Текст: Марио Николов
Преди няколко дни, по време на пресконференцията за предстоящото честване, попитах проф. Фай: „В последните два стиха на „Ще бъда!..”, поетесата пише: ...Затуй, че устоях и че не паднах, / Ще ме обича целият народ!” Смятате ли, че Яна Язова и нейното изкуство получиха тази обич?
Отговорът й беше лаконичен: „Тази жена ще влезе в
редиците на световната литература! Проектът, който започваме в Лом, е насочен
към младото поколение - искаме младите да разберат и да съхранят това огромно
културно наследство...”
Яна Язова е родена като Люба Тодорова Ганчева на 23 май
1912 г. в Лом. Произхожда от семейство на интелектуалци - баща й Тодор Ганчев е
доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. По бащина линия тя е
потомка на болярски род от Велико Търново, който след завладяването на града от
турците се заселва в Сухиндол.
Майка й - Радка Бешикташлиева, е потомка на един от
известните български търговци в Цариград - Стойчо Бешикташлиев, който е роден в
Калофер. Неговият баща - Христо Стоев, пък е вуйчо на Христо Ботев и съратник
на Васил Левски. Неин родственик е и извастният български етнограф, библиограф,
краевед и книжовник акад. Никола Начов.
През 1930 г. Яна завършва гимназия в София, а пет години
по-късно и „Славянска филология” в Софийския университет. През 1938 г.
специализира в Сорбоната в Париж.
Според Петър Величков, който е сред най-задълбочените
изследователи на живота и творчеството й, още като гимназистка, тя дава на
големия български литератор проф. Александър Балабанов (1879-1955) своя
тетрадка със стихове и той измисля псевдонима й „Яна Язова”. Тяхната
по-нататъшна връзка става повод да наричат младата поетеса „единствената
правописна грешка на проф. Балабанов”.
Из „Отговор”
...Не мисля кой сега самотно мене чака.
Не мисля, че ридаеш от любов и страх.
Аз зная само туй, че аз безшумно плаках.
Че за да стана пепел - цяла изгорях.
Писателката публикува стихове, разкази, статии, пътни
бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас”,
„Литературен преглед”, „Развигор”, „Вестник на жената”, „Дневник”, „Мир”, „Зора”;
в списанията „Светулка”, „Другарче”, „Вяра и живот” и др. Тя е участва в
Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на
Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.
Писателката е авторка на романите „Ана Дюлгерова” (1936),
„Капитан” (1940), „Александър Македонски” (2002), трилогията „Балкани”:
„Левски” (1987), „Бенковски” (1988), „Шипка” (1989) и „Соленият остров” (роман
в две части за деветосептемврийския преврат и народния съд): „Голямо и малко” и
„Война” (2003)...
Дебютната й стихосбирка „Язове” е отпечатана през 1931 г.
и е последвана от „Бунт” (1934) и „Кръстове” (1934). През 1940 г. излиза и
драмата в три действия „Последният езичник”, а драмата в стихове „Силян Щърка”
- чак през 2004 г.
Марио НИКОЛОВ, 15 Септември 2012г.
Горе: „Портрет на Яна Язова”, Художник Людмила Поптошева,
подарен от авторката на град Лом
