Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 28 юли 2009 г.

Хан Аспарух влезе в София

От Добрич и Дунавската хълмиста долина, по пролома на река Искър през Хемус – Стара планина, хан Аспарух от великия род Дуло влезе от север в София. Тъй като пристигаше по Ломпаланското шосе, прокарано още от римляните с машината на Архимед и много робски труд, му се наложи да прескочи с коня си релсов път и грозна жп гара. По цивилизационни съображения преди 120 години тогава красивата жп новост бе препречила едно от най-древните европейски дестинации: от река Дунав край Никополис ад Иструм до Сердика - градът на траките, виното и минералните извори... Та по-точната дума за прабългарския велик вожд в случая бе „прекрачи гарата”, внимавайки да не отнесе с някое копито излинелия асфалт на социалистически покрив (само на 40-годишна възраст)...

Следващите стъпки на хан Аспарух из новата му столица също бяха внимателни. Лъвовия мост трябваше да бъде хем уважен, хем прескочен, хем опазен. Тук, в коритото на Владайска река, дълго се белеели костите на защитниците на Средец през 14. век. Затова Ювиги рязко се сниши от седлото, гребна от реката шепа свещена мъченическа пръст и я целуна. После - осветена, пак я пръсна по вятъра на вековете.

Между кубетата на джамията и синагогата попипа ризницата на гърдите си да провери Орлето – амулет от Тангра, дали си е там. Но прабългарският владетел се сети, че след погребението му през 701 г. повече от хиляда лета и зими то лежа в пясъците на река Днепър край Вознесенка (в днешна Украйна), а сега е притулено на сянка в хранилище на местен музей. И без него, с дарената му от Тангра мъдрост и сакрална сила само с един паралелен жест основателят на Дунавска България благослови храмовете отляво и отдясно...

Орлето – оригиналният тотем на Хан Аспарух

Нека не забравяме, че Хан Ювиги Аспарух от рода Дуло за пръв път влизаше в София – неговата нова столица и единствен град в света, носещ името на Божията премъдрост.
Заслуга да е в рамките на държавата бе на негов правнук - Хан Крум Страшни, и датираше от 809 г. след Христа. Но като един истински владетел Основателят владееше времето и пространството, та стотина години напред или назад въобще не смущаваха космическата му мъдрост.

От височината на часовника над Халите, от която Хан Аспарух гледаше, София му хареса. Само му се стори малко тясна, прашна и лишена от места за паркиране на конете между тухлените юрти...
Нищо, може само тук да е така. Първият български цар (хан) ще потърси мястото, където е поканен. Там трябва да е по-просторно.

Да, в това юлско утро, 130 години след възстановяването й, Великият вожд на българите и Върховен жрец на Тангра пристигаше за пръв път в столицата на държавата, която преди 1300 години бе основал. Миналото, Лето 2008-мо, верни негови боили от градския съвет на същата тази столица се бяха сетили, че само в северната част на Аспарухова България има паметници на Основателя – в градовете Добрич, Варна, Исперих и Шумен. А от южната страна на Стара планина, в столицата му София няма-а-а! И ето го, след почти година забавяне Хан Ювиги Аспарух, син на Кубрат пристигаше от Дунавската равнина...Забавяне?...Не е лесно да изминеш 500 километра с 50-тонен кон! А и държавата му е разпростряна на 111 000 квадратни километра...

Аха, може би е тук мястото от боилите? В зеленкото между Министерски съвет, Народно събрание – 2 и Президентсвото? (снимката горе)...Изправи се на стремената Владетелят на българите, вдигна високо меча... Не, май не е тук: тясно е, има много камъняк наоколо и хиляди лазещи бензинови буболечки. Гвардейците с орловите пера и сабите – само те му легнаха на сърце.

Леко придърпа юздите и продължи на изток. След няколко великански конски крачки спря на доста по-широк площад, застлан с жълти павета и градина. Пообиколи Испор Велики, направи отново проба как ще е с вдигнат меч.

Тука е по-добре: над върховете на дърветата синее и Витоша.
Но един стар чинар му подшушна, че верните му боили са му дали място на този площад, ама не точно тук – в центъра. По-встрани така, в тревичката между западното крило на Двореца и гърба на Народното събрание - 2... За радост, филологическата наука не е запазила образци на велики хански ругатни, та хронистът не разбра какво точно рече Хан Аспарух в този момент. Между смръщените вежди и мустаци излетя и едно „Поганци!”, но и това не е съвсем сигурно...

И Ювиги Хан Аспарух пое пак на изток. Чуваше отдалече глъч от стара сграда с конник на цар пред нея. Денят беше 27 юли, годината – 2009-та след Христа, току-що избран 50-ти министър-председател говореше от трибуната за свяст, гордост и достойнство на българите. Великият Основател на Дунавска България много си хареса и една дума, литнала от залата: „референдум”, сиреч всеобщо допитване...

Хан Аспарух не се спря тук. Той отдавна и отлично си беше свършил работата: бе създал хилядолетна държава в земите-люлка на Европейската цивилизация. Вече припичаше, а ветрецът откъм изгрева носеше свежест и горска прохлада. И наистина, не след дълго инстинктът отново не го излъга. Стоеше сред вековни дървета, отново в разкошен парк с голям 30-метров пиедестал, а около него – венци, шмайзери, строежи. Знаех си, че верните ми боили са ми верни! Тука ремонтират за моя пиедестал и аз ще го пробвам... Леко смуши с пети коня, засили се и скокна.

Е, толко му хареса на Хан Аспарух новото място в новата му столица София, че още си е там.
Аз вчера привечер му се любувах. А който не вярва, да иде и да провери. Виде ли нещо друго, значи има перде на очите. И веднага трябва да тича на доктор.

Момчил Попов
Фотошоп: Разказвачът-хронист

3 коментара:

  1. Интересна славянофилска гавра.
    Статуята е некоректна - семиотиката и е на незряли романтици и не е в тон с истинския паметник на канасубиги Аспарух - Мадарския конник.

    Да отбележа, че името на този народ е "българи", на когото не му харесва е свободен да си тръгне от моята земя

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесна статия, прекрасна идея - пусни подписка и ще те подкрепим

    ОтговорИзтриване
  3. Браво, Момчиле! Не го бях виждал. Значи мислим еднакво :) Ама май Ювиги ще има доста работа с меча за да пооправи държавата си...

    ОтговорИзтриване