„Защо пращате чорапите в чужди страни”, 1966

Управляващ старейшина препоръчал оня ден „Младите да се възпитават в ценностите от преди прехода”. Тъй като моето съзнание е подлагано вече на такава процедура, следва вдъхновяващ, задушевен текст от този период – сияйната нощ на комунизма. С нескрит еротичен подтекст, четивото е изключително подходящо за посрещане и на Деня на моите будители, и на Нощта на зомбитата, духовете, пияните вещици и тънките офицерски перверзии -Хелоуин.

К О Н Г Р Е С
Дора Габе

Аз вече зная какво е конгрес: ще се съберат най-умните хора, ще докладват и ще решават. И татко е най-умен. Всяка вечер, щом се върне от работа, казва: „Хайде сега да ми докладваш какво си правила в детската градина днес”. Аз му отговарям: „Днес поливах дръвчето, дето го насадих. И цветето полях. И една песенчица научихме, и играчките подредих. Всичко изядох, не се мръщих.”

И мама докладва на татко: „Преместиха ме на новата машина. Сортирам чорапи.” А на мене мама казва: „От тази машина излиза всяка минута една бяла топка, плъзва се през една прозрачна тръба като бяла мишка и пада до мене. Аз я разтягам на калъп и тя става чорап. Всичко се прави много бързо. Всяка минута пада нов чорап. Додето ти си обуеш чорапите, машината дава десет чифта тънки найлонови чорапи!”

Аз питам мама: „Защо пращате чорапите в чужди страни? Не бива ли да останат у нас, всеки да си има сто чифта чорапи?” А татко отговаря: „Като ги изнасяме, срещу чорапите ни дават машини и те ни помагат да произвеждаме още повече!”

Сега вече разбирам защо леля Кина се хвали, че тази година в чест на Конгреса изпратили от тяхното ТКЗС много вагони домати в Полша. Вече не се ядосвам. И за нас останаха много домати! Нека се похвали леля Кина на Конгреса!

Само батко няма с какво да се похвали. Донесъл тройки н една двойка! Цял ден рита топка. Не учи...

Нямам търпение. Скоро ще дойде Конгреса! Ще докладват всички стопанства, всички заводи, всички училища. Тогава ще зная колко е богата нашата земя и колко са работливи нашите хора! Не са като батко! Мързеливите няма да докладват! И няма да се радват! Тъй им се пада!

Дора ГАБЕ
Сп.”Славейче”, кн.8, 1966