчарево – от север; от изток – кв. Бункера, Железница, „Белите брези“ на Ярлово, в самото село Плана; долу покрай река Искър – селската кръчма в Герман до Панчаревското езеро и „Урвич“ на самия плаж отсам, Кокаляне, култовия „31-и километър“ в Долни Пасарел, ханче „Стената“, ресторант „Щъркелово гнездо“, дори на пазара в Самоков – за тръгналите към Рила планина покорители на висините... Все дестинации „Софийско туристическо кебапче“ /или „Оближи си пръстите!“/. 

Скарата на букови дърва или въглища вече е запалена, пуши люто и сладко... А зададе ли се първата изгладняла компания, нагрятата вече решетка се намазва с парче сланина, цилиндърчетата овкусено месо се полагат внимателно и докато се изпекат, се завъртат 3 пъти. Само в една посока! Отличникът на скарата понякога им пее, държи се учтиво с тях, за да станат превъзходни... Хе-хе-хе...

Ако някой чуженец ви попита "Що е кебапче?", просто разтворете мъжка педя като мен! Най-големият размер е този или почти... Юнашките, рицарско-рокерски кебапчета! Приличат на баварски наденички, само че са изправени и без калъфче за месото. Средният размер е колкото ½ отворена за поздрав длан, а най-малките кебапчета са колкото безименния пръст на сражаващия се на трапезата... Нож не е нужен! Доброто кебапче разрешава да се разреже с ръба на вилицата.

Блясъкът, сочността и еластичността на кулинарната гордост на Балканите се постигат чрез напръскване на изящието с вода, докато се пече на скарата.

Отлични познавачи твърдят, че най-вкусни са дребните, непретенциозни по размер кебапчета. Колегите посочват за конкурентни на софийските тези от Румъния, Северна Гърция и най вече и особено творенията от кълцано месо от Старата търговска улица, чаршията в Скопие, Македония. Може, но аз съм потомствен фен на ваянията с пръсти в България... Поляти с бира!
Имам сериозни основания да мисля също, че кебапчетата са били по трапезите още на Древна Тракия – преди 6 ... 3,5... 2,4 хиляди години. Първият аргумент е в географията им, която съвпада с родовите общности и държавите на древните серди, одриси, даки и прочие /пеласги, бриги, фриги, беси, даки, дардени, кедони, кробизи, мелти, мигдони, тилатеи, скумбри, феакийци, фрагонди.../

Вторият е в съседна кулинарна тънкост, наречена „сармички“, а тук-таме и „птички“... Храната е дребна като малка птица, но е толкова вкусна, че може да лети към Слънцето с крилата си от листа на грозде. Нещо такова – орфеевско, старозаветно... Сармичките са малки кебапчета, завити старателно в листа от лоза и кипнати в общ съд на бавен огън в количество „Без брой“. Пак за многобройни компании и ценители на Дионисеиеви тържества. Естествено, с песни, танци и волни, разкрепостени женици... Сред прочутите масиви с лозя и виното от тях, но не на Франция, Италия, Аргентина или Австралия, а тези на Древна Тракия. Черните вина, възпяти от Омир, още от времената на Троянската война...

Дегустации и преяждания с кебапчета се извършват чисто или с гарнитура: пържени картофки с натрошено бяло саламурено сирене, свежа салата или лютеница с лук и олио, нарязана на кръгчета краставица с оцет, листо от маруля, салатка от кисело мляко /йогурт/ с кисели краставички, дори салата от боб с печени люти чушки в марината с малко захар и още 237 вида по кулинарен каталог...

Още млад-зелен имах огромната чест и привилегия да направя първи смели стъпки в този свят на вкусови и бохемски блаженства. Разбира се, под вещото ръководство на Повелителя на кебапчетата в Старата махала, незабравимия ми и школуван в Европа, Африка, Мала Азия и бирариите на София и цялата страна, артистичния ми дядо Дечо! Деспот Деспотов, скулптор – декоратор, както пише на визитната му картичка, веселяк, непиещ алкохол, непушач, естет....
Славата му на Велик дегустатор бе тръгнала сред софийската бохема, когато без да се замисля много-много, поръчал 100 кебапчета наведнъж /цяла тава!!!/ за цялата компания. Това в градината на ресторант „Царевец“ в село Владая, на връщане от изкачване на Черни връх. Че приятелите му били изморени от похода и било негов ред да черпи всички. Хвала, Повелителю кулинарни!

Момчил Попов, „Изобретението „Кебапче“, Сф, MMXV

вторник, 13 октомври 2015 г.

БОЛНА Е ЛЕГНАЛА ОТ „ХАИНБОАЗ“, 1947

Млади, тъжни, съвсем истински истории от „доброволното и ентусиазирано бригадирско движение“ в НРБ
На стара снимка от най-ранните бригадирски години съзрях  русо момиче с плитка сред група бригадирки, точно срещу художествената дружинна. Веднага я познах – мама Дора като гимназистка! Седнали девойките в тревата, разтегнали акордеона, пеят ли пеят. Годините на „Свири, хармонико, свири!“...

Или са на строежа на ж.п. линията Волуек-Перник 1947, или строежа на пътя за Златните мостове на Витоша 1948... На подобен кадър, само че пред брезентова палатка, с бели камъчета, портрети, знаменца младите 16-18 годишни ученички в летни военни униформи бяха написали и изобразили: „Аз служа“... На Г. Димитров, Петолъчката, сърпа и чука,  Червения кръст и Фото-портрета на Г. Димитров... Казах две-три думи във ФБ, а червена кифла на пост строго ме сряза "да си трая". Че това не е принудителна повиност, защото "не знам"...

Бях написал: „Младежка лятна бригада, 1947-48 г. С белите камъчета: "Аз служа на комунизма, г.димитров и Червения кръст"... Къде ще ходят, като в България по това време има 300 000 офицери и войници от Съветската армия?!“

Няма да си трая! Знам, другарко! Тези млади момичета са влачели камъни и каквото се сетиш по каторгите на комунизма. Принудително! Никакви „ентусиазми“, а най-брутален натиск: ако не отидеш на „младежка бригада“, те гонят от  училище. Било то гимназия, техническо професионално, школа, университет или прочие. Точка! Оставаш учил-недоучил. Можеш да се „развиваш и усъвършенстваш“ в бъдеще като хамалин, общ работник, миньор, каруцар, хигиенист, копач на канали, овчар...
Така – в радост и гняв, се появи млада, тъжна и съвсем истинска история от Neli Kuzmanova:
 
„Освен непосилната работа, хранели са ги слабо и са спели в палатки, често прогизнали от дъжд. Имам своите детски спомени от тези години. Живеех още при баба и дядо на село /била съм 6 -7 или 8-годишна/ и помня и петте млади и здрави момичета от селото , които отидоха да бъхтят на Хаинбоаз.  Докараха ги със скоротечна туберкулоза! И за седмица или две цялото село изпрати с плач и траурна музика четирите от тях в последния им път...

Само една успя да остане жива, но се лекуваше повече от десет години по санаториуми. Нейната воля за живот беше за пример и това изглежда й помогна да оцелее. Хич не й е било лесно, защото бяха бедни, тя имаше две по-малки сестри, ползващи обща стая, а болестта е силно заразна...

Средната от сестрите ми беше връстничка и често си играехме и в техния двор, та имам наблюдения на драматичната борба с тая коварна болест почти от първа ръка. Не ми даваха да ходя там, естествено, но аз го правех, без да си давам сметка...
Тааа, такива младежки „удоволствия“ предлагаше тогава бригадирското движение у нас...
И клетви , и... проклятия за Червения ботуш и от мен!“

Споделям „благословиите“ на Нели. Чувам и виковете на оплаквачките на 4-те починали момичета от нейното село. В далечната, но съвсем близка 1947-а... Пеели са през сълзи като в стара-стара народна песен „Болна е легнала от „Хаинбоаз“.

Днес си спомням, че и майка ми Дора цял живот живя с проблемите, оставени й от болестта като ученичка точно по същото време... Красивото, русото, пеещото момиче от снимката. Много-много не обичаше да говори за нея...

Да, туберкулозата. Или ТеБеЦе-то, в стил соцреализъм.
05 септември 2015

На факсимилето: Приложение-упътване за превенция срещу туберкулоза към Ученическа книжка от Априловската гимназия, Габрово, 1945-46 ;
Снимки: Фотоархив Л. Юруков, Форум А.А.

Нели КУЗМАНОВА, Момчил ПОПОВ

вторник, 22 септември 2015 г.

ВТОРИЯТ ГРОБ НА ЦАР БОРИС III

Едно от най-трагичните и свети места в съвременна България е голяма бяла мраморна плоча, положена в тревата. На голяма равна поляна в резиденция „Враня”, току до София. На легналия, изравнен със земята мемориал е изсечено с кирилски букви и длето:



„На 16 април 1946 г., Велики четвъртък, през нощта, тленните останки на блаженопочившия
БОРИСЪ III ЦАРЪ НА БЪЛГАРИТЕ
30. I.1894 – 28.VIII.1943
са изровени от скромния му гроб в Светата Рилска обител и са пренесени на това място.
Над новия гроб на Царя- Обединител, Царица Йоанна изгражда малък параклис.
През 1954 г., по заповед на властта, параклисът е взривен, а тленните останки на Цар Борис III изчезват завинаги.
През 1993 г. в Рилския манастир е препогребано по чудо оцелялото Му сърце, което до края на земния Му път туптеше за България!
БОГ ДА ГО ПРОСТИ!”

 
 
 
  Фотографии: Георги-Момчил ПОПОВ

вторник, 8 септември 2015 г.

ДЕВЕТИ ДЕВЕТИ – ДЕН НА ТРАУР

http://bulgaria.museumoncommunism.org 

От Георги- Момчил ПОПОВ

Датата Девети девети месец от годината да бъде обявен за Ден за национален траур в Република България предложи м-р Н. Ненчев преди лятото. Когато цял мислещ с главите си Свят отбелязваше 70-годишнината от края на Втората световна война. Най-страшната касапница в историята на човечеството, отнела 50 000 000 човешки живота.
В същото време от изявени европейски интелектуалци бе изтъкнато, че Източна Европа е продължила страданията и изоставането си в условия на червен диктат чак до 1989 г. чрез Студената война…

Тишина в многострадална България! Начинанието бе затрупано като окапали листа от пресен асфалт в новия парк „Правец”… А според Глобалния музей на комунизма – Вашингтон, жертвите на червения терор в България са 222 000 !!! Като добавим и разплаканите им, изтърбушени и разпердушинени от КГБ и ДС фамилии на невинните нещастници, цифрата на репресираните от комунизма в НРБ през годините отива към 1 000 000! При население през 1944-та около 6 милиона…

Ето думите на министър Николай Ненчев от 05 Юни 2015 г. на Поклонението пред жертвите на комунизма в лагера на смъртта Белене /о. Персин/ от официалния сайт на Министерство на РБ:

ДА ОБЯВИМ 9 СЕПТЕМВРИ ЗА ДЕН НА НАЦИОНАЛЕН ТРАУР

автор Редактор • юни 5, 2015
„Тези хора за голямо съжаление не бяха чути от българското общество, а те имаха какво да кажат, защото имаха изключително висок дух и продължават да го имат“. Това сподели министърът на отбраната Николай Ненчев за в. „Българска армия“ на Националното поклонение пред жертвите на комунистическия режим на остров Персин край Белене.
„Всеки един от тях е имал възможност да напусне, да се освободи. Само е трябвало да подпише една декларация, да признае комунистическата власт. Хиляди са били тук, някои са прекарали по 10-12 и повече години в тези условия и никога не са се пречупили. Българският народ, младото поколение трябваше да чуят тяхната история. И може би тогава щяхме да ги спасим от чалгата, от залитането в една или друга посока“, каза още министър Ненчев.
Стотици хора от цялата страна се включиха във възпоменанието на жертвите на тоталитаризма на Черешова задушница, което премина под наслов „Мост между поколенията“. Тази година то за пръв път се провежда с военни почести и в присъствието на военен министър и официални лица.
Поклонението се проведе на т. нар. Втори обект в лагера на о. Персин. Присъстваха бивши концлагеристи, върнали се в спомените си назад в ужасните години, прекарани на острова, техните синове, дъщери и внуци.
Пълният текст тук: http://armymedia.bg/?p=28633

Е, за 4 месеца "Що станА", много загрижени дами и г-да Власт получили?! Какво да отбелязваме на датата Девети девети ?! Може би обилно превитата БГ поговорка „Поклонена главица сабя не сече” ?!... Най-опложданата БГ „мъдрост”… Да де, ама не!
В тоз благодатен отпускарски период 8 източно-европейски страни се събраха и поискаха да бъде създаден

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИЗМА. 

В БГ-то отново тишина… Но тия дни Дипломатическа нота-предупреждение от посланиците на 16 развити страни за отхвърлянето на Закона за корупцията... „Цял вол за мезе не бива” – мъдро и актуално!
Въпреки че вече съм го правил, ще се опитам да изброя Местата на мъчениците на комунизма само в София. Казах го и на научна конференция миналата година. Да има поне скромен паметен знак пред вратите им, защото тук са гинали невинни хора. Страшни места на червения терор има и по цялата страна… Говоренето е сребро, мълчанието – злато. Нищо!

МЕСТА НА МЪЧЕНИЦИ В СОФИЯ

Църквата „Света Неделя” – над 200 жертви от бомбения атентат на 16 април 1925;

Дирекция на Народната милиция – Лъвов мост, в периода 9–22 Септември 1944 г. – десетина хиляди /по спомените на Мирчо Спасов/ извозени с камиони към селата около Радомир за разстрел. Садистичното убийство на Мара Рачева, 22-годишно невинно момиче;

Дворовете на училищата около Лъвов мост – събирани са нищо неподозиращите граждани, нарочени за „безследно изчезнали” и конфискация на жилищата им;

Мазето на Съюза на глухите на Паметника Левски – лобното място на Райко Алексиев и ред други интелектуалци, есента на 1944 г;

Мазетата по хотел „Славянска беседа” на ул.”Раковски” – сборният пункт на групичките убийци от ОФ, именуван Народна милиция след преврата от Девети девети. Тук са и последните мигове от живота на Регентите принц Кирил, акад. Б. Филов, ген. Михов преди разстрела им на 1 Февруари 1945.

Залите, където се е състоял т.нар. Народен съд – 1945;

Масовият гроб в гробище Орландовци, където в нощта на 1 Февруари 1945 са разстреляни 147 видни български политици, депутати, регенти, по-голямата част от 25 НС на Царство България;

Софийският централен затвор, където през 1947 г. е разстрелян Земеделския лидер Никола Петков, а през 1952 е изтезаван и убит Блажени Босилков – първият БГ светец мъченик от комунизма. И още 4 католически свещеници, обвинени за „шпионаж”;

Деветте килии в подземията на „Московска” 5 – хиляди арестувани за непокорство към „работническо-селската власт” са заминали оттук към лагерите в Ловеч, Перник, Белене и др.;

Главно следствено управление на ул. „Развигор” 1, по-точно килиите - единочки без прозорци в мазетата му. Стотици мирни граждани са тероризирани тук в „прослава” на партията-майка” БКП. Включително и баща ми Васил Попов – 40 дни в единочка през зимата на 1962 по обвинение, че писал позиви срещу Тодор Живков.

И съвсем сериозно – в кв. Панчарево – паметна плоча на „Плавателния канал” към „Софийското море”, където се е разиграла най-нелепата и комична наказателна акция с тежък физически труд срещу хиляди софийски граждани.
И още… И още… И още..

Бива, бива, ама „Цял вол за мезе не бива”. Казано малко по-интелигентно, паметта на нацията е нещо свято, светло и голямо, което не се побира нито в пазарска торба, нито става за предъвкване на трапеза.
Георги -Момчил ПОПОВ

петък, 4 септември 2015 г.

ОТКРИХА СЪКРОВИЩЕ ОТ МОНЕТИ ПОД „СВЕТА НЕДЕЛЯ“


Най-голямата колективна монетна находка, намирана досега при разкопки в Сердика - 2976 сребърни монети под тротоар насред София - По пари газим, най-бедни в Европа ходим ...


04 Септември 2015, София.
Под столичния площад "Света Неделя" археолозите  намериха 2976 сребърни монети, заровени в гърне с капак. 

Това е най-голямата колективна монетна находка, намирана досега при разкопки в Сердика, съобщи Столична община. Съкровището е събирано поне 100 години, най-ранните монети са тези на император Веспасиан (69-79), а най-късните - на император Комод (177-192).
Представени са почти всички императори и техните съпруги, дъщери или сестри от династията на Антонините – Нерва, Траян, Хадриан, Антонин Пий, Сабина, Фаустина Старша, Фаустина Младша, Криспина, Луцила.

Любопитна подробност е фактът, че върху стената на гърнето е издраскано името на последния притежател на това значително за времето си състояние – Селвий Калист, римски гражданин с гръцко фамилно име.

Находката се намира в Националния археологически институт с музей при БАН, където се извършва работата по нейната консервация. След това то ще бъде в Музея за история на София, който ще бъде открит официално на 17 септември. /БГНЕС

четвъртък, 3 септември 2015 г.

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИЗМА

Осем източно европейски страни предлагат създаване на международен съд за престъпленията на комунизма

24.8.2015 г.,Талин
Седем страни подкрепиха предложението на Естония за създаване на специализиран международен съд за престъпленията на комунизма, предадоха информационните агенции.

В неделния ден в естонската столица Талин се проведе международната конференция „Криминалното наследство на комунизма и нацизма", посветена на европейския Ден за почит към жертвите на сталинизма и нацизма, който се отбелязва на 23 август.

Представители на министерствата на правосъдието на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия излязоха със съвместно изявление за необходимостта от разследване на престъпленията на комунизма и създаване на специализиран съд за това.

Участниците във форума взеха решение да бъде сформирана група от експерти за реализиране на идеята.

Ден по-рано - на 22 август, естонският министър на правосъдието Урмас Рейнсалу огласи предложението за създаването на специализиран съд със статут на междудържавен орган, който да разследва престъпленията на комунистическите режими.

„Ние трябва да изнесем престъпленията на комунизма, да бъдат оценени на международно ниво и заедно да ги осъдим. Днес престъпленията на комунистическите режими не са от компетенциите на нито един международен съд." - коментира Рейнсалу.

По думите му, осъждането на престъпленията на комунизма е необходимо заради паметта на неговите жертви и новото поколение европейци трябва да направи така, че тези престъпления да бъдат осъдени./news.bg


Снимка: Спас Ташев 

петък, 28 август 2015 г.

ЙЕТИ НА ВИТОША ?

Родината на Йети – „Голямата стъпка“, според запознати са планините на Сибир © Интернет

Към сензационната вест искам да добавя само, че една от теориите за Йети е несполучливият био-есперимент на другаря Сталин за създаване на "свръхчовек" през 1930-е. Между шимпанзета от Африка и другарки - доброволки... 

София, 27 Август 2015
Възрастна столичанка се обадила на телефон 112, за да подаде сигнал за мистично същество от типа Йети, което живее във Витоша, пише Телеграф.

Уплашената старица докладвала на дежурната служителка, че нещо, което е виждала само по филмите броди около дома й. Странно животно се приближило на 22 август до оградата на двора й над село Кладница.

Според описанието на възрастната жена звярът наподобявал нещо средно между маймуна и човек, а височината му надхвърляла два метра. Получовекът издавал оглушителни писъци, последвани от паузи тишина и някакво странно ръмжене. Той стоял на два крака, а после паднал на четири крака.

В един момент започнал да издава тъжни звуци, наподобяващи гласа на човек.
По думите на пенсионерката съществото стояло на поляната и сякаш търсело някакви корени на растения. В един момент станало рязко и започнало да души въздуха като куче. После избягало с високи подскоци към гората.

Малко по-късно мъж се обадил с изумителен разказ за необяснимо същество, но на Столичната община. Човекът се похвалил, че направил снимка на телефона си , на която се вижда космат звяр. Той се заканил да я покаже лично на кметицата Йорданка Фандъкова.

Селянинът се интересувал дали някоя горила не е избягала от столичния зоопарк.

Учените предполагат, че Йети е липсващото еволюционно стъпало между човека и маймуната. В различните народи то се нарича Голямата стъпка и Снежния човек.

Източник: Телеграф

Село Кладница и горите около него... 

събота, 22 август 2015 г.

ХАЙКИ ЗА ДЪЛГОКОСИ, -1968+

-Преди и след Студентските вълнения в София в горещото лято на 1968 – С народната песен „Тодоре, дърто магаре“ студентска серенада под прозорците на диктатора Живков -„Бръснаро-фризьорските салони“ на Народната милиция в Народна република България –Що е „Маймунарник“ и има ли той почва у нас?
.....
Защо в такава прогресивна зелена растителност като „Парка на свободата“ в София съществува кътче за танци, именувано „Маймунарника“ ?

Да пукна на място, те на: „Честен кръст!“, ама 40 и повече години тънех в невежество и недоумление лингвистично, що дири „Маймунарник“ в райска гора, наричана в далечното ни експлоататорско минало Втория Булонски лес? „Маймунарник“ сред величествени монументи на крадливи партизани, бюстове на терористи, възрожденци, писатели, интелектуалци, войводи, славни генерали? В столицата на „обновената ни социалистическа родина“, че и 25 години след това...

И най-ненадейно документален ТВ филм за Зоологическата градина шоково просветли взора ми. Кадър: Дългокос младеж в дънки и карирана риза, началото на 1970-е. Срещу шимпанзето в клетка, в стария Зоопарк... Пулят се и се лезят един на друг щастливо! Подскачат в такт, клатят глави до откат, ръкомахат високо... Божем са от двете страни на огледало, а не в железата на една и съща клетка. Шимпанзето – реално, дънковия – условно, но до живот!
На черно-бяла лента, може би от социалистически кино преглед, разбира се – за назидание на разюзданите млади. Дикторски текст-шегичка: „Тогава в София се появиха новите танци, наречени от някои „маймунарски“...
Ясно! Ще да рече: Рок енд Ролл!

И да ме прощавате, ама „Маймунарник“ в Парка на свободата ще означава „Клетка за рокаджии, които се тресят и клатят като маймуни“. Да видим...
И до днес това кътче в Борисовата градина се именува „Маймунарника“ и е оградено с доста здрава, запазена от 1970-е ограда... И още е любимо място на рокаджии със спомени за хайки, кучета и конна полиция.

Правоимащите още държат показалец над това местенце под столетни дървета близо до разпадналия се Колодрум. Там, в клетката, маймуните, които искат Свобода, да си подскачат и крещят. А ние ще ги обикаляме, наблюдаваме и ще ги вкарваме в Правата линия на право-нямащите... Ако вземат да вдигат много джабала, ще си ги прибираме на топло, ще си ги подстригваме, бръснем, четем беседи и лозунги или каквото ни скимне...

Да-а-а. Изпитвам незрял интерес обаче към младите години на Рок едн Ролла „По света и у нас“. Изживял съм си мойто и ми е било гот! Но подобни случки и живи картини са увити като конфитюр в палачинка и лапнати дълбоко от невежи БГ историци. Да не е тяхното уригане, а реалната картина, подпитвам и приятели.

Днес споделям кратки спомени от горещото лято на 1968 – Студентските вълнения в София, за които малко хора знаят. И живи картини от „бръснаро-фризьорските салони“ на Народната милиция в НРБ – „Биещото сърце на партията“.
Патрул пред ЦУМ на Народната милиция - "Биещото сърце на партията", 1980е
....
Нина Денева: Аз пък баш тогава се бракосъчетавах... Лятото на 1968-а.
Аз: Нинка, това - добре. Ами помниш ли нещо от другите събития? smile emoticon

Нина Денева: Помня само, че братовчед на мъжа ми, от години на работа в Словакия, се беше върнал в отпуска и ни наричаше окупатори (бяхме заедно на море). Заради нахлуването на нашите танкове в Прага. А аз, с промития си мозък, го убеждавах как в БГ вече нещата се променят - ей го на, имаме нова радиостанция „Хоризонт“, по която пускат дори "западна" музика pacman emoticon . Бях чула, че всички от контингента „врагове на народа" са „изведени" от София заради фестивала.  Но точно по това време бях на море, на меден месец smile emoticon 

Roumen Fats Alexandroff: Помня, че из София обикаляха милиционери и се заяждаха за щяло и нещяло. Таман си бях пуснал първата брада и някакъв кияк ме спря пред Университета, взе ми паспорта и ме замъкна в една бръснарница "да ме приведат във вид"... След което трябваше да изслушам в районното поучителна лекция, в компанията на двайсетина подобни на мен "съмнителни елементи" от двата пола. Допълнително отнесох порицание за "противния си външен вид" - подгънати джинси и пусната връз тях широка карирана риза. Накрая в 18:00 ни освободиха. С подобаващи заплахи на изпроводяк.

Lilia Ilieva: Безумно съжалявам, че с малко съм пропуснала това весело време! Тогава се говореше, че студенти от СУ са отишли на ул. "Тодорище" и са направили серенада на Бай Тошо със старинната народна песен "Тодоре, дърто магаре". За известно време бяха забранени честванията на 8 декември и литературните четения в Университета. През 1973 г., Стефан Елевтеров (светла му памет), който имаше сили партийни позиции, възстанови четенията.

Радостина-Смарагда Георгиева: Който е стриган и бръснат показно, може да сподели. Или който  помни, че милиционерите слагаха печати върху краката на момичетата с къси поли... За носене на  модни дрехи по западен модел даже са пращали в лагера "Слънчев бряг", но това не се е отнасяло за  децата на другарите и за съветските граждани.

Cvetan Georgiev: Мен ме хванаха милиционери на Руски паметник, отведоха ме в една стаичка,  някакъв клуб на БКП или нещо подобно. Взеха ми паспорта и ми казаха да си обръсна брадата и ще  ми го върнат. Портиерите в стадиона не ме пускаха на тренировки, та лъжех, че имам екзема. Не ме  пускаха в ресторанти, та се правех на чужденец... Помня, помня... Помня как една колежка от БАН  дойде на работа разплакана, защото искали да й сложат печат на крака и се върна да се преоблече.  А в провинцията пък не искаха да ме подстрижат "на черта", забранили им. Помня, че имаше и статия в  "Работническо дело" (че къде другаде) по тия въпроси, по телевизията някакъв червен "умник" дрънкаше  същите идиотщини за "западната" мода...

Roumen Metodiev: В казармата работех на радиоуредбата. Политическият офицер подп.Василев ми  направи инструктаж:
-Искам да звучи издържана музика, тоест българска и съветска. И никакво БУГИ  БУГИ. Той не беше чул за буги вуги-то на Джери Ли Луис, но за него буги буги беше синоним на всичко западно. През една от отпуските донесох плочи от личната ми колекция и пуснах по уредбата един концерт на „Омега“. Видях го да тича бесен към радиоуредбата:
-Аз казах ли ти никакво буги буги???
- Но  др.подполковник, те се социалистическия лагер- от Унгария. Това малко го смути, но като разгледа обложката, отсече:
-Като ги гледам с тия коси и бради, значи са буги буги!
Последва забрана и за  „Омега“. А след няколко дни изръси един шедьовър:
-Като ги гледам тия рошльовци, мисля, че унгарските  другари не държат здраво фронта! :)))))

Mimi Hara: Много пъти са ни арестували на купони, че танцуваме рокендрол и ни водеха под строй в Четвърто районно. Държаха ни по цели нощи, а на сутринта падаше голямо писане! Не ни пускаха в заведенията, ако момичетата бяхме с тесни панталони или имаше мъж с брада или малко по-дълга коса. На бул."Витоша" правеха акции и когото хванеха, му режеха панталоните и слагаха марки на момичетата с къси поли. След години и дъщеря ми бяха арестували за неприлично облекло! Ежедневно си повтарям, че аз съм си виновна, че животът ми мина (и продължава) в тази комунистическа клоака, защото на времето не избягах!!!

Кирил Георгиев: В кино "Цанко Церковски" имаше седмици на киното направени зад "Желязната  Завеса". Точно насреща бръснарница! Направо ме заведе там, селянина ченге, след като ми взе паспорта - 1968г.

Roumen Metodiev: А портиери в ресторантите бяха пенсионирани военни (още си носеха зелените  чорапи)... Страхотен фейс контрол - нЕма лабаво!


Момчил ПОПОВ & Приятели от Клуб "Ветерани от студената война", 2014-2015

петък, 7 август 2015 г.

СЕВТ III ИЛИ МОНА ЛИЗА?

- Бронзовата портретна глава на тракийския владетел Севт ІІІ, открита от археолога Георги Китов (1943-2008), ще се превърне в истинска сензация и в САЩ.  

Три месеца впечатляващата изложба в Лувъра "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България" събира хиляди почитатели във френската столица.

Статистиците припомнят, че средно на месец 750 хиляди посетители от цял свят са минали през залите на световния музей и са видели нашите съкровища.

Това прави около 3 милиона души, които са посетили тракийската изложба в Лувъра.

Желание и готовност да приемат скоро изложбата ни изявиха много европейски страни и световни музеи, сред които и Британският. След като бе закрита на 20 юли, експонатите се върнаха в България с изключение на един, основния акцент от експозицията в Париж - Севт III. Бронзовата портретна глава на тракийския владетел, открита от археолога Георги Китов (1943-2008), ще се превърне в истинска сензация и в САЩ.

Със средства, изцяло осигурени от САЩ, в музея “Пол Гети” в Лос Анджелис ще бъде представена бронзовата глава на Сeвт III. След Мона Лиза това е новият шедьовър, а културният свят е възбуден и потресен от видяното и от факта, че не са знаели за съществуването му. Гробницата на тракийския цар Севт III се намира в могилата Голямата Косматка, на 1 км южно от гр. Шипка. Открита е през 2004 г. Гробницата е строена през втората половина на V в. пр. Хр. В нея са открити златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлем, апликации за конска амуниция и др., които са представени в Историческия музей в град Казанлък. Забележителна е ритуално погребаната пред фасадата бронзова глава от статуята на Севт III, която е доста детайлна.

От днес безценният артефакт е част от изложбата "Власт и патос. Бронзови скулптури от елинистичния свят" в музея "Пол Гети" в Лос Анджелис. Шедьовърът на античното изкуство е изложен в престижния американски музей до 1 ноември.

В експозицията са представени общо 50 великолепни бронзови статуи от античността. Организатори на тази наистина забележителна изложба, освен музея, са фондация "Palazzo Strozzi" - Флоренция, Националната художествена галерия във Вашингтон с участието на Soprintendenza per i Beni Archeologici della Toscana.

Източник: artprice.bg (31.07.2015)

петък, 24 юли 2015 г.

СЪБЛИЧАЙ СЕ БЪРЗО, 1958

-Приключения и глуми из басейна и кабините на Софийската минерална баня с комиците от БГ комедията „Любимец 13” Георги Парцалев, Петко Карлуковски и др. –Що е „теляк” и културно-историческата му роля в новия Музей на София – И други шеги на голо 
Вицаджии и златни сантименталисти посрещнахме в Нета тържественото откриване на новия Музей на София в края на пролетта. С отговор на актуално питане: „Какво стана с Централна минерална баня, момчета?”.

Порових в сайта на Централна баня – днес „Музей за историята на София”, да развия отговора си с вещина като за пред петъчен парламентарен контрол. На датата 16 Май то.го., на Европейската нощ на музеите, когато официално бе открит за посетители новият културен обект с над 10 000 посетители, срещнах мил кадър с духова музика… Така, както преди век заможните стари софиянци са ходели на баня тук – цялата фамилия в един файтон за къпане, втори файтон – с духовата музика! Всички да разберат, че големец ще се жули с кесета и теляци минерално. И на каруца отделно: тавите с гювечи, печени мръвки, баклави и шербети, айрани, лимонади, пърцуца, вино за трапезата на месечния празник в тревата около Баня баши… Сиреч – веднъж месечно!!!

За още по-голяма моя радост над главите на младите музиканти във фоайето на Централна баня висяха два красиви скъпи афиша. С надпис: „100 ГОДИНИ СПОМЕН… ЕЛАТЕ И ДАРЕТЕ МАТЕРИАЛИ, СВЪРЗАНИ С ЦЕНТРАЛНАТА МИНЕРАЛНА БАНЯ. Столична община, „Музей за историята на София” и още едно лого”. Ще да рече, да търсим по мазета и тавани стари налъми, изтъркани кесета, чаршафи, пешкири и проч… За да влязат в залите на новата ни култура. Благородно, умно, красиво начинание! Достойна цел за просълзени от спомени, стари софиянчета от басейна и кабините на Централна минерална баня…

 
Пръв се обади Йовчо: Плацикал съм се в басейна на Централна баня. Като ни изтечеше времето, май беше 1 час, ни гонеха с маркуч ледено-студена вода...
По него аз, в стил „златна решетка”: Застанали 2 милиционери на касата на СМБ /Софийската минерална баня/. Току-що били завършили курс по културни обноски с населението. По-отраканият попитал на гишето: „Извинете, днес банята функционира ли?”… Да… „А водата циркулира ли?” … Да… „Тогава – 2 билета за 2 лица!”… А колегата зад гърба му го сръгал: „Защо само за лицата?! Задниците няма ли да си къпем?”.
Катя: Целият клас ходехме на басейна. Там се научих да плувам!
Радко: Аз съм от поколението, което видя смяната на бакърения тас с пластмасов.
Румен: Да бяха запазили поне една от "семейните" кабини, ама де толкова акъл у тия кретени, дето е-е… /тра лала/ на столицата...
Васил: Както казват в „Любимец 13”: „Цялата отпуска изкарвам тука!”... Е, беше.
Отговорих запознато: "Любимец 13" е сниман пак там в банята, но в профилакториума откъм ул. „Екзарх Йосиф”.
Още по-запознат и мъдър приятел окръгли диалога: Музеят на София е само в половината от банята. Задната част още не е ремонтирана. Няма средства!

Е, седнах из горещите дни, та извадих стоп кадри -  приключения и глуми из басейна и кабините на Софийската минерална баня. С комиците от БГ комедията „Любимец 13” Георги Парцалев, Петко Карлуковски /пресъздал образа и на Боримечката в „Под игото”/ и др. Сетих се, че може би това са уникални картини и на някой може и да му е интересно.

Що се касае до ненужната научна дилема „Що е „теляк” и културно-историческата му роля в новия Музей на София”, ще зачета чертите на образа му дословно от автентична порцеланова табела във витринката му там днес:
ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ТЕЛЯКА
1.Да изтрие тялото с кесия един път 2. Да измие тялото със сапун един път 3. Да измие главата със сапун 3 пъти

 
Това е минерална култура! Който не е попадал в лапите на теляка, нищо не знае за видовете масажи… Както аз не знаех до днес, че в разкошните руини на Софийска минерална баня с лице към „Екзарх Йосиф”, т.нар. „Малката баня”, издигната 5 години по-рано от Централна, през 1908, са бивали люде велики като народния поет Иван Вазов, Яворов, Александър Балабанов, Елин Пелин… На баня, теляк, релакс, че дори и бръснар… Култура не, ами разкош!

Надига се жегата и днес. Умереният субконтинентален климат пак ще се гърчи под горещ пустинен суховей… Бани, басейни – забрави! Крийте се под сенките! И чао засега с НРБ табела от горещи младини : „СЪБЛИЧАЙ СЕ БЪРЗО И ДРУГИТЕ ЧАКАТ СВОЯ РЕД!”

На снимките: Кадри от комедията „Любимец 13” (1958). Режисьор: Владимир Янчев. В ролите : Апостол Карамитев, Гинка Станчева, Любомир Бобчевски, Елена Хранова, Пенчо Петров, Георги Карев, Петко Карлуковски и др.
Момчил ПОПОВ

понеделник, 20 юли 2015 г.

ПАМЕТНИК НА ИНЖ. ИВАН ИВАНОВ


Проф. Вили ЛИЛКОВ /от Фейсбук страницата/
На 9.09.2011 г. внесох предложение в СОС за изграждане на паметник на инж. Иван Иванов, кмет на София, във връзка със 120-тата годишнина от рождението му. След един месец СОС подкрепи доклада, а след две години след питания до кмета и писма до ДАГ/НАГ получих виза за мястото - точно там, където през 1933 г. рилската вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак”, до входа на метростанция "В. Левски"!
След още две години общината обяви конкурса за паметника.
Макар и със закъснение това е добра новина!

Условията за конкурса: http://www.citybuild.bg/news/konkurs-ideen-proekt-pametnik/29474 
На архивните фотографии:
Инж. Иван Иванов в тунела за вода при строежа на Рилския водопровод
Вълнуващото откриване на Рилския водопровод в басейна на стадион „Юнак“ - 23 април 1933 г. Инж. Иван Иванов

петък, 3 юли 2015 г.

С БЕБЕ В „ДРУЖБА”

В жк „Дружба” живее Коки – моя млада колежка художница. Коки си има бебе. Отидохме да се запознаем семейно. Излязохме на разходка около езерото „Дружба” в жк „Дружба 1”.
Малките човечета виждат различно света – всичко им е близко, усмихнато, светло, на „една ръка разстояние”. Къщите, дърветата, слънцето се навеждат към тях, за да си побъбрят, да пуснат по някоя шега за възрастните… Това бебешко сливане със Света е и космическа, витална история. В художествените науки се нарича „Обратна перспектива”, има го и в средновековните български икони. Себеотдаване, сливане с простора… Но тук нямам време да се занимавам.
Просто с бебока на Коки направихме в този ден най-хубавите снимки на жк „Дружба”. Дори и аз се учудих – архитектурата тук е в своя социалистически блясък от 1947- 83… Жилищен квартал за работниците от индустриалната зона около Гара Искър, на практика 70 000-ен град… Ама на! Разходката около езерото по ми хареса от гъчканицата на „Ариана” и „Орлите”… Който не вярва, да качи метрото и да се покаже на слънце на станция „Искърско шосе”. Ще попадне тук, в рая на бившата българо-съветска дружба, както се зове и езерото. Близо до летище София и международната жп линия Истанбул – София – Мюнхен… С прекрасен панорамен разкош пред очите на цяла Витоша…/Г-М.П./
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фотографии: Георги-Момчил ПОПОВ