> Съблазнявал ли е г-н Бакхус г-ца Венера с питиета от рода на „ръган пелин” или „пръщинка”?
ДОСТОЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ КРЪЧМИ (откъс)
Кирил ХРИСТОВ
Тежко комуто в разцвета на сили животът е оставил един-единствен път: към механата. Понеже и триста пъти да е Ботйов, възпял така вдъхновено механата, не може никого от ония, наши и чужди, които уж уреждали живота, да натика в някой великански клозет и да му тегли водата, той се влачи ден и нощ като пребит от кръчма в кръчма. За такъв нещастник областта на механите в една София е необятна: и сто тома история да й се напише, не би могла да бъде изчерпана.
Аз ще ви представя само няколко достозабележителни кръчми в една съвсем малка част на София: по-вярно в част от една улица - "Витоша", от Богословския факултет до улица "Гладстон", може би не повече от петстотин метра.
= = =
Понякога се пренасяхме през улица "Витоша" на югозападния ъгъл на кръстопътя, сега и там парфюмерия, а отгоре терасата на кафене "Рио". Тогава тоя ъгъл бе просторна гостилница и бирария, гдето съм водил съвсем опасни заседания с артиста Владимир Николов и други хора на театъра.
Прескачам отляво и отдясно още цяла редица знаменити кръчми, гдето закъснее ли човек малко, може цели часове да пие на крак при тезгяха. Стигам до най-прочутата през десетилетия механа на улица "Витоша" "Бай Киро". Тя се намираше точно гдето сега е аптеката на Данков, в съпритежателския дом № 32. Отпред чисто подредено дворче със зеленина и боядисани зелено маси и столове, вътре - самата кръчма; няколко крачки зад нея жилището на бай Киро и домочадието му.
Кръчмата е прочута с вината си, с ръганите си пелини, със сливовиците, мастиките, пръщинките, горчивките и пр. и с неизчерпаемите си най-разновидни мезета и похапки: пастърми какви не, луканки, винаги пресни меса за скара, туршии, пълнени чушки, краставички, бамя, зелени патладжанчета. Киро, бивш пристав на Стамболов, обича отбор мющерии - както всичко у него е отбор. Ако някой не му хареса, ще му направи деветдесет и девет пакости да го прогони. Понякога този бивш пристав биваше много капризен. Не знам какво не беше харесал на Митя Подвързачов, че като се беше заял. Трябваше ултимативно да му кажа, че и аз няма повече да му стъпя в кръчмата, ако прогони Митя и тогава чак го остави на мира: почна веднага да му носи каквото иска и то не таквоз, което не се яде и не се пие. На Киро не му харесваха нито много буйните, нито прекалено тихите пиячи. Поради тая втора причина той гледаше малко накриво и Яворов, който живееше на няколко крачки на кръстопътя със "Солун", с когото, след като бе се първи път стрелял, честичко през лятото седахме в дворчето на бай Киро.
Бирария „Родопи” на пасаж „Свети Никола” (днес мястото на ЦУМ), 1910 г.
Няколко крачки по-нататък, на южния ъгъл на малката уличка "Узунджовска", друга прочута кръчма. Там се събираха македонски комити, между които и нежният поет Весов. Обичах часове да прекарвам с тия буйни хора, които правеха на решето тавана със своите револвери. Една вечер там избухна свада между две компании. Скочиха, сбиха се. Сред нас беше и старият учител по гимнастика, швейцарецът Фардел; той се спусна да разтърва. Не знам как стана, подхлъзна ли се, бутнаха ли го, той падна между сбилите се, а те -върху него, на цяла грамада. Когато се надигнаха, Фардел лежеше на пода със счупена бедрена кост. Свадата утихна, вземахме го, отнесохме го дома му. Лежа човекът дълги месеци; зарастват ли лесно старчески кости.
Да прескочим в непосредствено съседство "Се-лиолу", гдето толкова печално-весели дни и вечери съм прекарвал с Митя Подвързачов, Бръшлян, Купенков и други приятели и да се спра по-дълго на червената кръчма, няколко крачки по-нататък, близо до ъгъла на улица "Гладстон". Там се събираха главно артисти от драмата и операта. Понякога, освен мене, заседне и Г.П.Стаматов и някой друг по-млад писател. Наричат я червена, защото стените й са - сякаш засъхнала кръв. В тази кръчма има почти всяка нощ скандали: пукане на глави, най-малко трошене на прозоречни стъкла, чаши и друга чуплива стока. Когато сутрин минавам край нея на път за министерството на просвещението, виждам поне два пъти в седмицата евреин рано-рано да поставя по няколко нови стъкла. Кръчмарят беше интелигентен човек и един ден поведох с него такъв разговор:
- Знаеш ли защо ти трошат прозорците?
- Как да зная, г. Христов. На съседите рядко се счупва нещо, а у мене - дотегнало ми е.
- В Испания, както си чувал, дразнят биковете с червени парцали...
- Е? - наостря уши кръчмарят.
- Тая кървава боя, с която си намазал стените, ще подлуди и човек, който капка не е пийнал. А пияният... Аз се чудя как всяка нощ не ти изпотрошват всичко.
- Пак така ще е! - съгласи се той.
- Я викни тия дни да ти боядисат стените синьо или зелено, па да видиш как крамолите ще спрат...
Послуша ме. И артистите като по чудо се укротиха.
В тая кръчма, понеже често се случваше последна в моите обиколки (живеех на улица "Аспарух" № 18), аз бивах вече добре налян. Щом познати забележеха това, някой ще каже:
- Дошъл му е градусът на импровизациите.
След малко под носа ми ще се появи една шапка с няколко билетчета вътре. Трябва да изтегля едно и да говоря на темата, която е записана на него. Случвало се е час, час и половина да ме слушат. На два пъти на другия ден ми донасят стенограма. Постройка и фраза такива, като че дълго съм обмислял темата и като че по няколко пъти съм поправял всяко изречение. Не може да се замени ни дума. При нормални условия и няколко минути не би вървяло така.
Кирил ХРИСТОВ
Из «Затрупана София», 1944
Няма коментари:
Публикуване на коментар