Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

четвъртък, 24 май 2012 г.

НЕГОВО МЪДРОСЛОВИЕ, АСЕН ШОПОВ


- Най-престижната БГнаграда за театър (с падаща бронзова каска) – „Аскеер” снощи натежа в ръцете и на истински дисидент
- Генералът се разкрещял от ложата на „Армията” през 1967: „Това повече не може да се гледа!”
- „Театърът трябва да е като кактус в съвестта на всеки управник”

На тия гео-ширини, за да достигнеш мъдростта, дълго трябва да стоиш на слънце. Разбира се, за да... узрееш хубаво. Казал го е Езоп от Месемврия... На тия (и други) гео-ширини, за да получиш обич и слава, трябва да прекараш години в снопа на прожектора. Нещо като във витрина, нагласен за продуктово позициониране...

Този мъж, режисьорът Асен Шопов, защото е театрал-легенда, прекара последните 20 години на... сянка. Не прожектори, не слънце, не текст... Защото е един от големите интелектуалци на България, защото е истински, защото не практикува преструвката, говори простичко, но те пали от раз. Маестро Шопов скланя глава само пред господин Изкуството и госпожица Истина. А Истината е нежна, крехка и никой няма право да я изнасилва...

Както през 1967-ма, на 13-то представление на пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата”. След гробна тишина първите 40 минути от правителствената ложа се чул вик „Това повече не може да се гледа!”. Креснал любим от годините на „Прехода” комунистически генерал... И... Асен Шопов поел към тоталитарната си Голгота: пет свалени от режима постановки, цял закрит театър (!!?), скитане по почти всички провинциални сцени (само и само да не е в София), последните 20 години – ключ на устата и „зад гърба”...

Срещу простичкото творческо правило на мъдреца от тия древни гео-ширини: „Забавният театър е само сиропът, в който ще потопим горчилката на посланието”, изречено на интервю оня ден. Или пък любимият цитат на българския режисьор от творческа конференция в Будапеща преди много години: „Театърът трябва да е като кактус в съвестта на всеки управник”...

Така, на инат срещу спънките и несгодите – над 100 постановки из цялата страна, повече от 50 години театрална дейност... С ясната увереност, че не лъжеш.

Е, успя, изправи се пак Маестро Шопов. През последната година върна госпожица Истина на сцените на Армията и Народния. Истината, че българите сме достойно за уважение племе.
Снощи, на церемонията по наградите „Аскеер-2012” цялата театрална гилдия слуша изправена на крака словото на Асен Шопов. Почетоха мъдреца с най- голямата си награда – обич, вслушване, вяра.
(Странната статуетка на бронзов войник, който при всеки допир остава с половин глава, едва ли е най-подходящият символ за хора, оставили живота си в театъра...)

Ваше Мъдрословие, Маестро Шопов,
Аплодисменти и от мен!

Момчил ПОПОВ

Още по темата:
„Пиеса на Георги Марков ще се играе 45 години по-късно”

Няма коментари:

Публикуване на коментар