Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 28 юни 2022 г.

НА ПЛАЖ В СТАВРОС

 Драги ми мосю Боб,
Ставрос се оказа красно егейско градче на 10-ина км от Аспровалта в посока Халкидики, окръг Тесалоники. Вече доста оживено от туристи, с хилядолетно дърво в центъра, много гръцки знамена, пристанище и плаж като в прехвалените от мутрите Малдиви. Само че на 300 км южно от София.

На влизане в пясъка по дървените скари – тротоари не ти искат такса "шезлонг, чадър и зъбобол от скъпотия", а те настаняват чорбаджийски на дървени шезлонги или нарове в егейско – средиземноморски етно кътове. Млада сервитьорка долетява на секундата да предложи кафе, бира, сокче, парфе, капучино... Може да сръбнеш само 1 кайве, но пак си добре дошъл и обслужен. Любезна табела те е предупредила, да не влачиш торби с манджи тук, защото има и къде да похапнеш. Така си плащаш разкоша. Сиреч, има го Ставрос на картата на уърлд туризма, проверих на място. Да не забаравя палмите, яхтите и безусловната чистота.

За да подсилят тропическия колорит, между пролягващите курортисти минават двама- трима чернокожи, продаващи много нужни джунджурии. Кремове против изгаряне, бълхи или комари, самобръсначки, четки за зъби, електронни биялки за мухи (не знаех, че има), малки транзистори, стерео колонки и проч. Всичко накичено по тях, с тихо включени ритми. Реклама на мястото на продажба, ъф коорс... Предполагам, абисинци, както са ги наричали преди век у нас... Толко черни, че чак бият на син металик. Верно!... А през гишето на шарения крачещ павилион– стряскащо ухилени блестящи бели зъби.  

Сред чадърите слушах и типичен говор от Банско... Пардон, крясъци от отропана, надиплена и накъдрена в синьо баба по малкото й палаво внуче. Докато майка му се бори с вълните. И реплика към него: "Да слушаш, че видиш ли тая църната? Че те тури у торбата и че те земе!". Отнасяше се за едра чернокожа жена от Африка с тънка шарена туника, пак оттам. Арфо Афродитата макс носеше фризьорския си салон в раница заедно с голяма рекламна табела на екзо-прически. Прамайката от горещия континент предлагаше да ти оплете плитки, докато мързелуваш под тръстиковия си чадър. За жалост, нямаше какво да й предложа... А имах и туй горещо желание.

Текст и фото: ГМ Попов





 



неделя, 1 май 2022 г.

КОМИТАТА БОГАТАШ

 Пра прадядо ми Патьо МЛЪЧКОВ от Копривщица е участвал в Априлското въстание 1876-а редом с Княгината и Бенковски 

Чак в зрелите си години, пътувайки между корените и листата на родословното дърво, разбрах, че един прадядо е бунтовник, „орел юнашка птица“ от 1876 г.

Патьо Млъчков, поборникът от Априлското въстание в Копривщица, а след освобождаването му от заточение на остров Родос - жител на нова София. Предприемач, търговец, комита, но и баща на 7 деца от два брака. На майка ми баба й се именува Зора Млъчкова, дъщеря на Панчо (Патьо) Няголов Млъчков (1838 – 1911).

Наистина, много пари направил като млад с труд и търговия !... Бившето пастирче от Средна гора за няколко години в странство се превърнало в богат търговец из Мала Азия и Северна Африка. След заточението и Руско- турската война 1878 г. Патьо се заел с изгодни покупки и продажби на недвими имоти в Драз махала - района между Владайска река и булевард „Дондуков“, древния римски път Via Diagonalis.

Горе, на кръстовището с ул. „Раковски“ на квартира пък живеел Алеко Константинов, родом от Свищов, който наел за адвокат.  

Ахнах, когато прочетох и чух спомени на негови потомци, че Патьо Млъчков е плащал със злато оръжие, униформи и каквото трябва за съзаклятниците.

Но за разлика от други български богаташи не останал в сянка по време на бунта. Клел се е тайно над камата, пищова и Светото писание в църквата на Копривщица заедно с Георги Бенковски и Райна Княгиня.

На бунт за национална независимост, за живот без вериги.

Георги-Момчил ПОПОВ

вторник, 15 март 2022 г.

НАРЕКЛИ Я ТЕОДОРКА


Ще да рече, Дар от Бога. Моята майка. Появила се на бял свят дълго след неуспешното първо чедо на баба и дядо. Шест години след кървавия комунистически атентат в „Света Неделя“ през април 1925-а... Баба Надка абортирала след акция за издирване на червен терорист - съсед, Коста Янков, един от организаторите на бесовския взрив, платен от Кремъл. Загинали стотици мирни софиянци, много скоро откачения бомбаджия бил убит в престрелка с полицията. Но семейната ни цена била огромна – загуба на неродена рожба, преместване на фамилната ни семка с 6 години напред...

На кадъра мама Теодора е по-голямото русо момиче (с майка и сестриче), някъде през лятото на 1942/43 г. в уличка зад Съдебната палата на София. Пазя нейна архивна снимка и от погребението на НВ Цар Борис Обединител през септември 1943-а, той пък отровен от болшевишки Кремъл.

На именния й Тодоровден, който много тачехме в къщи, си мисля такива неща.

Георги-Момчил ПОПОВ

събота, 5 февруари 2022 г.

ЛОВНИЯТ КОРТИК В ЕЛХОВО


Публикувах военен портрет на прадядо ми Александър Дунгаров в дните на Крайовската спогодба от 7 септември 1940г. между Царство България и Кралство Румъния. На тази дата се увенчават с успех силата, храбростта и жертвите на хиляди наши войни, сражавали се през Първата световна на Северния фронт за връщането на Добруджа в пределите на страната. Между тях като Фелдфебел знаменосец от 42 Пехотен полк, I дружина, 3 рота е и прадядо ми Александър Дим. Дунгаров. Дълги времена скрит сред стари фотографии и реликви в гардероба, но в най-нови лета осмислен като български подофицер, марширувал победно по улиците на Букурещ на 6 декември 1916г. Разбира се, след успешна военна офанзива за превземането му. Картичките от фронтовете там, а и от Пирот в днешна Сърбия, както и портрети, са запазени трепетно от дъщеря му Надка, тогава малко дете - моята родна баба. От нея – у мен, като пазител на семето и доблестта.

Александър Дим. Дунгаров, 1877 – ок.1925

И ето ти, най- ненадейно, на 2.11.2021 г. приятел от Фейсбук ми писа на лични.
Христо Христов: Здравейте, Прадядо Ви Александър Дунгаров бил ли е в охраната на цар Фердинанд? В наш фонд се пази ловен кортик с инкрустация, съдържаща и неговото име. Кортикът по информация е подарен от Фердинанд на негов охранител със същото име...
Отговорих: У дома пазя само снимките, дипломите му от училища цивилни, кратката коресподнеция с децата му от фронтовете. И като светиня - боен щик Солинген от участията му във войните. Тъй като името е специфично, а в мирно време е търгувал шаяк за армията, може и да е бил в охраната на Монарха.
Христо Христов: Ще Ви изпратим снимка на ловния кортик.
Изпратих: Ще съм ви признателен! Ако имате желание, ще ви препратя фотокопия от архива му.
Христо: Благодарим! За нас е важно да знаем повече за притежателя на кортика...
Отвърнах: Радвам се. Паметта пази нацията.
Една от реликвите у дома. 

ВОЕННА ПОЩЕНСКА КАРТА (Написано с молив, от фронта)
Подателъ: Фелдф. А. Дунгаровъ - 42 полк, I дружина, 3 рота
До: Ученика Димитръ А. Дунгаровъ, ул.”6 Септемврий” № 46, София
Да се пишат само частни работи. Картата ще бъде унищожена, ако съдържа военни новини.
Проверилъ: Поручикъ (подпис)
На гърба:
„РОДЕНЪ КРАЙ
Когато заминавашъ/ край града Бокурещъ
Недей да се отбивашъ/ Да плачешъ зарадъ менъ. 2
Роденъ край,/ Не ще та видя вече.
Роде, роде, роден край/ Оставашъ надалече. 1
Миличка/ Не ще та вида вечъ.
Мила, Мила, Миличка/ Оставашъ на далечъ.   1
Съ очите ме погледна/ Съ устата ми каза
Свободна си душице/ Люби когото щешъ.         2
Роденъ край и пр.           1
Миличка и пр.                  1
Понеже за смъртьта ми/ Причина беше ти
Защото ми утрови/ Най-сладките мечти.        2
Гробовете пресни/ На нашите братя
Още не обрасле/ Съ бурянъ, копривакъ.        2
Митко испращамъ ти тези стихове да ги научите по хубаво съ Надка и Тодорчо.“
 

Христо Христов, 8.11.2021 г.:
„Здравейте,
Информацията, която имаме записана в Инвентарната книга на музея, във връзка с този ловен кортик на Александър Дунгаров е следната: Александър Дунгаров е доверен човек от личната охрана на Фердинанд. Придружавал го е при "любовните му авантюри". След приключване на службата при него, Фердинанд го награждава с този персонален ловен кортик, с инкрустирано неговото име. Производство е на Солинген. През 1925 г. Шаляпин е на гастрол в София и около него се събрат шумни компании в заведението на Борис Христов Искров /фамилията е несигурна заради нечетливо записване в Инвентарната книга/. За да поеме една от почерпките, Александър Дунгаров плаща чрез този кортик.... През 1959 г. Борис Христов подарява кортика на писателя Йордан Гранитски, за сина му - Иван Гранитски, в момента собственик на Издателска къща  "Захари Стоянов". Тъй като родът на Йордан Гранитски е от с. Гранитово, Елховско, скоро след това го предават във фонда на новосъздадения Етнографски музей - Елхово. Така се оказва при нас. Изложен е в постоянната експозиция "Етнография" на музея.
Христо Христов, Директор на Етнографско- археологически музей – Елхово“

Върнах, 8.11.2021 г.:
„Уважаеми г-н Христов, Благодаря за находката. Смаян съм!
Дъщеря му - баба Надка, пазеше 2 комплекта (вилица и нож) с ловни сцени по дръжките от сърнешки рога - кост, от Двореца. Мислех, че са попаднали у дома след бомбардировките 1941-44 г. на Двореца и ремонта му от бригадата на дядо ми Дечо - нейния съпруг. Сега обаче, след кинжала от Елхово, се съмнявам, че може и да са личен подарък от НВ Фердинанд на прадядо Алекс? Ще ги намеря и заедно с бойния му щик от ПСВ, ще ги снимам и пратя.“
Да си призная, малко ме смути изречението: „Придружавал го е при "любовните му авантюри"? Като знам баба ми Надка с какво прусашко, дълбоко религиозно възпитание беше... А да не говорим, че ни строяваше не само като „фелдфебел знаменосец“, а цял „фелдмаршал“ на фамилия Деспотови. Съвсем в тон с годините на Първата световна прадядо Алекс е възпитавал децата си строго и справедливо. Но е възможно в компании да е бил весел бохем, както пише в спомена за ловния кортик... Ама пък изящно произведение на изкуството да го джироса като сметка в кръчма?! Не... Ще го приема като нова черта от портрета на наперения войн. Надлежно и предметно документирана.


Прадядо ми Александър ДУНГАРОВ е роден в с. Габровица, Ихтиманско през 1877г., а на 1905 г. се венчава и задомява в София. Има 3 деца. Мобилизиран, служи като Фелдфебел знаменосец на 3 рота от I дружина на 42 Пехотен полк. При включването на България в Първата световна война (1915 – 1918), 42 Пехотен полк  е сформиран в Орхание и Цариброд, от състава на 16-и пехотен ловчански и 25-и пехотен драгомански полк.
Бойците са от 3-та бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия и участват в настъплението срещу Сърбия, войната срещу Румъния и боевете на Южния фронт. В края на войната, след сключването на Солунското примирие, може би прадядо Алекс заедно с другите оцелели е предаден в италиански плен (3.10. 1918), от който се завръща на 22 февруари 1919 година.
Първа пехотна софийска дивизия е наричана още и Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия.
Две- три години след ранната венчавка на дъщеря му Надка през есента на 1923 г. фелдфебелът от запаса Александър Дунгаров, по професия търговец на вълнени платове и шаяк, тупва глава на маса в гостилница в кв.“Надежда“. Преди да навърши 50... А днес вече се знае, че е бил и личен охранител на НВ Цар Фердинанд I Български. Мустакатият здравеняк за миг отлита при Бога, високо в небето над родното си село Габровица в Рила планина, по-голямата на сестра на Олимп... Да гледа отгоре как младия монарх цар Борис III управлява България, за която се е сражавал.  
Доблестта и честта на дедите са младите листа на една нация. Фамилната памет и гордост са корените на здравото общество. Това е Дървото на живота, почитано от хилядолетия.
Напролет, живот и здраве, с пра-пра чедата му ще идем до музея в град Елхово. И щерката се ошашави (като мен) от неочакваната находка. Светнаха й очите от европейски блясък и великолепие, срещани само по дворци и галерии... Да види на живо Ловния кортик, подарен на праотеца ни лично от НВ Цар Фердинанд I. Оръжието, където е гравирано името на пра-прадядо й Александър Дунгаров.


Георги-Момчил ПОПОВ