Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 12 август 2011 г.

2. СОФИЙСКИТЕ ШОПИ СА ПОДЧИНЕНИ НА ДЯДО - ТОЙ ПОНЯКОГА Е ЖЕНА, 1883


> Под Витоша в Драгалевци има две цветущи задруги: Алулови (36 души) и Даневи (34 души: вдовица, нейните 4 женени синове, 3 женени нейни внуци и 19 деца)

Акад. Константин ИРЕЧЕК

В домашния живот са запазили старите обичаи и уредби. В известни планински села около Витоша и Люлин съществуват още старите родове, където няколко женени братя или братовчеди живеят заедно под един домакин (домовладика, стопанин, дядо), който може да бъде и жена; също и в съседното Брезнишко и Трънско тази стара уредба още мъждее.

Първа статия за българската задруга написа не някой юрист, както очаквахме, а познатият финансист и икономист Иван Евстр. Гешов. Задругата в Западна България, Период. спис., кн. 21 и 22 (излязла през май 1888 г.), стр. 426- 449. От този много интересен и важен труд ще направим кратко извлечение.

Според него - задругата се намира в планинските места между Цариброд и Кюстендил, по крайбрежието на Горна Струма, около Витоша, в западната половина на Софийско поле, под планините и в Палакария; в източната половина зад Искър вече е рядкост.

София и Витоша през 80-те години на ХІХ век.

Под Витоша в Драгалевци има две цветущи задруги, Алулови (36 души) и Даневи (34 души: вдовица, нейните 4 женени синове, 3 женени нейни внуци и 19 деца)... В селото Горна баня (Юкаръ баня) Бежовите броят 35 души, от които главните членове имат различни занаяти: единият е поп, другият земеделец, третият воденичар, четвъртият кръчмар, петият овчар, а шестият шивач, обаче всички ядат от един котел, целият им имот е общ освен дрехите; освен тях в същото село има още 20 други задруги (Богровци, Дърневци,  Бижови и др.). Освен това в селата, наречени Гурмазово (на пътя за Сливница) и Герман (на пътя за Пловдив), последната задруга неотдавна се е разпаднала, а в селата, наречени Суходол и Обеля (те образуват една енория с Горна баня), отдавна вече няма никаква задруга.

Зад Владайския проход Мошино, при каменовъглените делове, всичко е заселено от задруги (Чавдарови, 5 братя; Деспотови с 30 души н др.). Като тях има много в Перник, където главният род са Попчевн, 34 души, т.е. 6 женени братя, между които единият е земеделец, другият воденичар, третият кръчмар, а двамина са управители на добитъка в егреците вън от селото; домакинът бил по едно време и секретар на Земеделската каса в София, но всяка събота си отивал у дома да нареди каквото трябва. Останалите пернишки родове са  Пуряковн, Пешови, Иглеви, Боневи и др.

След това Гешов споменава още и задругите в Ярлово, на южната страна на Витоша, и в Радомирско, покрай Струма (Жаблене, Враня стена и др.). Нему се струва малко средното число 5,9 души на къща в княжеството според преброяването на населението от 1881 г. Грешката може, казва, да се състои в това, че мнозина не са записвали децата си: инак в Софийско това число се увеличава на 6,37, в Кюстендилско на 7,82, в някои села на Трънско на 10—11. Може би са смятани и егреците (сгради за добитъка с колиби при тях) като особени къщи, при все че съставляват част от къщата, разбира се, отдалечени и само лятно време обитавани.

Терминът рода останал непознат на г. Гешов; аз съм го слушал много често, а знае го също и Каранов в описанието на Кратовско (ПСп, Браила, кн. 11 и 12, стр. 127). Мъж, който живее сам с жена си и децата си, се нарича самец. Децата на задругата се наричат не според името на рода (напр. Чавдарови), а според името на домакина (напр. Андонови), макар че той им се пада чичо или дядо.

Старейшината се нарича домакин. Той бива с редки изключения само мъжко лице, ако и вдовец или ерген. Той води сметките, продава и купува, представлява рода пред съдилищата, всичко според решението на самата задруга; тя самата дели длъжностите между своите членове, но домакинът надзирава тяхната работа. Той може да отстъпи или членовете могат да го свалят и да го отлъчат.

Покрай него женската работа разпределя и управлява домакинята, която може да бъде и мома. Жените от задругата готвят за целия род по известен ред. Всеки предава печалбата от своята работа на задругата, но затова пък тя ги храни и облича заедно с децата му. Отделен член може да се отдели или да бъде и изпъден; при оттеглянето си той получава своята част и дрехи, обаче докато е жив бащата, синът не смее да иска своята част.

К. Иречек ( вляво) при едно от пътешествията си из България

Родът съдържа освен лицата, близки по кръв, и доведените зетьове и снахи; ратаите не са в никаква връзка със задругата. Момата получава за сватбата си само зестра от дрехи и покривки, затова пък зетят дава на задругата прид в пари. На момата, която с венчаването е въведена в задругата, зестрата остава като частен имот.

Гешов споменава характерен случаи за положението на задругата пред закона. Домакинът на един род в Перник купил от общите пари две ниви и ги задържал за себе си; съдът решил в негова полза, тъй като в актовете за покупката се е споменавало само неговото име, обаче в селото се вдигнала такава буря, че домакинът се принудил да се подчини. Задругите са запазени там, където ги има повече и където някоя се отличава с по-големия сн имот. Стремежът за делене е силен от личен егоизъм, от взаимно недоверие и под влиянието на женската нетърпимост. - Примерът на Гешов може би ще въодушеви и други български писатели. На запад, в Родопите, в Северна Македония ще може да се издири още доста интересен материал.(За задругата вж. С.С. Бобчев. Българската челядна задруга в сегашно и минало време, СбНУ, кн. XXII- XXIII, София, 1906- 1907.)

Из «Пътувания по България», 1888 г.
( „Пътеписът е литературен труд от субективен характер”- К. Иречек)

Няма коментари:

Публикуване на коментар