РИЛА И ОРЕЛЪТ-ФЕНИКС

За Деня на българската духовност си разменяме думи на обич и надежда с Моята Мария, учителката ми по изящна словестност и етика. Тази година обаче нейният поздрав изпревари моя с красива,  ураганна притча. Излята на един дъх, висока и бляскава като светкавица... Затворете очи и слушайте...
***

Скъпи мой сине,
Радвам се, че си измежду будните! Харесва ми.
Колкото до Рила, тя е знакова за мен, защото въз основа на нейните седем езера във "Физиолога" се е родила славянската версия за птицата феникс, но в славянската версия вместо за феникс се говори за орел.
Орелът живеел 200 години. Когато ги навършел, перата му побелявали, крилете му отслабвали... Тогава орелът събирал последните си сили, въпреки премалата, извисявал се до последното, най-високото планинско езеро, и се изкъпвал в него. Побелелите му пера окапвали и прораствали нови пъстри пера, немощните му криле наливали  сили от небето (то, небето де, над последното езеро е на едно орлово око разстояние!), укрепвали и ставали могъщи.
После орелът живеел нови 200 години!
Затова за мен Рила е космическото сърце на България!
Докато действа магическата сила на нейната девствена дивност, ще има и възраждане на нашата немощ за нови векове съществуване на народа български и на държавата България!
Знам, че си баш турист и не мога да си предствя, че не си нощувал под звездните гроздове на рилския купол, че не си пил от ледената рилска вода, че не си слушал и страховития вой на боровете в буря, и нежния им шепот в тишината, когато само Божието дихание се усеща като зефир...
Искам си Рила точно такава: люлка на митове, място за медитиране на онези (не съм от тях!), които виждат в нея пантеистичното, и занемяла красота, и адски котел на бурите... Искам си я точно такава! Тя е на децата и на внуците ми, от които аз я взех назаем (мисълта за заема не е моя - от индианска поговорка я заимствах и перифразирах!) и съм длъжна да сторя всичко, за да им я върна чиста, здрава, ненаранена, неосквернена...
Мария
(Прегръдка по обезянски, както казва Петър Берон!)
***

Е, това беше притчата. А за който не се сеща, какво е рекъл авторът на "Рибен буквар", моля: "прегръдка по маймунски". Възрожденска шега. Пренесена 30-ина години по-високо и подлютена от Алеко в устата на Бай Ганю: "На маймуни ни направихте, маскари с маскари"... Прескочила в наши, последни дни, „шегата” вече боли. От снеговете на Рила пие вода 80 години вече цяла милионна София! И от Седемте рилски езера – очите на Бога... И от горите между Сапарева баня и Говедарци, където наново искат да трупат бетон, ексклузивни кифтета, пражоли, шишове в натурален и "преработен” вид...
Фотографии: Гергана ПОПОВА