Приказка от Жълтите павета NEW
В есен жълта Юнаци с рунтави калпаци тръгнали край Парламента... Но не било разходка кротка, най им било шествие гръмовно, френетично, съдбовно. В очите – пламък буен, в устата свирки цветни, с вувузели още... Не било от ден до пладне, май били трамбовки неуморни от пролет китна (от 14 юни), та до първи ски по планините... Под статуята „Цървул и Шмайзер”, по булеварда „Коня” и улица „Моксовеца”... По Жълтите павета с лачени чепици, джапанки, комай маратонки... До Орловия мост и по „Братята”. До посолства, централи, кучкарници... На Бутанки с пейки, каски, бели автобуси и черни катафалки- арести под кръстовете на „Алекс от Нева”, „Света София” и „Светото мълчание”... Сред ТВ камери и юруши срещу ботуши с каски и палки, концерти, заклинания, дейност, окупации... Танци и смешки с голи Свободи и Одухотворени девойки... С пърформа- мани- евала!-манси... Ден и нощ!... На кафе и кроше... Нищо! Сто шейсет и три дни... Ни дума, ни вопъл, ни стон.
Не клюмнали Юнаците, юнаците още Младежи с бели коси... Тръгнали и в деня 164-и , на датата 24-и Ноември то.го., миналата неделя де. Между кестени софийски, по павета жълти. Да повикат бурно, да попсуват умно... Ега някой туземец ги чуе по трасето „Роднина – Миционер... Роднина – Миционер”...
Глави буйни, глави престарели, глави бели, май още непрекипели.
И най-сетне, на Ден 164-и чудото се случило! На подлеза пред Университета Софийски срещнали камион огромен, жълт и гръмовен. С човка – маркуч над кабината, дошъл да я напъха в някоя обществена клоака. Чудовище с помпа и човка! Казано свойски: цистерна смукателна, специална за канали…
Най-младият се намръщил: „Да го боря ли с мегафона, братя комити?! Чудовището лайномет? Сто на сто депутатите са го задръстили с кюфтаци!!!”... Юнаците обаче се спогледали съзаклятно и се наредили около цистерната специална. Засмяли се волно, доволно... Току извадили от пазвите мисъл-лозунг и я разпънали като Феникс над пепелта: „еСеСеРковци си бяхме, ЕСеРеРковци сме си!”.
И се фотографирали за поколенията. Видях ги във Фейсбуката, умилих се и заключих филоложки: „Създали сте една истинска ФЕКАЛО-ПЛАСТИКА, юнаци!”. А те ми отвърнаха с думи младежки: „Тази го*новозка беше върха!”. Хм... Приказки! Като на Битака...
Интелектуалци - краката студени, главата гореща!
Аз им давам художествена интерпретация на тази еманация на социума в БГ-то понастоящем, а те... Иди познай, че около афиша с биологични прозрения стоят хора бивши архитекти, редактори, журналисти, инженери, физици, математици, някои доктори, преводачи, поети и всякаква интелектуална ... духовност. Дори един от нас плака на митинг на Ранобудните студенти... Тайно така, в тъмното, след 24 години в соса на КУЛТУРАТА „ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР”. После бързо си тръгна към къщи. Да чуе поне от компютъра деца и внуци, през девет земи в Десета... А после да не мигне до зори.
Images: Al. Bojinov, M. Popoff, Alex Kochoff
Няма коментари:
Публикуване на коментар