Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 27 август 2011 г.

3.СОФИЙСКИТЕ ШОПИ ЖИВЕЯТ, КАКТО СИ ЗНАЯТ, 1883

В село Долни Пасарел «общинският архив» се състоеше от 250 къси пръчки («рабуши») за всяко лице и 4 дълги
 
 

Акад. Константин ИРЕЧЕК

Софийските шопи всички са земеделци, освен немного пастири по подпланинските места; стоят постоянно в селото си и не ходят никъде другаде на работа, както техните съседи занаятчии, зидари от Трънско и Радомирско.

Като се направи София главен град, почнаха да забогатяват от продажба на храни, ала живеят, както си знаят, и само понякога оправят външността на своите колиби и тук-там градят черкви или училища; освен това подир войната си набавиха много коне, тъй че когато има селски тържества, навсякъде се показват силни кавалкади с живописни премени... В съда понякога един от другиго се оплакват, че му изкопал в градината биволските рогове, гдето били скрити жълтици. Те са набожни, ала не ми се показаха да бъдат и суеверни; поне аз често виждах по селата да работят и в неделя, и в празници, нещо, което другаде в България не ще забележиш.

И образованието между тях е слабо, па и сега, напук на всички усилия от страна на правителството, по селата малко се грижат за училища. Общинските сметки се държат изключително на рабуш, чиито резки се ползуват с по-голямо доверие, отколкото писаните книги.У кмета всеки селянин има своята клечка с финансовите резки: за държавните и общинските данъци; освен това там виси и «главната книга», дълга пръчка с общинските сметки (масрафи от тур.).



К. Иречек (седналият най- вдясно) и І курс за български светски учители

Например в село Долни Пасарел (117 къщи и 737 жители) видях в 1883 г. «общинския архив», който се състоеше от 250 къси пръчки за всяко лице и 4 дълги с общинските записи. Кметът знаеше на памет кому коя пръчка принадлежи, също и всеки селянин знаеше белега на своята клечка, който е изрязан на горния край и се състои от различно число хоризонтални и вертикални черти, различно кръстосани. Пръчките бяха все с четириъгълен разрез; от едната страна се правят резки за туй, що е длъжен да даде, от другата за туй, що е вече дал.

Това са «Чертъй и рязъй» на Черноризец Храбър, с които славяните са писали преди въвеждането на писмото. Освен това в термините за данъка на полуострова посочват често на резките: турски кесим (от кесмек рея), сръбски порез, данък въобще, и т. н.

Из «Пътувания по България»
( „Пътеписът е литературен труд от субективен характер”  -
 К. Иречек)

петък, 19 август 2011 г.

На плаж в Банкя с парен локомотив, 1950-е


Иде реч за времето, когато някои улици в курорта Банкя носели имената: „Партизанска”, „Ален мак”, „Аврора”, „Червеноармейска”, „Димитровград”,”Катюшите”, „Комсомол”. Но решително не е след 3-4 петилетки, когато други комуникационни артерии в балканския Баден Баден получават прозвищата „Десети конгрес”, „Леонид Брежнев”, „Язовирска” или „Газибарска”... Сиреч – през 1950-те.

Годините, когато тръгнеш ли на минерален плаж в Банкя, най- удобно е да се качиш на ... влака. С парен локомотив от Централна гара – София. След 40 минути с трен, ако вече си каталясал от жегата, а косите са ти пълни със сажди от висене по прозорците, първата ти работа от вагона е да се бухнеш направо в ресторантчето на гара Банкя. Гара – сладур, също като във Високите Татри или Алпите... Пък да му седнеш под сянката между бирите и гаровия часовник... А, и на прочутата банкянска лимонада (за децата - да не скучаят, а да смучат балончета).

Освен курортистки с извехтели от кризи, войни и купонни системи, шити по два- три пъти от една басма роклички, какво може да позяпаш? Разбира се, да се увериш (уж разсеяно, но съвсем прецизно) къде дамските тоалети са напрегнати достатъчно и къде-  не. Пъргава ли е походката, тънък ли е глезенът? Въобще, носи ли другарката необходимата радост за... окото?

Е, и маневрата, с която завъртат пуфкащия железен мечок – локомотива. Върху колелото с релсите. За да го закачат на опашката на влака с лице към София, за обратния курс. Последна гара, нататък са деретата на Люлин планина, сиреч шопско- граовска губерния. Територия за търпеливите и хладнокръвните...

Мечокът е с голяма червена петолъчка на челото. Тя ти докарва стихове, маршове и колики над чашата...

На гърба на гарата пък е големият ресторант „Червена звезда”. Въпреки стряскащото си име, той е в стил „модерн” или „нео”- не знам какво си. Има зелена тераса между борове, а дансингът му помни стъпките на тънки валсове, парещи танга, диви румби, степ, дори чарлстон... И не толкова на ръченица или дайчово хоро... Предстои обаче да си ги припомни.

И автобус е имало до Банкя през 1950-те. Разбира се! Само че от тия кръглите Шкоди с малките прозорчета. Поради големия наплив на кооператори- отпускари от цялата страна това красиво возило си имало и кръгло ремарке с 20 седалки. Като туриш отпред 40, та общо 60. И така се засилил един ден автотранспортът по равното шосе покрай института „Пушкаров”, че на завоя отървал ремаркето в канавката... Ама екскурзиантите отзад здраво закачени с теглича, та катурнали и рейса отпред барабар с шофьора...

Шум, олелия, писъци, пожарна... Ама никой не пострадал... На тоя завой срещу конната база – там покрай реката си е равно... Изтеглили ги де.

Завърти ли автобусът последната спирка до гарата, и си право на плажа. Забравил ли си нещо, моля – по сергиите и павилионите. Че дори и сутиени по поръчка, шити по предварително взета мярка... Помниш ли я леля Димитрана? Е как не?! Живееше в София чак на Сточна гара, беше ни комшийка. Двайдет години всяка събота и неделя беше тук, на павилиона си за сутиени на гара Банкя...

Иначе за плажа – какво? Минерална вода, течаща, 10- метрова кула за скокове, плувен басейн, с плочките му и т.н. Народ, народ, народ... Кеф, слънце, ресторант. Ресторантът се казваше „Ялта” (наречен на срещата Сталин– Рузвелт-Чърчил, 1943-та). Нещо като казиното във Варна, но само през деня, с маси от двете страни на басейна.

Неделен ден на минералния плаж в Банкя, 1953 г.

И най- хубавата лимонада на света! Като глътнеш, мехурчетата ти излизат през носа. И лютят. Толко газирана! От минерална вода ли я правят, от що ли, но най- вкусната! Фабриката е била тука, в Банкя, по-нагоре в дерето покрай реката.

През седмицата освен на плажа, можеш да покиснеш здравословно в двете бани на Банкя – старата в центъра пред чешмите, и новата – в профилакториума... Разбира се, и двете минерални.

Да, хубаво е да поседиш на пейка във вековния вече парк  „Кестените”... Да послушаш спомените на поживял банкянец... Да се полюбуваш на бароковата сграда на старата баня.

Така от дума на дума (пък и от някоя книжка) разбираш защо центърът на Банкя прилича доста на Баден Баден в Германия или Карлови вари в Чехия. Заради личната и навременна грижа на един български цар. Той (подобно на римляните отпреди 2500 години) редовно излетувал тук барабар с кочияша и каретата си. Фердинанд вижда бъдеще пред люлинското селце, обявава архитектурен конкурс в Европа и през 1907 г. старата баня и паркът вече са налице...

След минералната, на Стария континет е дошла модата на слънчевите бани. Трябва да се мисли за строителството и на обществен минерален плаж.

Момчил ПОПОВ
Снимки: Фамилен архив

петък, 12 август 2011 г.

2. СОФИЙСКИТЕ ШОПИ СА ПОДЧИНЕНИ НА ДЯДО - ТОЙ ПОНЯКОГА Е ЖЕНА, 1883


> Под Витоша в Драгалевци има две цветущи задруги: Алулови (36 души) и Даневи (34 души: вдовица, нейните 4 женени синове, 3 женени нейни внуци и 19 деца)

Акад. Константин ИРЕЧЕК

В домашния живот са запазили старите обичаи и уредби. В известни планински села около Витоша и Люлин съществуват още старите родове, където няколко женени братя или братовчеди живеят заедно под един домакин (домовладика, стопанин, дядо), който може да бъде и жена; също и в съседното Брезнишко и Трънско тази стара уредба още мъждее.

Първа статия за българската задруга написа не някой юрист, както очаквахме, а познатият финансист и икономист Иван Евстр. Гешов. Задругата в Западна България, Период. спис., кн. 21 и 22 (излязла през май 1888 г.), стр. 426- 449. От този много интересен и важен труд ще направим кратко извлечение.

Според него - задругата се намира в планинските места между Цариброд и Кюстендил, по крайбрежието на Горна Струма, около Витоша, в западната половина на Софийско поле, под планините и в Палакария; в източната половина зад Искър вече е рядкост.

София и Витоша през 80-те години на ХІХ век.

Под Витоша в Драгалевци има две цветущи задруги, Алулови (36 души) и Даневи (34 души: вдовица, нейните 4 женени синове, 3 женени нейни внуци и 19 деца)... В селото Горна баня (Юкаръ баня) Бежовите броят 35 души, от които главните членове имат различни занаяти: единият е поп, другият земеделец, третият воденичар, четвъртият кръчмар, петият овчар, а шестият шивач, обаче всички ядат от един котел, целият им имот е общ освен дрехите; освен тях в същото село има още 20 други задруги (Богровци, Дърневци,  Бижови и др.). Освен това в селата, наречени Гурмазово (на пътя за Сливница) и Герман (на пътя за Пловдив), последната задруга неотдавна се е разпаднала, а в селата, наречени Суходол и Обеля (те образуват една енория с Горна баня), отдавна вече няма никаква задруга.

Зад Владайския проход Мошино, при каменовъглените делове, всичко е заселено от задруги (Чавдарови, 5 братя; Деспотови с 30 души н др.). Като тях има много в Перник, където главният род са Попчевн, 34 души, т.е. 6 женени братя, между които единият е земеделец, другият воденичар, третият кръчмар, а двамина са управители на добитъка в егреците вън от селото; домакинът бил по едно време и секретар на Земеделската каса в София, но всяка събота си отивал у дома да нареди каквото трябва. Останалите пернишки родове са  Пуряковн, Пешови, Иглеви, Боневи и др.

След това Гешов споменава още и задругите в Ярлово, на южната страна на Витоша, и в Радомирско, покрай Струма (Жаблене, Враня стена и др.). Нему се струва малко средното число 5,9 души на къща в княжеството според преброяването на населението от 1881 г. Грешката може, казва, да се състои в това, че мнозина не са записвали децата си: инак в Софийско това число се увеличава на 6,37, в Кюстендилско на 7,82, в някои села на Трънско на 10—11. Може би са смятани и егреците (сгради за добитъка с колиби при тях) като особени къщи, при все че съставляват част от къщата, разбира се, отдалечени и само лятно време обитавани.

Терминът рода останал непознат на г. Гешов; аз съм го слушал много често, а знае го също и Каранов в описанието на Кратовско (ПСп, Браила, кн. 11 и 12, стр. 127). Мъж, който живее сам с жена си и децата си, се нарича самец. Децата на задругата се наричат не според името на рода (напр. Чавдарови), а според името на домакина (напр. Андонови), макар че той им се пада чичо или дядо.

Старейшината се нарича домакин. Той бива с редки изключения само мъжко лице, ако и вдовец или ерген. Той води сметките, продава и купува, представлява рода пред съдилищата, всичко според решението на самата задруга; тя самата дели длъжностите между своите членове, но домакинът надзирава тяхната работа. Той може да отстъпи или членовете могат да го свалят и да го отлъчат.

Покрай него женската работа разпределя и управлява домакинята, която може да бъде и мома. Жените от задругата готвят за целия род по известен ред. Всеки предава печалбата от своята работа на задругата, но затова пък тя ги храни и облича заедно с децата му. Отделен член може да се отдели или да бъде и изпъден; при оттеглянето си той получава своята част и дрехи, обаче докато е жив бащата, синът не смее да иска своята част.

К. Иречек ( вляво) при едно от пътешествията си из България

Родът съдържа освен лицата, близки по кръв, и доведените зетьове и снахи; ратаите не са в никаква връзка със задругата. Момата получава за сватбата си само зестра от дрехи и покривки, затова пък зетят дава на задругата прид в пари. На момата, която с венчаването е въведена в задругата, зестрата остава като частен имот.

Гешов споменава характерен случаи за положението на задругата пред закона. Домакинът на един род в Перник купил от общите пари две ниви и ги задържал за себе си; съдът решил в негова полза, тъй като в актовете за покупката се е споменавало само неговото име, обаче в селото се вдигнала такава буря, че домакинът се принудил да се подчини. Задругите са запазени там, където ги има повече и където някоя се отличава с по-големия сн имот. Стремежът за делене е силен от личен егоизъм, от взаимно недоверие и под влиянието на женската нетърпимост. - Примерът на Гешов може би ще въодушеви и други български писатели. На запад, в Родопите, в Северна Македония ще може да се издири още доста интересен материал.(За задругата вж. С.С. Бобчев. Българската челядна задруга в сегашно и минало време, СбНУ, кн. XXII- XXIII, София, 1906- 1907.)

Из «Пътувания по България», 1888 г.
( „Пътеписът е литературен труд от субективен характер”- К. Иречек)

вторник, 9 август 2011 г.

ДОСТОЕН АКТ НА СЪБУВАНЕ И ОБУВАНЕ, 1990

или Възмутително младежко мероприятие на жълтите павета 
Някъде 90-та, лятото, тоталитарно настроени младежи (от двата пола) решиха да вземат изпита си по марксизъм-ленинизъм по модерен и достоен начин. Докараха насред София грохнал соцавтомобил, типосаха го на жълтите павета пред входа на спорната сакрална сграда и подредиха учебници около и в него. Последва освобождаване от вехтите дрешки и позиране пред пресата ептен дибидюс. Родната полиция се намеси решително и отново им обу гащите.

Ние пропуснахме този достоен акт на събуване и обуване, но все пак успяхме да сварим таратайката агиттабло пред входа на сакрамента. Тиха печал и нега ни изпълни от непоправимия пропуск да съзерцаваме голо моминско дупе на площада, където съвсем доскоро можеше да се чуе предимно "Ура-а!", трясък от вериги на танкове и "Да живее БКП!". Тиха печал и съпричастие към грешките на младите... Първа грешка: че вече е изгряла демокрацията и на никого не му пука за другарчето. Втора грешка: че вече не се полагат изпити по истмат, диамат и тем подобни мъдрости. Трета грешка: айде, пичовете да си седят в строшената колица и да си се пържат в собствен соус из напечените ламарини, ама девойчетата, девойчетата-а...

Защо и те?! Я, както са си били така голички, да вземат да се качат на трибуната. Хем прохлада, хем всички и отдалече да ги виждат. И да им се радват...
Пълният текст:


И други възмутителни прояви (от "Ерос и Потури"):



Съхранил и показал фотосите: "Изгубената България" 
http://www.lostbulgaria.com/index.php?cat=11