Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 9 ноември 2010 г.

София – парк „Комунизъм 2010”

Пръкнал съм се и съм си играл в пясъка между тези вкаменени фигури. Преди половин и отгоре век...
Дърпал съм момичешки плитки, карал съм колело и съм се замерял със снежни топки пак между тях. Клел съм се във вярност за „чавдарче”, „пионерче” и „комсомолец” под закованите им погледи.
Ожених се под Чернобилския облак. Ядрения, истинския, с 400 години полуразпад на стронция ... Със секретната благословия на каменните глави децата ни да израстнат като болнави мутанти на комунизма. А не като нормални хора.
После в бебешката количка на дъщеря ми падна камъче-метеорит... Приехме го за знак, че вече май наистина ще се отървем от фигурите – агресия. И ще заживеем нормално. Но...
Днес, 21 години след това, пак вървя сред същите каменни глави: мъже с каскети и петолъчни кепета, строги, лукави, самодоволни физиономии, дялани като с тесла, а не с тънкото длето на Твореца, шмайзери, пистолети, ръчни гранати, неми крясъци, мъжки целувки, страх, закани, мъст... Както през целия ми съзнателен живот...
Мъст? Заплахи? Срещу кого?! Разбира се, срещу такива уморени и оскубани като мене...
Гледам ги, кръстя се и се петолъча. Какво пък: вече съм един от най-бедните и болни членове на Европейската общност. Документирано, гордо, категорично! Така, както плахо и начумерено, от хилядолетия населяваме рождените земи на същата тази наша мъдра, но размирна Евро- цивилизация.
Примижавам с очи... Вече съвсем реално мечтая да разхождам и внуци из парка. Из парк „Комунизъм” – София...
Никога не е късно да станеш перверзен. И заедно с Дарвин да заскачаш обратно по клоните на „еволюцията” му.

Момчил ПОПОВ

1 коментар: