ЛУНАПАРК, ГЛАРУСИ, АСФАЛТ

Честита ни магистрала, съседе по море!

...
ПОЩЕНСКИ  ГЛАРУС: СОФИЯ –БУРГАС
Честита ни магистрала, скъпи приятелю, вече съвсем сме комшии!...
Случка. Като живеехме в Младост, балконът ни гледаше на изток, сиреч към вас, уважаеми. След пореден ремонт увисихме огромен найлон 4-5 м на простора. Стана по-хладно и го оставихме няколко дни. Сутрин, когато подухнеше ветрец, краят му се жулеше в мозайката и шушнеше напевно... В такъв лириричен момент прошепвах на булката: "Като ти казвам, че сме по-близко до морето, отколкото до центъра – ето чуй! Вълните шумят под  прозорците ни".
Пояснение на района - 4-та Младост, в полето около Пазарджик... Именуван кратко от шегаджиите МАЦИ, сиреч: Милиция, Армия, Цигани, Интелигенция...
Когато и бургаските гларуси долетяха в София преди 4-5 години, вече съвсем се възгордях. Тогава живеехме в западния край на столицата, но пак ни бяха открили. По новостроящия се хълм от боклуци край Суходол...
Красиво, а?
Сега е твой ред...
...
НАСАМ: КЪМ СТОЛИЦАТА – ЛУНАПАРК
Любезнейши ми приятелю, аз за магистралата чух някъде към осми клас – тоест, 1973 г. По нашия край не знаехме и как ще изглежда. Но пък знаех как изглежда шосето за София по това време. Много добре си спомням Мировското ханче - между Костенец и Ихтиман /впрочем селото е родно място на Добри Немиров и е кръстено на него, но с една корекция в името, щото по това време се борехме главно за мир, не за НЕмир... /.
Та добре знам какво е задръстване, дори и по него време. По въпросния път имаше отбивки, където камионите да спрат и да дадат път на автомобилите - просто не бе възможно да изпреварваш. Може би и затова бургазлии предпочитаха да минават през Подбалканския път, комай той беше по- кратък с 15-20 километра...
Иначе колкото лелеяно да е морето за столичани, толкова е и престолнината ни за провинциалистите. За мен, особено като по- малък, си беше истински лунапарк - и зоологическата градина на бул."Толбухин", имаше и едно място, където управляваш дистанционно малки колички по огромна писта, първата си кока-кола съм я пил в едно кафе под колоните на "Графа" и то с истинска сламка /не ми хареса, честно казано/ и всякакви такива атракции за едно провинциалистче. А, да не забравяме за ескалаторите на ЦУМ и асансьорите с касичка за по 1 стотинка, тролеите и онези стари трамваи с дървени седалки и камбанки... страхотно!
Спомням си и чудесната боза в една малка сладкарничка на ул."Леге" - май беше на кооперация "Хр. Ников", както и гастронома в мазето на ЦУМ - за мен беше нещо като сегашните супермаркети в моловете...
А магистралата е нещо наистина чудесно. В някакъв смисъл тя е като морето - "свързва всичко далечно". Няма значение дали я ползваш или не - важното е съзнанието, че когато поискаш, можеш да се качиш на нея и да поемеш към края на света.
В нашия случай този край е на 369 километра, но това няма значение... Същественото е чувството за свобода, може би и защото винаги съм се впечатлявал от далечни пътешествия без определена цел, че и посока... Например прекосяването с мотор на Щатите или дори и на целия Американски континент по Панамериканската магистрала... Е, ясно е, че едва ли ще ми се случат подобни авантюри, но пък човек може и да си помечтае...
Прочие, наздраве за Магистралата и за приятелите, които са вече по-близко!

Първата копка на магистрала Тракия – 1973 г. Изцяло завършена и открита на 15 юли 2013 г. /сиреч, преди някоко дни/