Чейндж Барона и „Зрелия” Соц, 1977

Атанас Панайотов – Краставицата, скандален писател, бивш пандизчия, мой «боен другар» и приятел, разказва за «напрегнатия делник» в Строителни войски. От далечна Испания пред “БЛИЦ ШОУ” споменава и моята нескромна особа, което ме ласкае и трогва. Наско вае картини и образи от паралелното пространство на  «Зрелия социализъм», когато и аз имах честта и радостта да поживея сред специално подбрани хора.

Маестро Попов (Джуниър) като полкови художник в Строителни войски, Дупница, 1977 г.

- Наско, ти си служил с доста „видни” бандити в казармата. Разкажи ни за този славен период!

- В Строителни войски наистина служеха всички бандити. Аз бях там като неблагонадежден елемент, чейнчаджия, осъждан, така беше тогава.
Имах един роднина, който беше шеф на 4-то Районно окръжие. Изпрати ме в школата в Мало Бучино за младши сержанти, завърших я и после – в Станке Димитров /днес – Дупница/, в поделение 1753. Копаехме коритото на река Джерман и строяхме Химико-фармацевтичния завод. Оплаках се на майка ми, че ми е много тежка работата.... Питаш кои бандити бяха при нас?

При нас беше Райчо Гоцев - един от тарторите в поделението. Най-големият бандит в този край не е бил никога Карамански или Злати Златев – Златистия. Най-големият бандит беше Райчо Гоцев от село Усойка, на 10-ина км от Станке Димитров. Беше 10-12 години по-голям от мен. Участва в „калаената далавера” – изнасяли калай за Турция. Не цепеше басма ни на Карамански, ни на Златистия, ни на никого. После бяхме и във второ отделение на Централния софийски затвор.
Гоцев винаги ходеше с пистолети и с пушки със снайпери. Като се върнах от емиграция през 1991 година, му отидох в Дупница на гости. Той имаше първия нощен бар и първата игрална зала в града. Карамански му беше скачал, но Райчо му беше дал сериозен отпор.

Имаше един Бекташ, който беше лежал 15 години за убийство. Той е от Петрич. Той дойде 35-годишен в казармата, сещаш ли се за какво става дума?!

Друг петричанин е Митко Немчев – Фашиста, който бяга в Канада, живее там 4 години, но баща му: „Мите, ела си, ела си, ела си!” И той вземе, та се върне. Тогава Бай Тошо даваше чат-пат амнистии за невъзвращенците. Като бях писар, два-три пъти го пусках да бяга през границата. И те все го ловят! Но баща му за благодарност, понеже отговаряше за оранжериите в Петрич, ми пращаше колети с по 10-15 кг краставици и домати. Накрая вкараха Митко Фашиста в дисципа, а после и в Централния затвор.

А Сашо Манекена беше известен с това, че беше гадже на софийската красавица Кети Маринова, преди аз да я прасна. Тя пък се направила на интересна пред  Насо Чифлиджанов, ресторантьора, като му казала: „Ами той Насето нещо се е объркал”, когато я попитал: „Ама вярно ли Наско те е...?”
Та, казвам аз на някой войник: „Ще те пусна в отпуск, но ще донесеш една туба вино и едно печено агне!” И по едно време в щаба около мене се търкаляха 15-20 туби и дамаджани с вино.


Атанас Панайотов в имиджите си на начинаещ писател – 1990-те, и на действащ африкански държавник: Atanasio Nkosuhene Panayotov I и Mary Akusua Asomaniwaa I, вицекрал и вицекралица на Гомоа-Фете, 2008 г. Снимки: Личен архив

После аз започнах да излизам в отпуск. Една година съм изкарал в отпуск по болест. Имаше един ст. лейтенант Красе Симеонов, той ми беше началник щаб на поделението. Баща му беше окръжен прокурор в Кюстендил. Викаше: „Писаре, давам ти един месец отпуск, но искам един часовник „Сейко” и един галон уиски!”. Аз отивах в София, правех чейндж и на връщане му взема. Най-много им носех нескафе, но то не беше никакво нескафе, а от едно много евтино полско кафе „Инка”, което пълнех в буркани от нескафе и го носех на офицерите...

По едно време имаше криза за яйца в поделението. И Красе Симеонов казал на артелчика: „Донеси ми пет яйца!” А той: „Нямам!” Но вечерта дойде на проверка в щаба и вижда, че аз ям омлет. И вика: „Артелчик, абе, мама ти...! За мене няма, за писаря има яйца!”. А артелчикът знае, че ще го пусна в отпуска, само от мен зависи. И Красе Симеонов като взе пишещата машина, и я счупи в главата на артелчика. И викна началника на караула да ме вкара в ареста. Но той не смее, защото всички книжки са при мен и отпуските зависят от мен! Красе Симеонов обаче вика: „Веднага го вкарай в ареста и да я острижеш тази маймуна!”

Единствените българи с образование в поделението бяхме санитарят на доктора, аз бях писар, художник беше Попето, работеше като журналист в много вестници и издаде много книги под псевдонима Момчил Попов, и помощникът на техническия ръководител беше Петър Кърджилов, писател-фантаст, който завеждаше филмотеката на телевизията...

Пълният текст:
http://www.blitz.bg/article/23207

Валерия КАЛЧЕВА
21 февруари 2011