ЖЕЛЕЗНИЦА

или Алеко Константинов и лъжливата бабичка в механата
през горещото лято на 1889 година

“На 14 юли преди изгрев слънце потеглихме за с. Железница, гдето открихме много горещи извори, и оттам се закатерихме по стръмнината нагоре. В селото, на механата видяхме само една бабичка; всички селяни бяха вече в полето и тя ни даде ценния кураж, че като нас момчета за три часа могат да се намерят на Черни връх. Това май не излезе вярно, но все едно, ние бяхме доволни, защото както си бяхме изплезили езиците, все поглеждахме часовника дали са минали три часа. Те наистина минаха, но вместо целта на пътя ни отдалеч се показаха 10 овчарски кучета. Кучетата бяха привикани от овчарите, които ни посрещнаха в колибата си, разхладиха ни с кисело мляко. Без особени приключения към един часа бяхме на точка, от която като огледахме околността, според сведенията, които имахме, заключихме, че сме на Черни връх."

Разказ за покоряването през 1889 г. на витошкия първенец от Алеко Константинов в издадения през 1907 г. „Възпоменателен туристически лист" по повод десет години от гибелта му. Автор е столичният адвокат Никола Тантилов - спътникът на Алеко в това изпълнено с приключения разузнавателно пътешествие. То е извършено шест години преди първото масово изкачване и написването на „Триста души на Черни връх".
Целият маршрут на първото Алеково изкачване, както разказва Тантилов, е четиридневен: тръгване от Борисовата градина в пет часа сутринта на 12 юли 1889 г. към Герман, през Искъра към Панчарево, спиране на „Кокалянския Урвишки манастир", Железница, Черни връх и слизане през Владая на 16-ти.
Разположена на 950 м средна н.в., на 23 км от големия град, Железница е смятана за относително младо селище. Възникнало е  преди няколко века благодарение на изобилието на желязна руда, планински потоци и работливи хора, за което свидетелства и самото име. По времето, когато Алеко Константинов и Никола Тантилов преминали оттам, рударството вече било загубило своето значение на основен поминък, течението на Селска река въртяло десетина воденици, хигиенната дейност на валявицата вече била в ход, а „цивилизацията" около минералните извори в долния, източен край, не била кой-знае колко далеч от днешната.

Несъмнено минералните извори са едно от най-известните места тук. Дванадесет-тринадесет на брой, те са възникнали при специфичните условия на разлома между Витоша и Плана. Водата е с температура 30 - 31 градуса, лековита за кожни и стомашно-чревни  заболявания Любопитен е фактът, че  към 1939 г. минерална вода от Железница е била бутилирана и продавана из страната..

Г-М.П.