Някой друг влюбен, не аз, представил моята „Копринена Мег” в Библиотеката на Конгреса на САЩ. В най-голямата на Земното кълбо, с хиляди служители- жреци на свободното слово, на Капитолийския хълм, в съвременния Вавилон - Вашингтон... Това се случило в края на първото десетилетие на ХХІ век.
Хората там, които цял живот четат и пишат (като мен), решили, че разказът за едно гордо и красиво момиче от България е достоен да заеме мястото си сред най-добрите литературни творби на световната култура. И то на тудния български език, в оригинал, все още непревеждана книга по света... За което искрено им благодаря!
Казано с метафора, жреците от литературна Капитолия признали на автора на българския роман, че е възкачил духовния връх Олимп... Драскал по скалите, падал, ставал, ревал, задушавал се, ругал, ама стигнал. А може би е стъпил и на самата Чомолунгма- днес светът е много по-широк от разбиранията за него във времената на древната Александрийска библиотека... Казано на спортен сленг, през пролетта на 2012-та Момчил Попов е получил от Вашингтон олимпийски медал за книга (виртуален, не „в брой” като на мускулните артисти).
А с думите на момче от софийската Драз махала (каквото съм) случката звучи така: „Не съм ги ручал жабетата напразно!”... Жабетата съсе камичетата... Сърбането на попарите на комунистическата цензура (с абонамент „до живот”), волската търпимост на околните към откровената глупост, лъжа и наглост, умишлената забрава на „неудобните”, на „специфичната” морална хигиена в родното ми райско кътче на Балканите...
Затова, като минете пред огледало, спрете се и го заплюйте – за късмет. После ясно и звънко му кажете (като мен): „Браво! Браво! Умник и хубавец!”... Дори и околните да мислят точно обратното.
Рисунки: Из презентацията на стратегическия план на Library of Congress, 2011-2016
Собственоръчно,
Момчил ПОПОВ
Страницата на „Копринената Мег” в литературна Капитолия:
http://openlibrary.org/books/OL912311M/Koprinenata_Meg
Няма коментари:
Публикуване на коментар