Какъв амбалаж употребява влюбената студенция? Съпоставими ли са понятията „млада жена” и „абсолютна свобода”? Как е по-правилно да се казва: „дискожокерка” или „дискожокерица”? Личи ли на човек характера в танца? Вярно ли е, че откровения мъж смятат за глупак, а откровената жена – за леко момиче? И въобще: цинично ли е да си искрен? В кое общество? А има ли общество?... Защо интелектуалецът предпочита да мачка себе си, а не околните? Може ли да се каже, че безразличието е проказата на обществото? Сексът спорт ли е?...
Такива и от сорта въпроси си бях задавал, пишейки „Копринената Мег” – преди 1000 или да речем, 1030 години. Изпратих ръкописа първо на едно, после на второ издателство ...Не помня вече колко, ама след месеци чакане ми го върнаха по пощата, опакован старателно като тленни останки на боец. И в двата пакета – листчета с книжовно-литературни доказателства, че съм незрял идиот, че се нуждая от смяна на жизнените си позиции, че въпреки „експресивния стил и чистотата на диалога” не съм успял, не съм успял, не съм успял... И да си самороден идиот, никога да не посмееш да пристъпиш в издателство... Та-ка-а... Това беше в
ЕРАТА „ДО” ИЛИ „КЪСЕН СОЦ”.
„Изгря” демокрацията, поутребявахме я вербално няколко лета и през 1993-та „Копринената Мег” усети ласката на печатарското мастило. И нещата рязко се обърнаха – премиери, отзиви, приятели-читатели...
И на излет с приятелско семейство си говорим колко е хубаво това. Лятото, на планина сме, над нас е жега ,а в краката ни жужи река – кеф-ф-ф! А младата госпожа ми казва: трябва да ти предам поздрави от моя колежка. Тя ми каза, че познава книгата ти още от ерата „До”. Е, ако е работила в издателството, може – аз, небрежно... Не, не – във Външно министерство, чуй ме внимателно: специално са ги събирали по партийна линия да им четат откъси от романа.... Хопа- ла-а, почна се!...Как не трябва да се възприема „делника и настоящето на нашата младеж”. Имало и специална брошура и с други книги, да ги четат и по други ведомства... Та- поздрави, още тогава е харесала книгата ти...
Употребих две – три години да разбера дали е така... Някои ме подлъгваха, други – се изпускаха (между другото), че са чели залостената „само” в чекмеджето ми книга, трети ми обясниха официално, че нямам досие (въпреки че си го бях виждал в казармата) и т.н. и т.н.
И така – така, докато „Копринената Мег” се забрави, докато цялото ми поколение беше обявено за идиоти, докато децата ни... Докато децата ни изпаднаха в същата, а може и по-страшна безпътица от техните изкуфели родители. Калташки истории...
Ние поне си блъскахме главите да разберем защо е така, а те вече са божественярски непукисти. И бунтът им срещу рутината и конформизма не е горене, а безразличие... Каквото дойде – туй!
Ама не е така. Светът има ценности. Кой както си ги разбира, но – ценности! И цял живот има какво да научаваш и откриваш...
Мег, откровение мое, искрен ли съм? Или има и още нещо?
Няма коментари:
Публикуване на коментар