КОНТИФЮРЧЕТА ОТ ПАРИЖ

От Париж вместо сувенири жена ми донесе шест малки контифюрчета. Шестоъгълни като голяма гайка, с кръгло жълто капаче, лепенка през винта и етикетче. Харесала такива на закуските в хотела и вече на летище „Шарл де Гол” две минути преди излитане, какво, какво – айде контифюрчета за спомен... По евро-две, стотина грама, различен чешит: смокиня, ягода, праскова, горски плодове.
Наистина, така добре паснаха на рафта с туристически еснафии и сантименти, че Айфеловата куличка отпреди заприлича на колонка от трамвайна спирка в „Надежда 5”. Повече от месец ги подреждахме ха така, ха иначе и хем им се радвахме, хем отлагахме момента на великата дегустация. Сладурански стъкленици с произведения на великата френска кухня – о-ри-ги-нал!
Радост, радост, ама... Работа без мъж – светкавици без дъжд.
Не, не паднаха от етажерката... И диво гостенче не ги измята тайно от балкона. Просто в мига, в който отворихме едно от тях, изпод капачето така се разсмърдя, че любезната взе да плюе и пустосва работния си английски език:
- Я бе, я вижте какво пише тука?!... Това сладко е от лук!!!
- Хе-хе... Най-сетне да ми повярвате как в Унгария ядох пържен шаран, поръсен обилно със захар! – аз, разбира се.
- Ама, вярно бе! Хем е кромид, хем е със захар... Има и подправки.
- Те хората от Европа са напреднали, изискани и леко изчанчени... Нищо, дай го на кучето.
- Ха, да го отровим! Не!
Вярно, кучето ни е американско, а майка му е директен внос от Сърбия, с документ... Не става за експерименти.
Леле, заради несходства в миризмите да не вземем да прескочим закуската. Културната идентичност не бива да ни ограничава, а да ни интегрира със...
- Ти няма ли да млъкнеш, бе? Да влача кромид лук чак от Париж! Пту!
Ама такава е тя, новата глобална култура! Ако не я разбираш и приемаш, ако не я развиваш, отиваш „към архив”, аут си. Като вехтия казармен етно-бос, който крещял на „френски” из спалното: „Всичкото войник на баламатума строй се! Кой изяде на старото Хасан контифлюра?!”.
- А-айде, от мен да мине...
В ранния „уикенд” голям „забравен” буркан с домашно сладко ягоди кацна отнейде на масата. Успя блажено да услади и палачинките, и нас. Между 22 и 26 пъти. А стъклото от контифюрчето с лук и захар измихме любезно и върнахме обратно в евро-витринката.

Момчил ПОПОВМарт ММХ