Тримата мъченици с името свети Георги Софийски

Аурите на трима светци с името Георги Софийски сияят нощем сред светлините над българската столица.

Свети Георги Софийски СТАРИ , 1407-1437

Като далечна светкавица пред дъжд, чак над Източна Тракия проблясва образът на първия - Свети Георги Софийски СТАРИ. Родил се в София през 1407 г., едва 25 лета след героичната защита от османските орди. Бил войн, християнин, личен боец във византийската или турската армия. На 30-годишна възраст дългът го проводил в гарнизона на град Одрин. Наложило се да ремонтира бойния лък при оръжейника на крепостта. Похулили го, станал спор за добродетелите и Свети Георги СТАРИ горещо защитил вярата си.
Хванали го, придумвали го да я изостави, жестоко го измъчвали. Изгорили го на клада. Това се случило на 26 март 1437 г. в Одрин. Мощите му били загубени и разпилени, но светлината на подвига му просветнала над родния град София. И до днес сияе.

Свети Георги Софийски НОВИ , 1497-1515

Кървави сълзи бликвали от стените на старата църква „Св.Георги” и по улиците около Кафене баши (Солунска) на 11 февруари – деня на светеца Георги Софийски НОВИ. Хорската мълва разказва през вековете, как жени събирали от червеникавата пръст под стъпките на мъченика и я носели в къщи за здраве.
На същата дата – 11 февруари 1515 г. по ул.”Солунска” отвели младия златар към кладата. Душманите се опитали да го изгорят на хълма край старата църква „Св.София”. Но още там и на часа се случило първото чудо: дървата от кладата се изпепелили, а тялото на Св. Георги НОВИ останало цяло и невредимо.
Бил млад, рус, строен, много красив и умен, роден преди 18 години в Кратово, Македония.
Държал се смело пред съда, изтезавали го, но не се отрекъл от вярата си. Поп Пейо – духовният му наставник, написал после житие и служба за Свети Георги Софийски НОВИ. Само 14 години след мъченическата му гибел чак в Русия с празник започнало църковното му почитание. И християните в Сърбия много го тачат, и българите тогава и най-много след книжицата на Паисий Хилендарски „История Словеноболгарская”. Него, 18-годишния скромен златар от София.
Частици от мощите му се пазят в Драгалевската и Рилската обители.


Свети Георги Софийски НАЙ-НОВИ , 1505-1530

Гълъбът олицетворява невинност и святост, така също и Бог Дух... Третият мъченик с името Св. Георги Софийски - НАЙ-НОВИ , спокойно можем да назовем гълъб – птица Божия. Много го харесвали и друговерците: начетен, благочестив, от имотни знатни родители – Иван и Мария от София. Когато останал без баща, а това било на 25-годишната му възраст, дълго се противил и отказвал примамките за смяна на вярата. Тогава насила му нахлупили чалма. Гневен, момъкът я снел от главата си и я стъпкал в прахта. Надигнал се страшен вой, завлекли го при кадията (съдията), опитал да се защити.
Разяреният магистрат му наложил жестоко изпитание. Първо, нарязали кожата му на ленти , после една по една със свещи ги запалили... Свети Георги НАЙ-НОВИ пламнал жив така, че дори лицето му не се виждало. Следващата заповед гласяла да го обесят и да виси 3 дни, за да се разложи пред очите на хората. Така чрез физическата си смърт да отрече публично, че светите мъченици остават нетленни. Още по пътя към бесилото Свети Георги Софийски НАЙ-НОВИ издъхнал от страшните мъки. Но окачили тялото. И се случило чудото: вместо да отврати хората наоколо, от тялото на момъка се разнесло благоухание, като от мощите на светец.
Три дни висял, три дни майка му Мария се молила под нозете му. Разрешили тържествено погребение в църквата „Св.ВЛКМЧ Георги Победоносец”, старата църква още от Римско време. И там, в краката на светеца майка му Мария продължила молитвите. На 40 ден след кончината се възнесла и тя – горе, при сина си.
Обесването на Свети Георги Софийски НАЙ-НОВИ се случило на 26 май 1530 г. до пещта за мед и желязо в София. Писах кратко, за да се помни.

Момчил ПОПОВ
(По житията и книги за светците)