ТАЗИ СУТРИН ТЕАТЪР „РЕНЕСАНС” ИЗГОРЯ

> Престъпление или умисъл? Една престъпна нехайност
> Над пет милиона лева загуби
> Смелата борба на г.Захарчук и неговите помощници с огнената стихия в продължение на два часа. Стихийният пожар застрашава да унищожи цял квартал. Директорът на полицията произвежда следствие.

Театър «Ренесанс», това е една от най-старите и най-популярни театрални сгради в Столицата. Едва ли има столичанин или посетител на Столицата, който да не е посетил тая сграда, която ще остане историческа за нашето сценично изкуство. Тетърът е построен върху една площ от 1000 кв.м., в 1900 година. За времето си той е бил най- големият и най- модерен театър салон в страната. В него играе «Кооперативен театър» от основаването му. Миналата година в същия салон играеше първият у нас музик – хол. Този театрален салон е ням свидетел на развитието на нашето театрално изкуство. В него тази сутрин избухна стихиен пожар, който застрашаваше да унищожи из основи не само театъра, но и целия квартал, намиращ се между улиците «Антим І», «Пирот» и бул. «Македония».

Благодарение само на безграничната самопожертвувателност и тактичност на пожарния командир г. Юрий Захарчук и неговите помощници и всички пожарникари, кварталът бе спасен от унищожаване. Сградата на театъра, както и всички наоколо постройки е паянтова, каквито на времето са строени. Тя е собственост на баба Цоца Петрова.
ПЪРВИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ЗА ПОЖАРА.
Точно в 4.20 ч. в редакцията ни се получи тревожно съобщение, че някъде в Столицата има страхотен пожар. Огнените езици на пожара са се виждали от най-крайните квартали на София. Веднага нашият дежурен сътрудник се отправи за пожарната команда. Още с излизането на улицата се чувствуваше мириз на изгоряло. На тъмния хоризонт се очертаваха високи димни облаци. Скоро стана известно, че гори театър «Ренесанс». Само две минути след пожарната команда на мястото пристигнаха наши сътрудници.

КАРТИНАТА БЕ СТРАХОТНА.
Гореше целият театър. Огнената стихия се извиваше зловещо и отправяше закана към смелите помощници на г. Захарчук, че този път няма да бъде победена и ще извърши разрушителното си дело. Г. Захарчук обаче не се уплаши от тая закана и веднага се хвърли в тая безпомощна борба. Онова, което направи най- силно впечатление е факта, че всички коли на пожарната команда обиколиха театъра и всяка една застана на своето определено място.
По- късно г. Захарчук ни обясни, че той е очаквал този пожар от 15 години насам и приготвил план за неговото изгасяване.
- Не един път аз съм предупреждавал, че тук ще бъде гробница на много хора, посетители на театъра, на много пожарникари, а може би и на мен. Никой не ме послуша, но въпреки това софийската пожарна команда знае добре своите задачи и сега ние се хвърляме в борба, която, аго Бог не ни помогне, ще бъде последната на мнозина от нас. Вижте, театърът е като кутийка и гори като кибрит, напоен с бензин.

Това бяха думите на г. Захарчук при пристигането му на мястото и няколко секунди след това всички хора се хвърлиха в борба с безпощадната стихия. Само за минутка всеки бе на своето място. Правеше впечатление, че не работи някакъв колектив от хора, а една прецизна машина, в която никоя част не скърца...

Вестник «Дневник», 24 август 1940 г.
Снимки: от репортажа и кадри от документален филм за Пожарната команда в София, 1938 г.