Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 2 януари 2015 г.

И БОГ ДАДЕ ЗИМА


* Стара-стара българска притча * Из «Сборник за български народни умотворения», най-дълго писаната книга в света (от 1889 до 2002 г.)

Едно време нямало зима като сега, а все било лято. Тогава всичко, което раждало живот, било щастливо и спокойно. Така лека-полека Земята се наплодила много. И животните станали твърде силни.
Един жабок пораснал и заякнал толкова, че му се прищяло да вземе за жена мома-хубавица. Дори й попречил да се събере с годеника си. Разбрал за това баща й и тръгнал да дири Бога.
Тогава Господ още ходел по Земята....
Намерил го бащата и му се оплакал, че някакъв жабок тормози дъщеря му. И иска насила да я вземе да жена. Тогава Господ рекъл:
- Да си отидеш вкъщи и да кажеш на жабока да събере всичките гадини по земята! Те да са му сватове. Чак тогава да дойде за момата.
Човекът послушал Бога. Казал на Жабока:
- Да събереш всичките гадини по Земята за сватове. Когато дойдеш с тях, ще ти дадем момата за жена.
Жабокът тръгнал да събира сватовници – жаби, змии, гущери... След време почерняло цялото поле. Женихът се изправил сред гадините и викнал... Поискал момата втори път.
Тогава Господ рекъл на Човека:
- Отвори  тая врата!
И човекът я отворил...
Имало някаква врата. С нея били затворени ветровете и студовете... Отворил я човекът и.... станало страшно! Задухали ветрища, извила се виелица, зафучал сняг... Студ сковал Земята.
Едни от животните, които водел жабока, се скрили по горите. Други побегнали към водите. Трети измрели. Някои се свили в кожите си, та се намалили.
Тези, които побегнали към горите, и до ден днешен си живеят там.

На съвременен български: Момчил ПОПОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар