Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 26 август 2014 г.

ТАЙНИТЕ НА ПРИДВОРНИЯ КНИЖОВНИК

Наздравица за 60-годишнината на писателя 
ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ

Бар „Луна“ на стълбите между „Московска“ и „Дондуков“, закрит още в средата на 1950-е : едно от тихите скришни кътчета на Цар Борис III. Последният Велик монарх на българите обичал да посядва набързо тук, да се види с приятели като най-обикновен човек, какъвто в живота си бил. Хем току под Двореца, хем без преструвки, на коняче и сладки приказки...

Тук, под съборената Часовникова кула на Стара София, на кривата Уличка на времето, в края на 1970-е го срещнал и студентът-книжовник Петър Величков. Представил се младият и заговорили... Клас, интелект, жажда за знания... В друга нощ минали по „Царя“, кривнали между бални зали, локали и театри по „Раковска“, поседяли в прочутото кафене „България“ досами тържествената порта на Двореца.

А когато Царят бил зает, придворният книжовник от следващия половин век с голяма радост се мушвал в Писателското кафене на ръба срещу Военния клуб... Там пък сред облаци тютюн, сърбане на кафе и люти остроумия се срещнал с колеги – класици от Царство България. Приели го като един от тях. Какъвто си е. И така до ден днешен... Нова книга, нова книга, нова книга – над 30 под перото и лупата на откривателя Петър Величков! Великата битка за спасяването на Яна Язова, съдебни процеси, скандали, истини... Великата битка за спасяването на творчеството на Фани Попова – Мутафова. Великата битка на „Рицаря на книгата“ Петър Величков за достойнството на една съсипана литература – ерго, нация.

Аплодисменти, Петре Скромни, но Велики! На везните на съвестта останаха малко творци като теб. Времето ги държи тези везни, а те претеглят нацията... Дори и във вид на скъсана черга, просната по цялото Земно кълбо, Българската култура ще остане благодарение на ерудити като теб. С невероятен хъс за работа, денонощно, смело, с вяра в истинските ценности, пред хиляди читатели и почитатели... Аплодисменти!

Ние отскоро сме приятели – с този фин, крехък, но силен като боздуган човек, писателя Петър Величков. Широка, безкрайна личност, автор на епос за изчезващите българи в митичната библиотека на Капитолийския хълм... „Литературният детектив“ на България!... Все трябва да има и някакви тайни, лични, скрити кътчета?... И хрумка: екран, Ай-Ти поща, питане: Петьо, добрутро! Наумил съм за 27 август нещо весело и велико. Да ми отговориш на същите въпроси,  зададени на Щастливеца от щерките на проф. Шишманов? Тези, на вилата им в село Владая, през месец Юлий 1894 г. Щеш ли?... - Е, добре, че са приятелите. Ще отговоря.
„Рицарят на книгата“ за цялостно творчество Петър Величков и част от неговите творения: „Софийските потайности“, „Страсти и скандали в Царска България“, „Яна Язова – проклятието на дарбата“, „Българинът: голата истина“, „Прототипи и герои – тайни, загадки, съдби“, „Какво хапнаха и пийнаха великите българи“....

ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ: МОЯТА ИЗПОВЕД
(Из един семеен албум - по Алеко Константинов)


 Име и презиме?
- Петър Величков.
Месторождение?
- Поповица, Пловдивско.

1. Коя краска предпочитате?
- Синята.
2. Коя е любимата Ви миризма?
- На прясно окосената трева.
3. Кой цвят Ви се вижда най-хубав?
- Перуниката.
4. Кое животно Ви е най-симпатично?
- Котката.
5. Коя краска на очи и коси предпочитате?
- Зелени очи и кестеняви коси.
6. Коя е, според Вас, най-почтената добродетел?
- Състраданието.
7. Кой порок мразите най-много?
- Наглостта.
8. Кое е любимото Ви занятие?
- Да пиша стихотворения.
9. Кое развлечение Ви е най-приятно?
- Разходка в планината на чист въздух, без компания.
10. Кой е според Вас идеалът на земното щастие?
- Да усетиш въздуха или водата с голото си тяло.
11. Коя съдба Ви се вижда най за окайване?
- На алчния за пари и власт.
12. Може ли да ви попита човек на колко сте години?
- 60 години, нула месеци и нула дни.
13. Кое кръстно име бихте си взели, ако да бихте си го избрали сам?
- Пак Петър, а като псевдоним Павел.
14. Кой е най-хубавият момент в живота Ви?
- Този на раждането ми.
15. Кой е най-тъжният?
- Последният ще да е.
16. Коя е Вашата главна надежда?
- Че въздухът стига за всички.
17. Вярвате ли в приятелството?
- Да.
18. Кой е, според Вас, най-хубавият момент през деня?
- Минутата преди полунощ.
19. Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
- Левски.
20. Коя личност от роман или театър?
- Жан Валжан от „Клетниците“ на Виктор Юго.
21. В коя страна бихте предпочели да живеете?
- България.
22. Кой е любимият Ви писател?
- Яна Язова.
23. Кой живописец?
- Иван Милев.
24. Кой компонист?
- Вивалди.
25. Ако бихте желали да имате девиза, коя бихте си взели?
- Плюй и отмини!
26. Кое е според Вас, майсторското творение на природата?
- Способността й да заличава човешките вреди.
27. От кое място Ви е останал най-приятен спомен?
- Делфи.
28. Кое е любимото Ви ястие?
- Мусака.
29. Предпочитате ли меко или твърдо легло?
- Средно.
30. Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?
- Германците.
31. Напишете някоя Ваша мисъл или цитат, смисъла на който Вий одобрявате?
- Не се предавай, даже и на колене да си, бори се и ще победиш!

27 Август 2014 г., София
С благодарност и наздравица: Момчил ПОПОВ

четвъртък, 21 август 2014 г.

ПЕТЪР МАНОЛОВ, КАКЪВТО Е

*„Най-страшното, което надвисва над нас, това са анонимните престъпления срещу нашия народ.” 
* Наш разговор отпреди 20 години за страната, където реките тръгват от морето и пълзят обратно към планините 
*„Сега на България това, което й е най- нужно, е да се почне с простите неща.”

Поетът Петър Манолов, 1994

СУРОВОТО ДЪРВО ПЛАЧЕ, КОГАТО ГОРИ...

Ето какво пише за поета-дисидент вестник "Работническо дело" на 7 февруари 1989 г.:
"Той е роден през 1939 г. в с. Садово, Бургаска област. Завършил е текстилния техникум в Сливен, установява се да живее в Пловдив, където за кратко време е пазач на древния театър. Другаде не е работил. Не членува в никаква политическа или обществена организация, женен е и има едно дете.
През 1990 г. излиза от печат първата му стихосбирка, издадена от варненското издателство, а три години по-късно това издателство отпечатва и втората му стихосбирка."

- Г-н Манолов, имате ли какво да поправите или да добавите в писаното за този период?

- Това са податките на Шесто управление на МВР. Главните неточности се отнасят до образованието и работата. Работил съм и като възпитател, и като метеоролог на нос Емине. Метеорологичната станция се помещаваше на фара, а управлението на самия фар - извън сградата.
- Моля, разкажете по-подробно за годините на нос Емине.
- Там няма гори. Толкова е ветровито, че всеки, който се е опитал да посади дърво, е видял, че то не може да се прихване. В края на Стара планина микроклиматът е особен, дърветата се съпротивляват по особен начин. Всяко отсичане на дърво там е престъпление, защото се оголва фронта на растителността и така възниква ерозия. Изсичането или изсъхването на дървета там подпомага морето всяка година да отнема десетки метри от сушата на България и да ги превръща в свлачища и пустинни брегове.
- Може ли да се каже, че тогава осъзнахте екологичната идея?
- Екологичното нещастие, което съвременната цивилизация осигурява на планетата Земя, там е най-видимо. Вие си нямате представа каква гледка са падналите в нефтено петно лебеди, които се мъчат да излязат от него. Черното вещество постепенно обхваща отвсякъде птицата, докато тя маха с крилото си, дори с част от крилото си. Има периоди, особено през зимата, когато няколко метра от брега са обхванати от нещо като разтопен асфалт, който по-късно потъва в пясъка, за да се превърне в своеобразна бомба със закъснител.

- Малцина знаят, че сте председател на фондация "Болна планета". Екологично движение ли е това и какви цели си поставя?
- Фондация "Болна планета" е екологична в най-широкия смисъл на понятието, защото включва и психоотношенията между хората, правата на човека, опасността от етнически и военни конфликти, природните бедствия и безобразията, които причиняваме на планетата Земя, държейки се с нея като някакви конквистадори.
Това движение е повече интелектуално, не цели събирането на хората на митинги. Не искам да омаловажа митингите, когатоте са необходими, например срещу обгазяването на Русе. Но "Болна планета" има за предмет по-трайни екологични проблеми.
- Фондацията има ли практически задачи?
- Миналата година се бях споразумял с група студенти от Географския факултет да минат по поречията на двете Камчии и да изследват всички води, вливащи се в тях. В Източна България няма по-голям източник на питейна вода от тези реки и ако се случи нещо с тях, на хората ще трябва да се носи вода от други места - може би от Рила. Защото нашата икономика сега не позволява да създадем пречиствателна станция за морска вода, както правят богатите средиземноморски държави. Та трябваше да осигуря един микробус за целта. Цялото войнство от законодателна и изпълнителна власт в лицето на хора, чиито имена бих могъл да спомена, се обедини да възпрепятства това начинание. Да не би Петър Манолов да стане известен и да стане известно екологичното движение "Болна планета". Аз съм достатъчно известен, но знам, че у нас вече има хора, които няма какво да пият. Същото стана с моята предизборна платформа. Тя беше преди всичко „Вода за пиене на България и на Балканския полуостров". В нея бях предвидил президентът и вицепрезидентът да пият вода от устията на реките, които напускат страната или се вливат в морето и Дунав.
Една амбициозна програма, защото без вода ние сме нищо. А това значи и без гори. Защото водите не идват от пустинята.Тази програма бе скрита от хората, като че ли е нещо еретично. Сякаш призовавам хората да пият сярна киселина.

- Г-н Манолов, какво мислите за опитите за разтуряне на горското ведомство, които се активизираха отново?
- Престъпна е сериозната заплаха срещу горите като ведомство и като национално богатство, за да се облагодетелстват няколко групировки, които по-късно ще бъдат погълнати от световния капитал и изхвърлени като въшкави аби от световната икономика. Можем да намерим няколко икономически престъпници, които да ни лишат от гори. После те ще трябва да пият вода от мръсните градски канализации. И аз им го пожелавам, ако те са се захванали с това грозно дело.
Много бих искал, когато говорим за вини, да говорим с имена. Това е най-важното нещо. Най-страшното, което надвисва над нас, това са анонимните престъпления срещу нашия народ. Ние ще поискаме имената на виновниците, защото трябва да знаем кой конкретно ни унищожава кой нанася генетични поражения срещу нас като народ и етнос.

- Обявявате се против сляпото заемане у нас на модели от други страни, застъпвате се за балканска федерация, в момент, когато на Балканите има война. Какво й трябва на България в този труден момент?
- Когато замислях балканската федерация, на Балканите нямаше война, но тя чукаше на портата. Сега на България това, което й е най- нужно, е да се почне с простите неща. Не с тази  говорилня, наречена "Отзвук", тези витии, професори, които могат да ви прекарат през девет дола и да не ви дадат да пиете вода. Най-малко са й нужни времеядци по телевизията, по радиото и навсякъде другаде. Трябва да се започне с конкретни неща: т.е. ной обработва тази нива, откъде идва това зърно, откъде идва това мляко, масло, кой е произвел този зеленчук, кой е запалил една гора, за да я изсече след това. Щом тези конкретни неща ги осъзнаем, ще има конкретни виновници и публичност.
- Станахте широко известен през 1989 г, по-късно се кандидатирахте за президент, писахте писма до Садаам и Буш, сега сте главен секретар на СБП. Популярността Ви, която надхвърля националните рамки, не намаля. Чувствате ли се сега по-добре, отколкото някога на Емине?
- На Емине живеех като в златния век на човечеството. Гол почти четири сезона, само когато валеше сняг, слагах нещо на гърба. Сечах изсъхнали дървета, събирах дървета покрай морето. Аз в огъня сурови дървета не слагам. Знаете ли, суровото дърво писука, сякаш че плаче, и този писък много наподобява писъка на отчаяно същество. Макар и отсечено, дървото плаче.

- Написахте: "Освободете ни от освободителите и повече не ни освобождавайте... " Да
приемем ли, че това е житейското Ви верую?

- Да, идеята за свободата ние я носим исторически със себе си. Кой би могъл да дойде и да ни каже: "Бъдете свободни по този начин". Все едно на ескимосите да иде и да им рече: "Бъдете свободни и ходете по гащи". Или някой да иде при пигмеите ида им каже: "Вие сте длъжни да ходите с кожуси". Манията на всеки народ, който е тръгнал да учи другите каква свобода е нужна тук, и там, граничи с глуповатост.

- Черпите ли вдъхновение от гората, от природата?
- Засега вдъхновението е с обратен знак, тоест, като видя посегателство срещу природата, аз побеснявам. Роден съм в Котленския балкан, една зона, която все още не е засегната в екологично отношение. И като че ли за да ми отмъстят, някои хора, безотговорни бизнесмени, построиха кланица и колбасарски цех върху едно мое наследствено дворно място. Отпадъчните води отиват в бистрата като сълзица планинска рекичка, която след това няма да е вече така бистра.

В заключение господин Манолов пожела от страниците на нашето списание да се обърне към Комитета по горите с молба за съдействие да се организира конкурс за проект на два нови пътни знака, свързани с опазването на водите: предупредителен знак за вододайна зона и забранителен - за зона, през която да не минават превозни средства с отрови, бойни вещества, хербициди и други.
А за нашите читатели написа:
ГОРА – ВОДА – ЖИВОТ!

"Петър Манолов: Без вода ние сме нищо, а значи и без гори", Разговор на Екатерина и Георги-Момчил ПОПОВИ, Сп. „Гора”,  Кн. 5/1994 г.

неделя, 10 август 2014 г.

РОСИ ПЕЕ С ФАМИЛИЯ NIGHTWISH

Nightwish -Week Kitee, Finland - 2014
Кацне ли Славеят на Скандинавия в София, 10- 15 хиляди почитатели се събират да слушат музиката на ХХI век: тътенът на Световния океан, ритъмът и светкавиците от Преди Потопа до наши дни, гениалното пеене - разказ на легенди за герои, царе, мореплаватели, завоевания, битки... Общият прастар език на Планетата Земя, срещите с боговете, полетът на мечтите, крушенията, надеждите... Скандинавският славей се казва Таря Турунен и е обичана по цялото Земно кълбо.  Дори и да говорите на различни езици, ще притихнеш и ще слушаш вокалната лира и мощ на тракиеца Орфей. И също като в легендите за създателя на еврокултурата, ще се опитате да го последвате. Особено млади „славеи“ като нашето момиче Росица Делиева. Роси я чу пра-таткото на „Найтуиш“, българинът Пламен Димов, разбра колко може и я покани на гости- фестивал в родното гнездо на великата група във Финландия... За да я присъедини към Фамилията „Найтуиш“.  Летя нашият славей Росица Делиева до горите на Финладния, раздаде таланта си, влезе в общото пеене на планетата. Върна се се с истински криле на рок-симфони-славей и първо разказа на нас, нейните най-близки приятели и почитатели за преживелици и радости...
Разказва РОСИЦА ДЕЛИЕВА: През месец юли 2014г. за втора поредна година се състоя фестивалът „Седмица на Найтуиш“ в Китее – родния град на известната финландска симфоник метъл банда. Организатор на събитието е българинът Пламен Димов. В началото на 90-те години ученици в музикалното училище на Пламен Димов са Таря Турунен, Туомас Холопайнен, Емпу Вуоринен, Юкка Невалайнен и Сами Ванска (първия официален състав на групата). Пламен чува демо запис на песента „Nightwish”, от което последва и името на групата. Той вижда в парчето потенциала на Туомас като композитор, и иновативния похват, с който събира рок музика с оперни вокали. Но дори тогава не е подозирал бъдещето и развитието, които предстоят на групата.
През 2013 година Пламен Димов за първи път организира Седмица на Найтуиш в Китее. Чрез изгледани стотици клипове в YouТube, той избира изпълнители от цял свят, които правят музиката на Найтуиш, но със собствен уникален стил. Фестивалът събира музиканти, художници и творци, подвластни на тема „Nightwish” като музика, послания, вдъхновение.
 

Пламен Димов и Росица Делиева на  Седмица на Найтуиш в Китее, Финладния, Юли 2014

Събитието се повтаря и през 2014-та в още по-голям обхват – участниците са дори повече от предишната година, като присъстват представители от България, Сърбия, Румъния, Хърватия, Германия, Холандия, Швеция, Англия, Канада, Австралия, Бразилия, Мексико и Русия. Фестивалът зарадва местни и световни зрители с 3 концерта: 1. Музика на финландски език в евангелистката църква в Китее. 2. Открит концерт в центъра на Китее, на който участниците изпълняват песни на родните си езици 3. Концерт с песни на Найтуиш в залата на Китее, като концертът бе излъчен на живо - онлайн.
Среща с Флоор Янсен, Туомас, Емпу, Юкка и Марко Хиетала (сегашния състав на Найтуиш)

Една от много изненади, които Пламен беше подготвил за участниците в събието, бе лична среща с Флоор Янсен, Туомас, Емпу, Юкка и Марко Хиетала (сегашния състав на Найтуиш). Както Пламен се изрази на финалния концерт – в град Китее, насред финландската гора, се зароди една прекрасна традиция. Кой знае какви изненади ще чакат участниците догодина ...“


Nightwish-Week Kitee, Finland - 2014

www.youtube.com/channel/UCD1efvyRWahPmT4CI7sASvA
www.youtube.com/watch?v=Ows_mNUJd2g
www.youtube.com/watch?v=I1X_BcOkFD0

Around Sofia – Digital Drawings, Momchil Popov, songs performed by Rositsa Delieva,  2012 - https://www.youtube.com/watch?v=l_BhKblZSuw

Inteview and Posters: GERGANA POPOVA 

понеделник, 4 август 2014 г.

ЛИКВИДАЦИЯ


Виолета РАДЕВА, 
журналист от бившия вестник "Демокрация"

Водна стихия завлече хора, коли и къщи в квартал Аспарухово - Варна.
Водна стихия отнесе мостове и пътища в Родопската яка.
Водна стихия потопи села в Габровско, събори къщи и отне живота на хора и животни.
Водна стихия удави град Мизия! Все още не се знае колко хора са под руините на съборените къщи....

От години по пътищата на България, особено из Южна България, грухтят из планинските завои огромни камиони, натоварени с добре обелени и нарязани трупове на ДЪРВЕТА! Отиват към Гърция... Горите на България оредяват с всеки изминал ден. Сечищата са като плешивини по темето на България. Порои и свлачища отнасят почва, дребни горски обитатели, птици и...хора! За да си пълнят касите и безбройните сметки едни самозабравили се изроди.

Планините на България олисяват.
Горите на България изчезват, пометени от секирите на цигани и дребни крадци. "Държавниците" Орешарски, Йовчев и сие, че и ограбваното и прогресивно оглупяващото население в един глас обвиниха дребните мошеници и крадци - циганите, че са виновни за потопа в Аспарухово. Единствени виновници за незаконните строежи. За това, че живеят на гърба на всички нас, които работим, плащаме данъци, ток, вода, отопление, осигуровки...

Но когато ДПС, Бареков и БСП купуваха гласовете на същите тези дребни крадци и мошеници - те бяха добри и хубавци! Отговорно мислещи!

За потопа в Мизия също циганите ли са виновни?
Цигани ли стопанисват няколкото язовира край Мизия?
От цигани ли се състои "експертното" правителство на БСП, ДПС и Атака?
Цигани ли изнасят с камиони горите на България?

Няма гори - има ерозия, градушки, потопи и свлачища.
Няма гори - има суша, пожари, безплодие.
Няма гори - има жеги, ненормални амплитуди, суховеи.

Едни неназовани, но достатъчно точно идентифицирани субекти УНИЩОЖАВАТ ФИЗИЧЕСКИ БЪЛГАРИЯ! Не казвам "българите". Унищожават БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ!
И това не са крадливите и лъжливи цигани, развращавани с по 20 лева, кебапчета и бири по време на избори.

БЪЛГАРИНО, ОСЪЗНАЙ СЕ!

Виолета РАДЕВА, 3 Август 2014, Из ФБ-страницата на авторката 

На снимките: Леденият щорм на 8 Юли 2014 в София