АЛЕКСЕЙ ЖАЛОВ И „СВЕТЛИНАТА НА МРАКА”

На премиерата на 8-а книга на вехтата комита – пещерняк, се чуха леко зачудени думи, че Алекси написал умна и духовита книга, че имало и екшън из Подземния свят, но и много знания, случки, път, шеги, настроение и пр., и пр... Не стигна ред и аз да се изкажа, така да се каже, от много желаещи, дошли тук, в Полския културен център на ул. „Веслец” 12, в София. Нека да е сега.

Алексей Жалов е от Великата книжовна школа, именувана Вестник „Ехо”. Школа на свободните, смели, рискуващи, но четящи и свръх ерудирани интелектуалци. Пътуващите наяве и насън с мислите, ветровете, светлината. Пътуващите представители на човешкия род, именувани пътешественици – изследователи. Затова ще е увлекателна и тази книга на Алекси. Защото, отдавна приет в школата, живее и твори по трите основни правила на Вестник „Ехо”: 1. В която и селска кръчма да влезеш, извикаш ли името си, да се обади поне 1 приятел; 2. Пишещият за Света трябва да е начетен като академик, но сладкодумен като клюкарка; 3. Обичта с хората минава през песента.

На премиерата вчера Алексей Жалов разказа по т.3 как в планината Голо бърдо седели на маса 10 часа с домакините... Да, със съответните „помощни средства” и последствия, докато най-сетне стопаните пропеят и екипът запише забравени през вековете песни. Това е... И аз съм от тази школа, затова още се крепя. /М.П./

Алексей ЖАЛОВ, „Светлината на мрака”, Изд. „Фондация за българска литература”, 2014, EU