Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 30 юли 2010 г.

Намериха Атлантида

Атлантида е била край Куба, Азорските острови, Малта, Крит... На пръв поглед такава разпиляност изглежда странна, но Платон – първият описател на Атлантида, разказва за десетки царства на синовете на Посейдон с центрове на материка.

Когато известният американски атлантолог Дан Кларк заявява през 1998 г., че е намерил останки от древни цивилизации около Куба, го взимат на присмех. Само след три години обаче канадска експедиция забелязва в залива Гуанахасибибес, в западната част на Куба, руини на подводен град, на възраст повече от 8000 години. След това Кларк почти десет години търси пари за експедиция. Най-накрая намира средства, заминава и... И се натъква на неща, които уплашили и самия него.

Находката на Дан Кларк потвърждава широко разпространената версия за Атлантида като комплексна цивилизация с множество разположени по цялата планета точки.

- Атлантида е била край Куба, Азорските острови, Малта, Крит... На пръв поглед такава разпиляност изглежда странна, но Платон – първият описател на Атлантида, разказва за десетки царства на синовете на Посейдон с центрове на материка, - казва президентът на Руското общество по изучаване проблемите на Атлантида Александър Воронин. – Кларк е „копнал” в първото подходящо място, където водата през цялата година е топла, а останки от градове лежат на достижима за водолазите дълбочина.

Забелязаните от експедицията на Кларк пирамидални комплекси с точност повтарят строежите на маите.

- Строежите в Теотиуакана и тези, които ние намерихме под вода, на практика са близнаци. Тук обаче започва объркване с датите. Смята се, че пирамидите в Мексико са на около 2000 години. А подводните пирамиди не може да са на по-малко от 12 000 години,- недоумява Кларк.- Мисля, че маите само са копирали достиженията на друга цивилизация, че само са реконструирали построеното по-рано.

Водолаз до останките на атлант – дете
Американският атлантолог стига до такъв извод, опирайки се на друга подводна находка – човешки скелет с височина 3,5 метра. Кларк е убеден, че именно така са изглеждали атлантите... Спонсориращите експедицията бизнес-структури прибрали останките на великана като компенсация за своите разходи. Къде е скелетът в момента, на учения не е известно.

Източник: „Експрес газета”, 11/03/2010
http://vlasti.net/news/80963
Фотографии: Интернет

ПЪРВА БОРБА НА АРГОНАВТИТЕ С ГИГАНТИ

Една битка от Гръцката митология, разразила се преди няколко хиляди години, съвсем близо до нашите земи - във времената, когато е изваяно Варненското златно съкровище
( най-старото в Европа), и София е възникнала като град...


След като принесли жертви на боговете, героите се качили на „Арго”, навлезли в Мраморно море и стигнали в Кизик, който тогава бил остров. Мястото, където „Арго” хвърлил котва, и тогава се казвало Артака, поради това че оттам извирали прохладните води на „Артакския извор”, които сега влизат в морето и толкова го успокояват, че корабите нямат нужда да хвърлят котва, нито пък да бъдат вързани с въжета на сушата.

След като слезли на сушата, героите седнали до извора и започнали да вечерят. Скоро при тях дошъл с много подаръци цар Кизик. Той също бил герой и много се зарадвал, че в неговата страна са пристигнали най- прочутите герои на Гърция. Неговите подаръци били не само овце, волове, свине, голямо количество жито, хубаво вино, но и завивки и килими. Цар Кизик седнал да яде и пие заедно с героите, като ги разпитвал за много работи в Гърция.

Цар Кизик се оплакал на аргонавтите, че жителите на една съседна планина много безпокоели неговите поданици. Те дори убивали мнозина от тях. След това показал планината на Язон и другарите му и ги попитал дали виждат нещо на нея.

- Виждам някакви грамадни тела – отговорил Язон, - но те са толкова далече, че не мога да разбера какви са. Приличат на облаци, приели човешки образ.

- Аз ги виждам ясно – обадил се Линкей, чиито очи виждали чак до края на света.– Това са грамадни гиганти с по шест ръце и всеки от тях носи боздуган, меч и други оръжия.

- Ти действително имаш чудесни очи – потвърдил Кизик. – Така е. Това са гиганти с по шест ръце и именно те воюват срещу моя народ.

На другия ден тъкмо когато аргонавтите се готвели да заминат, довтасали тези страшни гиганти, като размахвали шестте си грамадни ръце. Всеки от тях бил истински арсенал. В една ръка държали грамаден камък, в друга – тежък боздуган, в трета – меч, в четвърта – копие, а в останалите две – лък и стрели.

Добре че всеки от тях имал само едно сърце, и то не по- силно от сърцето на обикновен човек и два не много бързи крака. Аргонавтите пуснали гигантите да дойдат съвсем близо и след това ги нападнали като лъвове. Те започнали да ги убиват наред, докато се изморили, и понеже гигантите не можели да бягат бързо, загинали всички.

Из книгата „Гръцка митология”, Д.В.Акритас, ДИ „Народна просвета”, Сф, 1964, стр.168

Оше един шокиращ кадър, публикуван наскоро в Глобалната мрежа

неделя, 25 юли 2010 г.

Славейковите дъбове

Бившата частна градина на поетите Славейкови (баща и син) – днес парк „Славейковите дъбове” в кв.Лозенец. Под сенките на вековните дървета българският кандидат за Нобелова награда за литература (1912 г.) Пенчо Славейков пише най-хубавите си стихотворения. Внезапната му смърт същата година (и далеч от Родината) автоматично го лишава от правото чрез приза да се нареди сред най-големите световни творци. Остава неизпълнено и желанието на поета гробът му да бъде под тези дъбове.








На архивната снимка: Пенчо П.Славейков в Пипиниерата (Княз Борисовата градина), 1900/5 Фотографии: Литературен музей „Слвейкови” – София, Г-М.П.

понеделник, 19 юли 2010 г.

„168 часа” ме уважи загадъчно

В най-пресния брой на „168 часа” ( с водещи отправки „Отказах секс на шефката...” и „Лъчо крие гадже в храстите”) пухкави зайчета от редакцията са публикували уникален кадър от Сталинския период в България (на стр.38). Тъй като на снимката присътва и майка ми, тъй като този фотос е крит в семейния ни архив повече от 60 години, тъй като оригиналът му е с размери 6х9 см и няколко дни съм си играл да го репродуцирам по различни начини, така че през пролетта да бъде публикуван с размерите на цял екран в сайта „Изгубената България” и тъй като в газетата въобще не са си направили труда да сложат поне един ред за произхода му от сайта с над 2 милиона посетители, се налага да се обърна към зайците „Копи и пасте” със следното изречение:

„ Мили млади колеги, благодаря, че уважихте фамилията ми във вашия вестник. Струва ми се обаче, че постъпката ви по-скоро прилича на простонародния синоним на „уважавам”, а именно: „таковам”...”

Комунистите през 1951-ва осквернили Народния театър „Иван Вазов” и забили пред символа на националната ни култура чучелото на Сталин – просто да им е! Самите те са си го разкарали за една нощ както статуята на Вожда на народите в морския ни курорт Сталин през 1958-ма. Ама и Вие, Творци на Фотошопа, през 2010 още по-самоотвержено сте нагвацали пейзажа. Лепнали сте „слоево” върху кадрото ми и дядо ви Вълко Червенков, че и негова жертва с още един Сталин в ръка...

Накрая, като изказвам съжалението си, че преди 20-тина години вашите билд-редактори, колкото и да се стараеха да копират колажите ми във в.”Свободен народ”, не са ви предали занаята, публикувам снимката в чистия й вид.


Давам ви и линк към сайта на Пейо (откъдето сте я „пейстнали”), за да се уверите, че във все още загадъчното публично пространство на България такива снимки са само няколко. И са оцелели благодарение на храбростта на притежателите им.

http://www.lostbulgaria.com/?s=%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD


П.П. Реклама лоша няма! (Снимката и в моя фамилен сайт:)

http://www.popovart-sofia.eu/soc-art.html

вторник, 13 юли 2010 г.

Философия на демотивираните

Във виртуалните полета на Великата Рус напоследък разцъфтяха мъдрости и сентенции, издокарани като постери. Наречени от авторите си „демотиватори”, тези умни картинки са един вид нов електронен фолклор. И съответно „внучки” на прочутите „частушки” – руския „рап”, кикотещ се дълги-дълги векове...

Ако времето е пари, то нашето време още не е дошло

Москва и Русия

И вие питате защо въпреки всичко са обичали Ленин

Моята майка е най-прекрасна на света

Вувузела – инсрукция за експлоатация

Размерът компенсирай така

Казват, че най-доброто средство срещу безсъние е да поброиш овце: Антон, Саша, Дима...

Ако са ви дали отлично образование, това още не значи, че сте го получили

Зрелостничка – това звучи гордо

Бойни другарки

Бракът е основната причина за разводите

Не се заблуждавай – правим хомо сапиенса

Източник:
http://www.fishki.net/

вторник, 6 юли 2010 г.

Унгария приравни престъпленията на комунизма с холокоста

„Счупените ботуши на Сталин” – унгарски въстаници развяват националното знаме от руините на съборената от тях статуя на съветския диктатор, Будапеща -1956 г.

Миналия месец унгарският парламент приравни престъпленията на комунистическия режим с холокоста.

С гласовете на мнозинството депутати от управляващата партия ФИДЕС (Унгарски граждански съюз) бяха приети поправки в Наказателния кодекс на страната, с които отричането на престъпленията на комунизма в Унгария, поставянето им под съмнение или принизяването на степента на тяхната сериозност вече е наказуемо деяние, за което се предвиждат от една до три години лишаване от свобода.

Преди броени дни, на 23 юни, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по инициатива на представители на групата на Европейската народна партия - християндемократи, прие препоръка към Комитета на министрите за организиране на проучване и установяване на общи стандарти за компенсация на жертвите в страните - членки на ЕС, които са пострадали от тоталитарните комунистически режими.

През септември 2009 г. българският парламент, с изключение на БСП като наследничка на БКП, се присъедини към Пражката декларация - документът, с който нацистките и комунистическите тоталитарни режими се определят за най-голямо зло, поразило ХХ в.

В нея се настоява за промени в учебниците по история, така че децата да научат за престъпленията на комунизма, както учат за нацистките.

Предлага се 23 август - датата на подписването на пакта между Хитлер и Сталин, да стане ден за възпоминание на жертвите на нацизма и комунизма.

Българска листовка от 40-те на 20.век, на която Ленин и РМС- София, рекламират моралните принципи на комунизма.
Източник:
http://dnevnik.bg/analizi/2010/07/01/926557_vuzmojen_li_e_drug_bulgarski_pogled_kum_komunizma/