ТАНГО С РУСАЛКА

Артистът Иван Станев сред част от колектива на Кооперативния театър, 1930-те

Вторият период на успелия мъж протича по три различни начина. Първи - щастлив брак с малки деца, втори - с нова съпруга, трети – между щастлива съпруга и щастлива любовница, четвърти (резервен, но предпочитан) – в нов апартамент с поръчкова мебел, сред ласките на младо, заменяемо при отказ любимо същество: «коте», «катеричка», «гургуличка», «патенце» и прочие.. Най-големите щастливци успяват да уловят в пухените си завивки «златни рибки», че дори и «русалки»...

Хиляда деветстотин и тридесетте. Иван Станев е на върха на кариерата си като солист и председател на Кооперативния оперетен театър. Светлините на рампата топлят егото му както светлините на София.

След скандали, недоразумения и опити за надцакване в предишни формации е успял да създаде нещо ново и качествено различно в българския театър. По примера на Юнайтед Артист в Америка, с частни авоари на колеги артисти е съумял да сглоби финансово и да стартира Кооперативния театър. На акционерно-квотен принцип се определя репертоарът, турнета, гастроли и накрая на месеца приходите се разпределят пак така. За тогава (а и до днес) моделът е успешен и стимулиращ развитие, търсене, нюх.

Капиталът на театъра зависи от интереса на публиката, няма злоупотреби, няма мъгляви меценатства, всичко е наяве... Такова „чудо на икономиката” през 30-те е непознато и за столицата на България, и за големите европейски оперети – Виена, Будапеща, Белград, Букурещ. Артистът Иван Станев е прагматичен и находчив в делника, игрив и духовит на сцената. Харесват го много (особено госпожиците), канят го по журове и приеми. Името му често се появява из колоните на столичните газети – я за нов спектакъл, я за някое похождение из кафе-шантаните, я за гастрол и успех в чужбина...

След  развода с Вера асът на театъра се е преплел интимно с друга прима,  Невена Д. Госпожица – екстра! Бяла кожа, дълги линии... Игрива и закачлива като него самия. Ако попиташ шпациращ по вечерния чарк софиянец „Що е чардаш?”, няма да търси Будапеща, а ще посочи само нея, като царицата му...

Е какво?! Може да се рискува с второ венчило. Първият развод беше скандален, защото... Да не влизаме в подробности... И в лиричен час вече гонещият 40-те Иван е предложил дома и просперитета си на нова бъдеща половинка. С надпис на пръстена :”На Невена – с обич”.

Една вечер обаче телефонът пренася улегнал мъжки глас:

- Ало, г-н Станев? Да?... Трябва да ви съобщя, че годеницата Ви Невена в момента е на посещение на ул.”Дунав” 11, апартамент 6...
- Е?!
- Ако ви е интересно с какво се занимава, съветвам Ви да я посетите немедлено! – хлоп слушалката.

Хм, какво ли дири млада белонога в девет и петнайсет вечерта на непознат адрес? Днес няма представление и нищо чудно да е на ликьор от вишни при някоя дружка... Но улица „Дунав” не е в нейната махала...

Я, Иване, я наметни пардесюто,  тури бомбето и с бодра крачка „леви – леви”, та на адреса. Не е далеч – паметника Левски, покрай печатницата на бул. ”Дондуков” и първата пряка по посока Халите е улица „Дунав”... Номер 11 сигурно е някъде около пресечката с булеварда, в новите жилищни кооперации, около бистрото на журналистите „Волга Волга”... Според номерацията – левия тротоар, може би точно в най-стръмната част.

Да, да – тука е. Апартамент 6, трети етаж... Да, да – тука са фабриканти, търговци, рентиери, предприемачи... Кой ли ще ми отвори?

Звънец, суетене извътре, поглед през шпионката на вратата, тихо проскърцване.

- Добър вечер... О-о, г-н Койнаров!... Антрефилето ти за нашия театър е отлично. Поздравления! Къде е Невена?
- Ама...
- Я се дръпни!...

Койнаров – хроникьорът от вестник „Заря”, по халат и чехли на голо, опитва да състави изречение в антрето.

А през салона, зад една врата – и вечно засмяната „годеница”... Неподготвена за случая, сиреч без дрехи, седнала в широко легло с бели лилии и балдахин от дантели (о, младежът има вкус!), с придърпана завивка над носа си, но с неподходящо за царствеността й изражение – очи колкото виниловите дискове с фокстрот. В бързината пропуснала да покрие лявата част на белите си хълмчета, влажни зони, дълги и искрящи на електриката хребети... Да, и червилото й е излапано...

- Невено, Невено-о, много ти е широко сърцето на тебе – винаги има място за още един в него...

- Ама, Иване... Ти...

- Какво „аз”? Извила си се като русалка под балдахина на Койнаров! Оня ден се запознахте на интервюто в гримьорната... Пту! Да беше изчакала поне месец- два, че... Абе.. Край! Аз – ти, дотука сме!

Хубавецът  зад гърба му е по-мек от халата си. Мърда само, когато посегне да приглади или пощипне тънък мустак. Трае си – но не от срам, а от яд... Всеки вестникар би си задърпал космите нервно. Това, да присъстваш на скандал – интим, комплицит, между театрални звезди, а да не можеш да го резнеш на първа страница още сутринта!!! Триста суфражетки в леглото на ергена!... Защо ли? Защото ще трябва да омаскариш и самия себе си – като лъстител, изкушител и прелюбодеец...

Как наивно, крехко и добротворно се люшна този романс! Първо разходка с диалог из алеите на Борисовата градина, сетне – лудуване дискретно с хлапетата в Царската детска градина току до Университета,  привечер – Американската сладкарница на ул.”Раковска” и... допреди минута – вулканично сладострастно танго без публика... Е това последното, за тангото, ставаше за заглавие на първа страница... Ама на!... Язък!...

Затова пък г-н Станев е съвсем спокоен, несвойствено за темпераента му на сцената. Повдига леко бомбето си:

- Невено, и да не си ми виснала вкъщи да ми се тръшкаш и сополявиш... Край на годежа! Никаква сватба!...- и ледено, в най-ниския регистър -  Извинете за безпокойството...

В антрето, на излизане вече:

- Отличен вкус, г-н Койнаров. Виенска мебел!... Много е уютно... По Дунава с паровоз, а от Русе до София – по железницата. Моите мебели са по американски дизайн, тука ги поръчвах...

И потънал обратно в нощта.

Годеницата изпълнила горно „до” на наколко пъти, потупала с юмручета и хлипове  халата на прелъстителя си и взела да опакова обратно водопадните си прелести. А естетът с балдахина събирал последни капчици сияние и аромати парфюм от бялата й кожа... Наистина е звезда, наистина е царица, не – богиня на греха... Разкош от линии и грация! Дали ще склони и друг път да разпилеят дантели в спалнята на „Дунав”11 ?... Божа работа – като нея самата...

Оригинална пощенска картичка от 20/30-те години на ХХ век

Невена изпълнила заръката да не ходи при Иван. Прибрала се вкъщи и започнала да се... трови. Ама и такава една задача, ако я подкараш импулсивно и без предварителни репетиции, е обречена на провал. Като бракът й с шефа на театъра тая вечер... Малко били сънотворните, аспирините – изветрели, та като взела да се тръшка пред намръщената си хазяйка, младият й хубав живот съвсем нямал намерение да отлита където и да било... Кой е луд да изостави такова тяло?!... Телефонът, линейката и айде у Александровската болница, в „Спешното отделение”. Там веднага и отговорно я прочистили от отровите – както е по медицинските науки, и отгоре, и отдолу...

На сутринта озлочестената нееднократно през изминалата нощ госпожица Невена Д. вече давала изявление за пресата пред наобиколили болничното ложе съставители на антрефилета. В случая отсъствието на красавеца Койнаров било повече от наложително. Но телефонът вече бил изобретен и действал безотказно. Така че организацията на информационното събитие си останало негово скрито дело.

Резултатът от ненаписания репортаж „сладострастно танго със сгодена русалка” по първите страници на големите национални вестници „Зора”, „Заря”, „Утро”, „Дневник” изглеждал така:

„ОТРОВИТЕЛЯТЪ  ИВАНЪ  СТАНЕВЪ”,
„ПРИМАТА  НЕВЕНА Д.  ОТРОВЕНА  ОТ  ГОДЕНИКА СИ ”,
”ЛЮБИМЕЦЪТЪ НА ПУБЛИКАТА  И.СТАНЕВЪ ТРОВИ  ГОДЕНИЦАТА  СИ” и тем подобни.

Обективната и точна, набързо скалъпена информация служи на истината във всичките й форми. От хилядолетия първите две уважавани професии -проституцията и изисканият журнализъм, са жрици в храма на изящието (на тялото, словото и парите).

Тъгите и неприятностите около грандиозния скандал с отровителството отминали. Публиката и почитателите на представленията с игривата госпожица Д. нарастнали добротворно. Председателят на Кооперативния театър бивал отново доволен и от талантите, и от приходите в касата чрез нежната гласовита прима.

В този период г-ца Невена се увлякла и по художествената фотография. В прочутото ателие на Бончо Карастоянов - трето поколение придворен фотограф, г-ца Невена изпълнила пред обектива красиви пози на току-що изкъпани в пяната богини. На друг сеанс участвала в светлинно епидермална трактовка „Трите грации” – неглиже. И до днес може да я съзерцавате естетически на пощенски картички с полегнали до потока, тъгуващи по любимия русалки.

Красотата винаги е спасявала света... Мир, братя!

Момчил ПОПОВ, ММХІ