Бях на сватба. На зрели, улегнали хора. Открили ново щастие, събрали се... Булката от София /живяла в Канада и тук-таме по света/, младоженецът от Южна Африка. Кумовете долетяха от Прага, а тържественият сватбен автомобил, с българин зад волана – на собствен ход от Лондон... Гостите – стари съученици от Английската гимназия в Софето, кои с покани, кои с есемес, но точно на часа. Някои от Близък Изток, други от Централна Азия, повече от Европа... Най- закъснелият кацна направо от Финландия, от горната страна на Земното кълбо. На тържеството на прятеля си, работещ на долния край на Глобуса...
Тостовете, пожеланията, смехориите – на прекрасен български език. Всички бяхме българи – и отлетелите, и вкоренените такива... Стана гениален гимназиален купон /но с булка и без чалга!/... Вечерта небето се сви, посивя, затрещя. Излезе вятър. Студът подгони и „гостите” от родината им. Като есенни листа...
На сутринта половината дървета в София бяха с голи клони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар