ОГНЯНЕдно ветрило като го разтвориш и наредиш по перата му къщи, се получава селце - нашироко разстлано и спокойно. Хората в него живеят с грижите и радостите си между зеленина и въздух. Същото ветрило като го затвориш и изправиш заедно с къщичките, се получава жилищен блок. Градски жилищен блок. Но хората и къщите вече са се наредили плътно стена до стена, глава над глава, радост над грижа, смях до печал. Разстоянията са се вместили в кутии, хората и проблемите - също. Проблемите, били те добри или лоши, са станали общи.
Така е в повечето нови градове, така е и в нашия.
Добре, хубаво. Но кутиите, които са събрали толкова различни страсти в едно, малко по малко започнаха да изменят психиката на хората. Предишната широка селска душа, свързана кръвно със земята, се откъсна от нея и се заблъска в стените на кутиите. Хората се затвориха, научиха думата "алиенация", а редом с това трупаните векове наред предразсъдъци и догми за поведение и благоприличие разцъфтяха с още по- ярки цветове върху главите и езиците на така наречените съкооператори.
Какво ме наведе на тази мисъл? Моята Мег и по- точно красивата ни връзка. Никога не съм се чувствал така свободен както с нея, никога не съм се възторгвал от прости на глед неща. Малки нещица от живота, които забързаният прозаичен човек отминава или стъпква в краката си от невнимание или злоба. А облъхнати от топло женско чувство, същите малки нещица стават големи.
Не, някак болно ми е от вчерашния разговор. Какъв ти разговор, някаква клевета за Миглена, долнопробна и гнусна, излята от "приятелски" чувства върху главата ми.
"Как можеш да се занимаваш с подобно момиче?! Та тя е такава и такава. Била е на този и този, а ти, Огняне, докато се захласваш по нея и я развеждаш по градинки и кинца, тя най-нахално си развява опашката с един дългуч с брада, нехранимайко и развратник, синче на незнам кой си..."
Из романа „Копринената Мег”, стр.27
http://www.popovart-sofia.eu/Silky%20MEg/index.html
