Бившата частна градина на поетите Славейкови (баща и син) – днес парк „Славейковите дъбове” в кв.Лозенец. Под сенките на вековните дървета българският кандидат за Нобелова награда за литература (1912 г.) Пенчо Славейков пише най-хубавите си стихотворения. Внезапната му смърт същата година (и далеч от Родината) автоматично го лишава от правото чрез приза да се нареди сред най-големите световни творци. Остава неизпълнено и желанието на поета гробът му да бъде под тези дъбове.
На архивната снимка: Пенчо П.Славейков в Пипиниерата (Княз Борисовата градина), 1900/5 Фотографии: Литературен музей „Слвейкови” – София, Г-М.П.
0 коментара:
Публикуване на коментар