Берлин – ГДР музей, 2006

В Берлин бе открит музей, посветен на ежедневната култура на гражданите на ГДР. За някои хора това е важна стъпка в изследването на „другата” Германия, за други – само експозиция на лакировката на жестоката диктатура.

Веднъж Петер Кенцелман заминал със съпругата си в Берлин, за да й обясни на място историята на Германската демократична република. До този момент политологът и етнолог от Фрайбург не веднъж посещавал Източен Берлин. Жена му нямала и понятие от живота на хората от другата страна на Желязната завеса. Пристигнали в Берлин, но така и не намерили музей, в който да се запознаят с бита на източногерманците в миналото.
Наистина, в едно берлинско туристическо бюро им препоръчали Амстердам, където вървяла такава изложба. Разочарован, Кенцелман решил да оправи ситуацията. Сформирал екип от историци и музейни мениджъри, намерил банка за финансиране на проекта и се обърнал с молба към приятели източногерманци да подарят на музея всевъзможни предмети от бита.
Своя проект 36- годишният ентусиаст разглежда като бизнес. „Не желая да завися от държавни дотации”, - това заявява на откриването на „Музея на ГДР”. Експозицията е разположена в самото сърце на бившия Източен Берлин на първия етаж от нов хотелски комплекс.

ГДР- музей, Берлин

Кенцелман създава музей, където всяко нещо може да се докосне с ръка. Много експонати – например ученически чанти, ордени или дневници, са положени направо върху стендовете, служещи едновременно и за прегради.
Между тях е разположена типична източногерманска дневна стая. По стените й са накачени пропагандни плакати от сорта на „Да се учиш от Съветския съюз означава да се учиш да побеждаваш”.
А в една от залите е разположен знаменитият „Трабант” – народният автомобил на източногерманците, в който може да поседи всеки посетител.

На галено в ГДР „Трабант” наричали „състезателен кашон”

Табели на английски и немски обясняват етапите на източногерманския бит – работа, обиколка по магазините, физкултура и отпуск. „На сайта на музея се казва, че експозицията се нуждае и фотографии на нудисти. Съдейки по това, обявата вече е остаряла”, - смее се една от посетителките, застанала пред стена с колажи от съблечени тела. „Дивите плажове” са били много популярни в ГДР...

Немският специалитет FKK (Frеi Kоrреr Кultur) – Движение за свободна телесна култура
Много западни германци и досега считат своите източногерманци за един вид неандерталци. А експозицията, по мнението на много посетители, не показва много добре, че в ГДР са живели най-обикновени и нормални хора.
Граждани, много от които не са и подозирали за „Щази” и други неудобства на режима.
Обаче не всички мислят така. Сътрудничката на службата, занимаваща се с архивите на „Щази” Габриеле Кампхаузен е на мнение, че музеят дава неправилна представа за същността на ГДР:
„Посетителите излизат оттук с чувството, че едва ли не ГДР е била просто причудлива държава. Експозията премълчава за това, че по същество тя е представлявала жестока диктатура”.

В такива „идеологически издържани” предмети Щази криела подслушвателните си устройства.

Директорът на музея Роберт Рюкел обаче е на друго мнение. Един раздел от изложбата изцяло е посветен на темата „Щази”. Там дори е изложено акустично устройство на спецслужбите, чрез което може да се подслушват разговорите на посетителите в другия край на музея. Именно Щази и Берлинската стена, според Рюкел, се явяват едни от централните теми на музея. „Обаче ние сме се концентрирали все пак върху бита”, подчертава директорът. „Това е експеримент”.

Доста е сполучлив, потвърждава думите на директора социологът Томас Абе, изследовател на източногерманската култура и идентификация. „Експозицията добавя щрихи към общата картина. Злодеянията в ГДР на практика вече са изследвани. А за ежедневието бяхме забравили”.

Матис Уинклер, Дойче Веле

Снимки: DW, Интернет