Роденият през 1904 г. в Угърчин Васил Джабарски още на 15-годишна възраст напуска родното си място с един пътуваш цирк. По-късно служи като войник, научава се да кара автомобил и получава щофьорска книжка с номер 13. През 30-те и началото на 40-те години е таксиметров шофьор в София. В началото на 1944 г. си купува камион "Опел Блиц" и за да не бъде национализиран след 9 септември същата година, се записва доброволец и участва в двете фази на Отечествената война 1944 - 45 г. заедно с камиона си. В края на 40-те години получава прякора Бандита след една публикация във вестник, заради политическите му прояви като привърженик на Никола Петков. През 50-те, пак по тези причини, лежи и в Белене известно време. Умира на връх Великден 1998 г., черпейки се с приятели в едно заведение в София. Случката е от времето, когато Джабарски е бил таксиметров шофьор в София.
Бандита седеше вече повече от час в старичкия Форд пред Централна гара. Другите му колеги заминаха с клиенти, а него все го заобикаляха. И тъкмо се чудеше дали да продължи още известно време да дреме в колата или да се премести при кръчмата "Пали лула", когато край колата изникнаха трима яки мъже. В първия момент помисли, че сънува, после се зарадва, а след това се притесни...
Бяха известните борци Дан Колов, Петър Ферещанов и Хари Стоев. И преди ги бе возил, но не заедно. Познавайки колата си, започна леко да се изпотява. Когато Дан Колов и Хари Стоев седнаха отзад, фордът видимо приклекна. Бандита въздъхна с облекчение, когато двигателят запали, но щом се качи и 139-килограмовият Ферещанов, се чу стържене на метал в метал и колата угасна. Васил Стойчев - Бандита опита да я запали от стартера, но неуспешно. Тогава взе манивелата и отиде отпред. Завъртя два-три пъти и фордът оживя. Но когато се качи вътре, се чу отново протяжният, стържещ звук ... Двигателят угасна пак.
Стана му ясно, че са твърде тежки четиримата. Купето облягаше в маховика на съединителя и двигателят спираше да работи... Таксистът отново слезе, завъртя манивелата и след като запали колата, се наведе през вратата на шофьора и опъна смукача. С едната ръка натисна съединителя, а с другата - включи на скорост. Автомобилът потегли. Угърчинецът се пресегна с дясната ръка, хвана кормилото и подтичвайки край колата се запъти към адреса, който му бяха посочили знатните пътници...
Споменът от тази случка е съхранен от Георги НАЙДЕНОВ и Валентин ВЪЛОВ
Записа: Борислав ПАТАРИНСКИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар