Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 24 юни 2016 г.

МАШИНЕН ТАРАТОР

Cold soup with fresh cucumber, dill and yogurt gardeners from Bulgaria.

От Момчил ПОПОВ, Др на Кулинарните науки 

Конструирах Машина за таратор! Ползва се като заместител на бира или павурче ракия по обед с цел дочакване на вечерния час трезвен и свеж. Също така в случаите, когато булката я няма да ти угоди... кулинарно.

Взимаш една краставица, обелваш я /само зелената кора/, режеш я на няколко дебели пармака и я бухаш в кухненския комбайн. Добавяш чесън, орехи, кисело мляко, хималайска сол, вода на вкус /колкото можеш да понесеш/... Натискаш два-три пъти копчето, завърташ електро ножовете из бялата пенелива смес и сипваш. Имам подозрение, че и мляно кашу или стрити белени фъстъци пържени също ще се композират идеално в таз БГ вкусотия?

Ако намериш в хладилника бурканче готов нарязан от нежната половинка копър със сол, добавяш по съвест. Ябълков оцет и олио Слънчоглед  /или зехтин Върджин, „Девствен“ от Гърция/ - само по няколко капки, да плуват из вълшебната течност в голяма порцеланова чаша.
Машинният таратор се поднася скромно с 3-4 пържени кюфтака на лице, сирене Ементал с големи дупки /в БГ-то му викат кашкавал/, № броя печени филийки черен или царевичен хляб, за овкусяване на течността... Може да се добавят и 1-2 варени яйца, останали от закуска. Без пържени картофи! Рецептата е диетична, затова. Практическата новост във вековечната супа на БГ градинарите е, че се избягва мускулното жулене на краставицата по ренде. С артрит или мързел, много е досадно.

Скромните неща в живота се правят с най-добрите продукти. Пълно съвършенство няма – само изискано удоволствие... Едно от тях е Студената супа с прясна краставица, копър и кисело мляко на градинарите от България.

С нескрита гордост и радост, в 3 еднакви екземпляра подадох документи за лизенз на моя МАШИНЕН ТАРАТОР . Научното му название звучи така: „Cold soup with fresh cucumber, dill and yogurt gardeners from Bulgaria“

Ястието е „пушка“! Заредено е с барут, финес и сол като оръжието на зеленчуков охранител от Балканите.

Фиг.1: Анти-алкохолната машина за студена супа с краставица, кисело мляко и др. 
Фиг.2: Авторът на иновацията „Машинен таротор“  Др КН Момчил ПОПОВ
с любезната си половинка в кухнята, на трапезата и в леглото, MMXVI

четвъртък, 16 юни 2016 г.

ЮНИ Е


Отново е юни, липите цъфтят
и славеи чудни сонети редят...

Нататък съм го забравил. Юношеско стихотворенче... Влюбен, влюбен, та чак замаян! Блъснат от стихията за Сътворение. Див и кротък като петел или гълъб, който ухажва – трепери, танцува около женската, а крилото му виси и сам го настъпва... В прахта и слънцето на Живота, който предстои. В клоните, калта, бурите.

В петък вечер съм на Абитуриетски бал /40 години след това/... Затова ме трясна дитирамбът. Ще се видим оцелелите, останалите тук, в Старата родина, все още жадните за Живот и Свят. Броихме, броихме – 15 души от 42-а в курса. Една трета... Та така.
Г-M.П.

четвъртък, 9 юни 2016 г.

ГРОБЪТ НА БЕНКОВСКИ В СОФИЯ, 2016

СЛОЖИ СЯ ЗА 140 ГОДИНИ ОТЪ МЪЧЕНИЧЕСКАТА МУ ГИБЕЛЪ ЗА ПОЧИТЪ ОТЪ ПРИЗНАТЕЛНИТЕ БЪЛГАРИ

„ГАВРИЛЪ ХЛЪТЕВЪ отъ Копривщица, нареченъ
ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ (р.21.IX.1843 + 12.V.1876 ст.ст.)
ВОДИТЕЛЪ НА АПРИЛСКОТО ВЪЗСТАНИЕ.
Неговата отрязана от турците глава седяла побита на кол 4 деня на Софийския конакъ, е погребана тукъ наоколо отъ отъ свещеникъ Христо Павловъ и Николчо Гробаря из Средечка епархия на 2-ри Юний (н.ст.) 1876 г.
ПОКЛОНЪ!
СЛОЖИ СЯ ЗА 140 ГОДИНИ ОТЪ МЪЧЕНИЧЕСКАТА МУ ГИБЕЛЪ ЗА ПОЧИТЪ ОТЪ ПРИЗНАТЕЛНИТЕ БЪЛГАРИ
Боянски клубъ и Дунавска на НВ. Академия „Свети Наумъ Охридски“
Скромната мраморна пирамида вече е налице в тревите на градинка „Ереван“, която се намира зад сградата на Окръжната палата /днес МЗХ/ на пл. „Възраждане“ в София.
Тъй като писах за буйния – злощастен Бенковски и събирах книжовно пътеките му към Вечността 7-8 лета, тъй като рожденито ми име също е списъка на признателните, тъй като е беден съгражданин и на моята пра-баба Зора Млъчкова от Копривщица,  съм много горд и щастлив да ви обявя за случилото се.
А то е, че великият Апостол Бенковски най-сетне може да лежи спокойно в Българската си земя. И над площад „Възраждане“ в София вече и винаги ще свети ярка, негова звезда - за Хвъркатия войвода с 12 знамена „Свобода или Смъртъ“ в четата си.
 
ВНИМАНИЕ! Всички крадци на метали, релси, цели вагони и локомотиви от БДЖ, мародерите на свещи и цветя от Градовете на мъртвите ДА ЗНЯТ, ЧЕ ТОВА МЯСТО Е СВЕЩЕНО! Доближат ли се на 3 метра от паметника, да го сквернят, ще бъдат поразени от лаймска болест, небесен огън или проклятие! А дори и да бъдат прибрани от МВР и пуснати, още на следващия Банго Васил къщите им ще бъдат поразени от гръм Небесен. Казах!

С уважение,
Георги-Момчилъ ПОПОВЪ
Прочетете и „МИСТЕРИЯТА БЕНКОВСКИ, 1876“ тук :
http://izsofia.blogspot.bg/2016/05/1876.html

събота, 4 юни 2016 г.

БЪЛГАРИТЕ С ОРЪЖИЕ В ПОЯСА, ЖЕНИТЕ СЪС ЗЛАТО, 1871

„Често пъти може да се види някое селянче, което има поне хиляда златни монети в косите, около шията си и на гърдите...“

От Ярослав ИРАСЕК
„Картини от пътуването ми из България“, 1871


Пияни не видях по време на цялото си пътуване, забелязах, че няма и просяци, освен една млада, разпусната калоферчанка с лошо име и един умопобъркан, навремето надежден образован мъж, към когото изпитвах голямо състрадание.

Българите носят широки потури, които рязко се стесняват под коляното и са обшити с шнурове, цветът им е кафяв, тъмносин или черен; над ризата – лека жилетка с един или два реда копчета, широк пояс, в който пъхат ножове, по-малко по размери оръжие и други вещи, а над всичко – късо кожухче, обточено със скъпа кожа или пък дебел вълнен клашник. На главите си слагат фес или специален калпак, на нозете – вълнени чорапи и чепици.

Много от българите държат броеници в ръцете си. Питах едного за какво служат. А той ми отвърна, че само неуките носят броеници, та като ги премятат, да им минава времето, и бързо скри своята да не я видя. Македонските българи носят къси платнени поли.

Жените се обличат с много вкус и се ползват от народното изкуство за тъкане и ушиване на дрехи. Главна част от женското облекло е вълнен сукман, в талията рязан и съединен с жакетче. Той няма ръкави и е остро деколтиран. Готовата дреха се боядисва с индиго в тъмносиньо и черно, а в долния край се украсява с цветна бродерия. Отстрани се прикрепва колан за украса, който се завързва в плосък възел отзад. Отпред – плътна шарена престилка от вълнено платно, прикрепена с друг колан, закопчан с голяма двуделна тока.

На главата се носи вълнена или копринена кърпа, също украсена с изящна бродерия. Под сукмана се облича дълга вълнена или копринена риза, която е изрязана по врата, а долният й край се подава, ръкавите й са широки, пристегнати в китките. Около врата, долу и на ръкавите ризата е украсена с най-ситна бродерия /с вълнени или копринени конци/, тя е сред най-красивите неща от чеиза на невястата.

Когато българката тръгне на гости или на църква, както мъжете облича най-отгоре късо украсено кожухче. Селянките често носят само риза, украсена с вълнена бродерия, а отпред и отзад завързват вълнени престилки. Само по местата, където турското влияние е по-силно, вместо своята българска носия жените носят широки, пристегнати в глезените шалвари.

На много места и жените носят плътно обвити фесове, от които се вижда само горното дъно, върху него се слага или пискюл, или цял пласт от малки златни и сребърни парички. Българките употребяват такива парички, за да украсят децата си. Често пъти може да се види някое селянче, което има поне хиляда златни монети в косите, около шията си и на гърдите. Да, виждал съм цели нанизи от парички по селянките в Търновско.

Ярослав ИРАСЕК
„България през погледа на чешки пътешественици“, съст. В. Бехиньова, Изд. ОФ, Сф 1984
Художник: Иван МЪРКВИЧКА, „Българка от Смилево“, 1894