Добре, потърсихме ги. Оказа се, че романът ми „Копринената Мег” е в Библиотеката на Конгреса на САЩ не от 2012, както си знаех, а още от 2008 г. Кой, как, защо я е наредил там, въпреки че е само на български език? Въпрос, дълбочинен, исконен... Иначе казано, биг куешчън! Но изкефянето продължи, когато открихме тази моя красива книжица и в Баварската държавна библиотека в Мюнхен. И...внимание! – в Библиотеката на университета Харвард в Кембрийдж. Знам ли, чели са наши деца – българчета, стоплила им е душите, намерили я...?
Честна улична! Въобще не знам как духът и младежката ми енергия са изсвистели в тези най-високи световни средища на книжовност... В БГ-то официозните списуватели ме имат за джам-джум неудачник, в университета, който съм завършил с отличие на дипломната работа, съм нещо като филоксерата (чумата от 17. век), а пред СУ минавам само с тролей или моден пайтон. Само напоследък - да подюдюкам с тромби и юнашки биологични благословии... Дори неотдавна ме изгониха на 5-та минута от БГ издателство с литературния аргумент „Шегички пишете, а?!”... Да, ама топли, директни и съвсем истински истини...
Е, продължавам да „откривам колелото” в земите около Хемус, защото любя да фъркам и ломя... Похвалих се! Давам линковете на надеждните източници. Вече без кавички, защото си е съвсем така. И по-долу едно прес съобщение от скромния ми литературен кабинет. Забутано от 2011-а, щото е срамлива шегичка, но пък и величаво, от подвизите на бивш „шампион”-велосипедист. Някъде под снежната шапка на планината Витош.
"КОПРИНЕНАТА МЕГ" ПО СВЕТА
Мюнхен – Bayerische Staatsbibliothek
Bavarian State Library (BSB)
https://opacplus.bsb-muenchen.de/metaopac/search?oclcno=34651125
Кембридж – Harvard University
Harvard College Library
http://lms01.harvard.edu/F/9HG2IF7AEU4M6ND6XLEVBNV1M1F79KKF6A6FHRBJULGNY29S12-11335?func=find-b&find_code=WRD&request=Popov+Momchil&adjacent=1
Вашингтон – Library of Congress
http://www.loc.gov/z39voy?operation=searchRetrieve&version=1.1&recordSchema=marcxml&startRecord=1&maximumRecords=10&stylesheet=http%3A//www.loc.gov/z3950/owcbrief.xsl&query=bath.standardIdentifier=^9548258056
„ВЕЛО ФЕСТ” - ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
31 октомври 2011, АМ
Миналата година, около 17 часа РМ източната част на славната ни столица усети слаб контролиран трус.
Маестро Попов - Олд Голд яхна седалката на тунингованата си Мифа, модел 1952-ра и тутакси разломът между Софийското поле и планината Витош изскърца жалостиво. След някои настройки на седалката и първи демонстрации, след механични попръжни пред смаяните, завистливи съседи, бившият шампион по колотуризъм в компанията на любезната си дъщеря и носещата помпа съпруга, се отправи по посока метрото и квартала на Дъновистите.
Коленете, кормилото и козирката на марковата му шапка трепереха от вълнение (и зор физиологически), а седалката от 50-те услужливо се опитваше да се завре там, където не й е мястото...
На първата почивка на пейчица пред сервиз до метрото Маестро Попов се опитваше да промени биологията човешка, като правеше смели опити да вземе въздух и откъм изхода на тялото. Поради това, че същият от 20 години бе забравил радостта на педалирането и този му път бе като първи, изявата бе закрита и фоторепортери не бяха допуснати.
Когато двамата смели велосипедисти стъпиха на гара Пионер, ТВ кулата на Копитото в залезната далечина още трептеше от достигналия я контролиран експеримент... Гумите геройски издържаха.
Лечението впоследствие премина едноразово с 200-грамова микстура "Карнобат".
Маестро Попов оцеля и се готви да си шие спортен екип.
Защото по магазините за него номер няма...
На фотото: Мистър Момчил Попов от "Харвард" показва чудото на колелото с първите велосипедисти в София, 1883 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар