Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 9 декември 2011 г.

КОГАТО ТИ СЕРВИРАТ „КЕФА НА ШЕФА”

> Хвалебствена рецензия

Кръчме «Старата къща» е в квартал «Изток» - бивш «Царица Йоана», а след това «Сталин». Менюто е изискано и съдържа вкусотии от рода на:

«ПОЗДРАВ ОТ ПРОВАНСА» (картофи по селски),
«ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА» (яйца на очи),
«ШОФЬОРСКО ПАРФЮМЧЕ» (боб чорба),
«СИРОМАШКА РАДОСТ» (пържени картофки),
«КЕФА НА ШЕФА» (прясно дробче на скара),
«БАНКОМАТЪТ Е НАБЛИЗО» (специалитетът на заведението),
«ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА» (салата зеленчуци със сметана),
«ТОПКИТЕ НА ДЯДО» (сладолед)
И ПРОЧИЕ...

Вълшебното тефтерче на готвача завършва с 10 съвета за правилно и културно хранене.
1 гласи: С нож и вилица се хранят тези, на които заведението е предложило само това.
10-ят е: Ако сервитьорката вече Ви е видяла сметката, не се сърдете – тя няма никаква вина.

Хубаво е в компанията да имате и малко дете. Ние случихме късмет с малкия Светльо – 2-ри курс в Детската градина. Докато големите обсъждат наболели вътрешни и външни фискални проблеми, юначето обходи первазите на чиниите с новата си лека кола. После направи подобен курс – родео и между обувките на празнуващите под масата. Около третия тост тихо се измъкна зад стола на баща си, за да покаже умения и на съседните маси.

С още едно момченце беше забелязан пред аквариума със златни рибки, който е под гишето към кухнята. Стояха кротко, въобще не пречеха, а русата сервитьорка Лили се навеждаше меко над главите им да приема поръчките.
Момчурляците дълго стояха уж пред рибките, а всъщност под топлото й младо тяло, с главици точно там, откъдето доскоро са кърмели... Унес...

Когато беше въдворен отново сред празнуващите и вместо да смучне наду със сламка оранжадата си до точка на кипене, майка му реши да го похвали с цитат от седмицата. Естествено, колко я обича детето: «Светли, кажи, мама, какво ми каза оня ден? Мама е...?»

Мама мига, изпъва врат и уши от предстоящето удоволствие. Светльо,   Слънчицето се пули и плези в резултат на повишеното внимание... «Кажи, де! Мама е...?» Достойният възпитаник на софийска детска градина се оглежда лукаво, за да засили още повече вниманието към себе си. Пак мълчи... Компанията също.

«Кажи, де! Мама е...?»
Бърз изстрел от засада: «Мама е наакана!»

Край на цитата. Любезно кикотене сред салтанатите и ароматите на тържеството.

На тръгване Светльо гали по ръката русата кака Лили. Майка му вика: «Я, виж го па тоя!». И а-ха да добави «Бащичко!», ама го глътва. То си е ясно. И двамата са със сини очи.

Така е в кръчмето «Старата къща». Винаги ухае на вкусни гозби. Хубаво е.
Българско е. Чувстваш се като прикътан на топло емигрант – външен или вътрешен, няма значение. Опитал си и от «Кефа на шефа»... Душата ти е нахранена.

По стените висят оригинални карикатури и автопортрет на Доньо Донев. Майсторството на готвача е изобразено с красива рисунка на Баба Яга в тоалетната... Сигурно големият художник – сатирик често е похапвал тук, на улица «Намерете си я сами» в квартал «Изток» (бивш «Царица Йоана», а след това «Сталин»).


Квартал «Изток» («Сталин») в карта на София от 1947 г.

Момчил ПОПОВ, ММХІ

Няма коментари:

Публикуване на коментар