> Дали Морените на тази планина не са дялани от човешка ръка
> Защо дори Аристотел и Софокъл споменават Витоша
Как на фона на известните в древността гигантски планини една нищо и никаква Витоша е била спомената от антични автори като философа Аристотел, историка Тукидид и трагика Софокъл?
Защото най-вероятно скалите по тази планина, смятани за "морени" или за "каменни реки", са всъщност мегалити, пише Георги Велев в книгата си "Непрочетената "Илиада", представена за първи път снощи (29.10.2010).
Витошката мегалитна композиция е чудовищно сложна поради съвършената точност в отбелязването на отделните моменти в движението както на Слънцето, така и на планетите от Слънчевата система, а и на звездите, смята авторът.
Всички "каменни реки" според него са свързани в мегакомплекс, обхващащ източната и западната част на Витоша. Ориентацията на гигантската източна мегалитна конфигурация над Бистришкото бранище пряко кореспондира с подредбата на мегалитните лъчове над Златните мостове.
Обяснението на всичко това произтича от обожествяването на Слънцето от траките, пише авторът, според когото тези творения трябва да се наричат Сердикийски слънчогледни резньове. Предложеното название се основава и на твърдението за тракийския произход на името Витоша със значение "два резена".
Цялостният анализ на тази величествена и съвършена система тепърва предстои, стига да се окаже по нашите ограничени възможности да я проумеем, преди да сме я унищожили напълно, смята Велев.
Издигането на Витоша на тези слънчеви каменни реки, съпътствани от хиляди мегалитни комплекси, прави начинанието по-грандиозно като усилие и познание дори от Великата китайска стена, като го нарежда сред вселенските забележителности, е мнението на автора.
По думите му, са прави шопите, когато казват: "От Витоша по-високо нема". И добавя: Тя е вълшебна планина, която денем искри като изкусно шлифован диамант под лъчите на Слънцето, а нощем "улавя" светлината на Луната и звездите. Не друг от многото масиви, опасващи София, а именно Витоша е свещената за сердите планина, в която според запазените предания е закопано приказното им съкровище.
Повече от сензационно е посочването на Витоша под името Скомбра в "Метеорологика" на Аристотел: "и трите реки - Стримон, Нес и Хебър - от Скомбра" . Непосредствено преди това философът обозначава посоките на света чрез зимното и лятното слънцестоене, както и чрез равноденствието, белязани чрез местоположението на планините.
Допускането, че слепените един до друг скални късове (благодарение на идеално полираните им повърхности, между които не може да се пъхне дори острие на бръснарско ножче) са поставяни от наши предшественици, поражда съмнение в естествения природен произход на "каменните реки", смята авторът.
Като потвърждение за съзнателното човешко композиране на "морените" той определя разполагането им на места, където се открива дълбока пространствена перспектива.
Витоша, Люлин, Стара планина
Мегалитните вериги по западния край на тази планина са разположени по начин, който да проследява движението му в двойките кардинални астрономични моменти - равноденствия (пролетно и есенно) и слънцестояния (зимно и лятно).
В книгата е обърнато внимание на обстоятелството, че именно в тази част на Витоша скалните редици са ограничени между Накев камък и Златните мостове - две местности, които фиксират крайните точки в движението на Слънцето.
В деня на лятното слънцестоене то изгрява над мегалитите по Накев камък и залязва по северозападния склон на каменната редица на Златните мостове. А пък в деня на зимното слънцестоене светилото изгрява над югоизточната страна на Златните мостове и залязва над Накев камък.
По средата се намира мегалитният комплекс по река Рударщица, изследван и фотографиран от Георги Велев при равноденствията през настоящата година.
В подножието на връх Острица, в глъбината на един от огромните блокове, над специално кантирана с двусантиметрова лента ниша, точно по залез на 20 март 2010 г. просветлява пирамида с височина метър.
На 23 септември 2010 г. картината се повтори след изкачване по внушителната мегалитна верига над самата река Рударщица, чието предназначение е да отбелязва точното място на движението на Слънцето при равноденствията.
Източник: VESTI.bg
Георги Велев, "Непрочетената "Илиада", 2010
Снимки: Архив на Природен парк «Витоша»,(горе) – «Златните мостове», 1928 г.; Личен Архив
Плана и Витоша в отсечката м. Ярема- Железница- Бистрица. Оттук Черни връх не изглежда като най-високия на Витоша – той е вляво от първата ¼ на кадъра (над водосбора на Железнишка река).
Местността Сульови кошари
Бистрица, гледана от Плана
Пътят по билото за с. Железница, по който на 14 юли 1889 г. Алеко Константинов потегля от Урвишкия (Кокалянския) манастир за пръв път към Черни връх.
Аспаруховият дъб е на същата възраст, както Дунавска България – 1300 години. Затова е наречен на великия български хан.
Около поляните над Кокалянския манастир, където расте гиганта, скрити в рътлините живеят още трима старейшини – зимни дъбове (церове) на по около 500- годишна възраст.
В зеления свят на голяма София Аспаруховия дъб в Плана планина може да бъде сравнен единствено с величествения храм „Св. Ал.Невски”... За съжаление обаче, хилядолетният зимен дъб- исполин е в лошо състояние. От светкавица голям клон се е откършил още от стеблото (което загнива), а върховете на други са изсъхнали от жеги и бури. Идиоти иманяри пък решили, че има скрито злато в ствола... И подкарали дъба- гигант с резачките... Добре, че е бог Тангра, да бди и крепи все още събрата си, именуван на великия хан Аспарух. Иначе еколози, горски, природозащитници, кметове и общинари... Ъ- ъ- къ! Дай им микрофони, репортерици и телевизии – хал- хабер нямат как съхне, гние и гризат буболечки жива, 1300- годишната българска памет...
Фотографии: PopovArt 2008/10
На мейла ми към края на септември – запитване от М.Трифонов:
Здравейте! Имате ли представа дали тази картина е на Васил Попов или става въпрос чисто и просто за съвпадение на имена? И две снимки: на картината и на подписа грос.
До 7 октомври – по някой и друг поглед, а после това:
Уважаеми г-н Трифонов, Трябваше ми време да помисля, а когато избистрих аргументите "за" и "против" дали това е картина от баща ми Васил Попов, ми хрумна, че не е лошо да погледна през неговите очи и да я освежа във вида, когато е рисувана - в периода 1953 - 1962 г. Да е жив и здрав фотошопът!
В изпратената репродукция 1. ме дразнеше розовото 2. липсваше мазката от четката на В.П. - винаги мощна и разчетена, от ръка на човек, който се занимава и с ковано желязо, 3. мъглявата тонална перспектива на планините отзад. Две неща ме задържаха най-силно още веднага да ви отговоря отрицателно: 1.! Абсолютната и витална обратна перспектива, на която е подчинена творбата (къщите се разширяват отдолу нагоре, а ако пуснете убежни точки от уличката към хоризонта, ще влезете в една космо игра в пространството...) 2. Ръката на момичето - много характерен жест, който баща ми е изобразявал и в най-зрелия си период - в канадските си «космограми»...
Преди малко оправих и колорита, който си му легна, също много обичаше да рисува стари къщи, много беше работлив и я е правил с чисто комерсиална цел. Дори пейзажът отзад ми напомня Рила, а не Родопите (където е роден) и си мисля дори, че е от поречието на река Габровица след Косетенец, където ходихме заедно през 1960 или 1961.
Така че - той е, въпреки изхлъзгалия му се подпис...
.......
Г-н Трифонов, Забравих да попитам: имате ли нещо против да публикувам репродукцията и писмото до Вас на блога си? На 2 септември 2010 се навършиха 80 години от рождението на Васил Попов, замислям нещо като клипче-презентация в Ю Тюб с картините му по този повод, но от други задачи пропуснах... засега.
После говорихме по телефона.Чух една мила, искрена и дълбока история. За една майка, един син и една картина – без дата и подпис, който те кара да търсиш и да се съмняваш... Дали има някаква стойност, защо ми харесва обаче, защо точно тази загадка е любима на майка ми от дълги години, защо цветовете са точно такива в оригинал, а не като на дигиталното копие...
Последното съмнение, че това прексрасно платно е от баща ми Васил Попов, отпадна при внимателно разглеждане на електронната му галерия:
http://www.popovart-sofia.eu/vasil_popov.html
На всяка една картина подписът му е различен... Типично в неговия стил – шеги, веселби, каламбури с Битието и неговия близнак – Небитието.
Горещо сиромашко лято. Влакът иде от южните провинции, бляснат от ниска оранжева светлина.
Есен. Земята въздиша от плод.
Като длани с разперени пръсти червените зари стържат острите ръбища на върхарите в дъното. Бавно се изправят с вик за помощ, а над тях се пластят прашно злато, мед, полетяла перушина, непрано синьо, виолет. Луната се залепва за простора като мокра мидена черупка. Слънчевите викове глъхнат зад тъмните лилави силуети, притиснати от топлата плът на нощта..
Оранжевите вагони стават мьтнозелени, после - черни. Влакът пухти към столицата. Диша с всичките си прозорци и носи мирис на дюли.
Две-три момичета в коридора. Вече жени. Първото още от гарата вади пакет цигари от малката си чантичка и нервно дръпва лентичката:
- Нито една не съм запалила пред наште! Ужас! Два дни се побърках!
Втората – руса, естествено руса славянка със синьо око и гъвкав ханш. Вдига обтегнатия си в джинси крак на решетката на парното и рее поглед в залеза.
От съседното купе млад мъж тайно овайва еластичните й форми с очи. Нагоре и надолу. Отдолу нагоре. Бавно. Мъдро. Със спирки. Сигурно от естетически подбуди...
Третата грация в коридора е дребно момиченце с много блестящо ламе по дрехите и конска опашчица, вирната над едното уше. Тя е вързана с фльонга от лилав гюл и миг по миг подскача като врабче-циркаджийче.
Приказват си. Младият мъж вече е опружил снага до другия прозорец. Подръпва достолепно цигара, въпреки че по принцип не пуши.
Пълният текст:
http://www.popovart-sofia.eu/tv-poned.html
Как на фона на известните в древността гигантски планини една нищо и никаква Витоша е била спомената от антични автори като философа Аристотел, историка Тукидид и трагика Софокъл?
Витоша, Люлин, Стара планина
