Народът има вярно чувство за властта - той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало - защото ако има едното - няма другото.
Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека.
Евлогий Георгиев не е пиел, не е пушел. А първата работа на българина , като позабогатее - и то на българина полуинтелигент - е да пропуши и да почне да пие. Пиянството става национален въпрос в България.
Изтерзана, България е поставена днес на съд - този съд ще продължи до окончателното сключване на мира. Всички управници и граждани сме длъжни да направим крайни усилия, за да облекчим съдбата й... Да свием прочее временно партийните си знамена. Да избягваме дребнавите домогвания за партийно надмощие. Да си подадем братска ръка, за да подкрепим делото на правителството за създаване на мощна, свободна, демократична България. (в. „Мир" 16 октомври 1944 г.)
Стопанската криза е болест на икономиката, душевната криза е последствие от нея. Сега, в 1945-1946 година, също има криза и това е криза от немотията, от глада, от липсата, от купоните, от изобилието на болести. С триста грама хляб с купон не се живее.
Слободията на младите, разпуснатостта на старите, голямото богатство на едни, беднотията на други – всички тези компоненти на живота създават семената на кризата. А изобилието не е добро – то води към излишества. Излишествата – към духовна разпуснатост на нравите.
Детето научава първо песента за майката:”Майчице, добра”, а след това – английския химн, после песента за краля или за кралицата. Три песнички се учат там преди молитвите. У нас свещениците се наложиха първо да се чете молитва преди учение.
И в България трябва да има горна камара. Депутатите да коват законите, а сенаторите да ги одобряват. Сенатът ще ги прецизира по-добре, защото е от по-умни и по-заможни хора, които имат нещо зад гърба си и не разчитат на мизерните два наполеона заплата на заседание.
Някога на парламента се плащаше само на заседание. Има ли те там, получаваш заплата. Няма ли те, нищо не вземаш. Ама бил си болен, нищо – да не си се разболявал. Трябва да пазиш здравето си и да си здрав. Както волът на нивата оре и трябва да е здрав, да тегли ралото, така и депутатът трябва да е здрав.
Няма ли уважение към армията, полицията и парламента – горко му на този народ. Първо хората трябва да изпълняват задълженията си, а после да търсят правата си. Ако в Парламента заседават умни, делови, сериозни хора, които имат хубава работа и доходи, те няма да протакат заседания и да слушат глупости на самозвани оратори-бърборковци.
Светът се крепи на закона.
Благодаря за написаното. Много е вярно. Дано има кой да го прочете и дай Боже да изпълни.
ОтговорИзтриване