3.СОФИЙСКИТЕ ШОПИ ЖИВЕЯТ, КАКТО СИ ЗНАЯТ, 1883

В село Долни Пасарел «общинският архив» се състоеше от 250 къси пръчки («рабуши») за всяко лице и 4 дълги
 

 

Акад. Константин ИРЕЧЕК

Софийските шопи всички са земеделци, освен немного пастири по подпланинските места; стоят постоянно в селото си и не ходят никъде другаде на работа, както техните съседи занаятчии, зидари от Трънско и Радомирско.

Като се направи София главен град, почнаха да забогатяват от продажба на храни, ала живеят, както си знаят, и само понякога оправят външността на своите колиби и тук-там градят черкви или училища; освен това подир войната си набавиха много коне, тъй че когато има селски тържества, навсякъде се показват силни кавалкади с живописни премени... В съда понякога един от другиго се оплакват, че му изкопал в градината биволските рогове, гдето били скрити жълтици. Те са набожни, ала не ми се показаха да бъдат и суеверни; поне аз често виждах по селата да работят и в неделя, и в празници, нещо, което другаде в България не ще забележиш.

И образованието между тях е слабо, па и сега, напук на всички усилия от страна на правителството, по селата малко се грижат за училища. Общинските сметки се държат изключително на рабуш, чиито резки се ползуват с по-голямо доверие, отколкото писаните книги.У кмета всеки селянин има своята клечка с финансовите резки: за държавните и общинските данъци; освен това там виси и «главната книга», дълга пръчка с общинските сметки (масрафи от тур.).

К. Иречек (седналият най- вдясно) и І курс за български светски учители

Например в село Долни Пасарел (117 къщи и 737 жители) видях в 1883 г. «общинския архив», който се състоеше от 250 къси пръчки за всяко лице и 4 дълги с общинските записи. Кметът знаеше на памет кому коя пръчка принадлежи, също и всеки селянин знаеше белега на своята клечка, който е изрязан на горния край и се състои от различно число хоризонтални и вертикални черти, различно кръстосани. Пръчките бяха все с четириъгълен разрез; от едната страна се правят резки за туй, що е длъжен да даде, от другата за туй, що е вече дал.

Това са «Чертъй и рязъй» на Черноризец Храбър, с които славяните са писали преди въвеждането на писмото. Освен това в термините за данъка на полуострова посочват често на резките: турски кесим (от кесмек рея), сръбски порез, данък въобще, и т. н.

Из «Пътувания по България»

( „Пътеписът е литературен труд от субективен характер”  -
 К. Иречек)