Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 20 октомври 2012 г.

ПЕСЕН ЗА ГАНА МЪРЗЕЛАНА

След невероятния успех на „Звеноводката Елена” – друг поетичен бисер от 1950-те 

„Песен за Гана Мързелана”... Може би съм я слушал, а може би точно нея - не. Но съм стоял в захлас лично пред автора й – един от последните трубадури, пътуващи по сборове и панаири. На висока поставка към края на Женски пазар свиреше на физармоника – нещо като дървен акордеон, легнал на масичка. Да речем, пра-бабата на днешната йоника, но не с електрони, а на въздух. Вехт балтон, протрит огромен чадър против снежинките над коледния базар... Ръкавици с рязани пръсти, тъжна песен сред мириси на трушии, кебапчета, прегоряла скумрия на крак, с пластмасова виличка, сред зелени павилиони от истинско дърво, началото на 80-те.

Деца и празнуващи субекти като нас много го харесваха. Пееше така протяжно, че за минута-две можеше или да те разплаче, или да ти докара бяс и сърбежи под мишниците или зимната капа... А вместо късметчета, теглени от папагал, под старата умбрела, в сандъче на сухо продаваше песпопойки „с хубави народни песни”. По 20 стотинки едната... На първата страница най-горе бе отпечатано: „Марин Иванов Николов, народен певец, роден в с. Караш – Врачанско, живущ в София...” Вече стар, стар, като чудесата, които бе видял и чул, бивш младеж и хубавец. Все още нервни ноздри, но отпуснати пожълтели очи...

Караше дълги военни или любовни балади, но особено прочувствено изпълняваше „Марша на Будьони”. Тогава дори и пазарите за зеленчук, ватени гащи, живи кокошки и гумени цървули бяха наречени на революционери, та репертоарът трябваше да е подплатен със съответните идейно- политически акценти... Иначе: няма разрешитело – няма хляб! И така, развълнуван от металния куплет „Нашта конница помни дати черни и кобни...”, в онази далечна декемврийска вечер между снежинки и лучени кюфтета за мезе, вместо ново кило вино за компанията, си купих всичките 9 песнопойки на бай Марин. Най-първата на първата книжка, явно най-любимата от младини и съвсем авторска беше именно тази,

ПЕСЕН ЗА ГАНА МЪРЗЕЛАНА

Не ме карай мамо да се женя
за тази Гана мамо мързелана
мързелана мамо, дебелана.

Що не дойдеш мамо в Текезесето
там да видиш мамо нашите моми,
нашите моми, мамо работливи.

Аз ще взема мамо, бяла Станка
бяла Станка мамо, бригадирка,
бригадирка мамо, звеноводка
кога жъне мамо, вятър вее,
кога пее мамо, слънце грее.

Цена 20 ст.
Писмо на Мин. на Нар. Просвета и култура № 7728

 „ЗА МИР И ДРУЖБА МЕЖДУ НАРОДИТЕ ПО ЦЯЛАТА ПЛАНЕТА” се мъдреше на една от книжките джобен формат, на циклостил... Това го разбирах... Ала-бала, пунта –мара, да мине номера с печатането. Но един призив на автор- съставителя- трубадур от с. Караш, Врачанско и до днес ме изпълва със съмнения. Дали е творческо кредо или лъстив макияж:

„МЛАДЕЖИ И ДЕВОЙКИ, НЕ ПИЙТЕ СПИРТНИ ПИТИЕТА, НЕ ПУШЕТЕ ЦИГАРИ, НЕ ПОСЕЩАВАЙТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, КЪДЕТО СЕ СЕРВИРАТ СПИРТНИ НАПИТКИ!”.

Ако наистина е бил въздържател, затова на пазара му е било студено.

Момчил ПОПОВ
Горе: Селска манифестация на работливи моми и момци от Текезесе (Трудово-кооперативно земеделско стопанство), 1950-те. Препасаните с ленти са „Ударници”, останалите – от песента...

Няма коментари:

Публикуване на коментар